Уважаеми съграждани,

Отново ще честваме Съединението на България. На всеки 6 септември се гордеем с този празник и разказваме за славното ни минало. Знаем и рецитираме, че „Съединенито прави силата“. Има го написано на най-важната институция в държавата ни – Народното събрание, защото България е парламентарна република. Учим децата си за силата на съединението с легендата за хан Кубрат и снопа от пръчки. Зовем за него по време на кампании от благотворителни до политически.

Но сме разделени! Вярваме в клишето, но не в силата на съединението. Като кмет на града всеки ден виждам как разделянето, противопоставянето, обругаването и желанието да омаскаряваш взимат връх. Всеки проблем се превръща не в силата да бъде решен, а в противопоставяне. Толкова свикнахме да мърморим, че не търсим изход. И чакаме нещо, вместо да търсим силата си.

Да, не е празнично това, което пиша. Но не искам празник с разделение! За това всеки ден, когато изляза от дома си и тръгна на работа, искам и зная, че мога да постигна тази сила на съединението, така че всички да живеем по-добре. Зная, че имам съмишленици, за които си струва да се боря. Зная, че гражданите заслужават да получат решения по пътя на съзиданието, а не по пътя на омразата, страха и огорчението. Не изпитвам уважение към онези, които използват всеки момент за разединение за своето собствено благо, защото само това е „начинът“.

Моето верую е, че Съединението прави силата! И ще го отстоявам! Честит празник!