Сектор „Земеделие“ в момента се намира в най – тежката ликвидна криза

след приемането ни в ЕС. Това заяви по време на среща с над 100

земеделци от област Сливен водачът на листата на ГЕРБ-СДС в 21 МИР –

Сливен Десислава Танева, на която присъства и бившият директор на ДФЗ

Васил Грудев. „Насложените международни кризи в последните две години –

Ковид и войната в Украйна, заедно с проведените от правителството на

Продължаваме промяната решения в разрез с всяко законодателство и

пазарни принципи – като например управленския произвол по спиране на

износа на зърно – доведоха до най-сериозната ликвидна криза в

земеделието от присъединяването ни към ЕС досега. Политическата

нестабилност провокира огромни дефицити на управленски стратегически

политики в сектора“, каза Танева. По думите й към февруари 2023 г.

страната има рекордни запаси от зърно – над 1,5 млн. тона. Вносът на

царевица от Украйна е скочил 64 пъти, а на слънчоглед – 25 пъти.

„Подготвено е удължаване на европейския регламент с още една година

безмитен внос на украинско зърно и мляко. България не е заявила позиция.

Правилната стъпка е да се потърси контакт с всички засегнати

източноевропейски страни от ЕС, които имат проблеми, да се прояви

смелост и да се заяви на еврокомисията, че на практика, членове на съюза

изпитват изключителни затруднения с реализацията на собствената си

продукция“, предупреди Танева, допълвайки, че регламентът ще задълбочи

кризата на ликвидността. При редовен кабинет на ГЕРБ-СДС ще се предложат

мерки на общоевропейско ниво, които да защитят родните производители.

„Ще инициираме дебат със засегнатите от безмитния внос на

селскостопанска продукция страни. Такива, освен България са Полша,

Румъния, Словакия и Чехия. Ще се търси диалог с ЕК как да се прилагат

зелените коридори, като целта е те да бъдат само транзитни. Приоритетно

ще се работи по изготвянето на проект, с който страната ни да

кандидатства за подкрепа с евросредства по актуализираната карта на

транспортните коридори. „Да получим средства за повишаване на капацитета

на пристанищата във Варна и Русе, за железопътните трасета. Това са

дългосрочни инвестиции, които ние бихме подкрепили. След края на войната

те ще са от полза на всички зърнопроизводители. До този момент това не е

направено. А тези коридори бяха създадени с идеята украинското зърно да

стига до трети страни, а не да се продава в Източна Европа“, обясни

Десислава Танева.

По думите й за последните две години е регистрирано и най-голямото

намаление на производство на зеленчуци, оранжерийно производство и

животни, достигащи в отделни категории до -70% спрямо 2020 година.

„Българските земеделски производители са под заплаха от излизане от

сектора, намаляване на обемите производство и изпитване на сериозни

финансови затруднения“, предупреди екс земеделският министър.

Земеделските стопани от различни сектори се оплакаха от липса на ясни

регламенти, високите цени на поливната вода, невъзможността да

реализират продукцията си заради внос, която залива пазара чрез големите

хипермаркети.

Танева припомни, че българската държава е изпратила в Брюксел

Стратегическия план за развитие на селските райони, без да се проведе

обществено обсъждане за него. А в следващите 5 години през този план

трябва да се разпределят 5 млрд. лева. „Темата на сектора е

стратегическият план и новата кампания за директни плащания, която все

още не е стартирала, нещо повече – има приета само една от необходимите

наредби, втората е на етап обществено обсъждане, чийто срок изтече на 21

март“, каза Танева.

През следващия управленски период ГЕРБ-СДС ще прилага политики, насочени

към решаването на ликвидната криза в сектора, нормализиране на пазарната

среда и осигуряване на стабилни доходи в средносрочен план. „Напълно

нова е програмата ни за сектор „Земеделие“. Част от националните ни

мерки предвиждат механизми за проверки на всички търговски вериги и

промяна в законодателство без нарушаване на общоевропейски регламенти.

Ангажираме се да работим за въвеждане на онлайн платформа за достъп до

храните от т.н. „малка кошница“. През нея всеки производител ще може да

предложи стоката си, а българските граждани ще могат да си я поръчат“

уточни Танева. Несинхронизираното законодателство ще трябва да се

промени, чрез следващата задача – актуализиране на нормативната база.

Приоритетно ще бъде и изготвянето на национално финансирани стажантски

програми, чрез които учениците да се включват в прибиране на реколтата.