Има творци, чието дело оценяваме едва, когато ги загубим. Един от тях е художникът Никола Балтаджиев - Балтата. С него се разделихме през 2019-та. Една единствена самостоятелна изложба в родния му Сливен, участия в общи експозиции в столицата. Десетки картини, подарени на приятели. Присъствие в колекциите на интелектуалци от Австрия, Русия, Чехия. Това е Балтата. Роден е на 5 октомври 1925 в Сливен. Потомък е на един от най-старите родове в града. След гимназията постъпва в Художествена академия в София. Негови учители са Илия Бешков и Панайот Панайотов – по онова време ректор на Академията. И двамата оценяват таланта на младежа от Сливен. Балтата се сближава с Бешков, грабват го думите на майстора: „Не рисувам, за да продавам“. Подобно на учителя си, той цял живот ще си остане безсребреник – няма да търси материални облаги от изкуството. Думите му: „Човек не може да стане богат без да е обогатил другите“ са негово верую през целия му живот. Никола Балтаджиев завършва специалността „Илюстрация и живопис“. Работи като художвик в издателство „Фотоиздат – Септември“, където остава до 1960 та. После става художествен редактор и оформител във вестник „Септемврийче“, където остава 10 години. Прехвърля се в редакция „ Телевизионна реклама“ на Българската телевизия. По онова време всички заставки в телевизията се пишат на ръка. През ръцете на Никола Балтаджиев минават заставките за популярните поздравителни концерти, заръчани от големите предприятия. Балтаджиев не престава да рисува - оформя и илюстрира книги, твори в областта на приложната графика, има реализирани плакати на културно агитационнна тематика.

- . В Общата художествена изложба в София през 1956-та показва платното „Тежкотоварници“. Пет години по-късно в Младежката обща художествена изложба участва с „Утро в ТКЗС“. Оформя пространствено експозиции у нас и в чужбина. В общата изложба за оформление на книгата през 1962-ра се представя блестящо с албума „Български курорти“, получил втора награда. Негови портрети, пейзажи, натюрморти са притежание на частни лица в Австрия, Русия, Чехия. Щастлив е със съпругата си Рита Генчева, негова колежка от редакция „Телевизионна реклама“, дъщеря на известния юрист Христо Генчев, станал жертва на сталинските репресии в СССР. „Живяхме щастливо с Никола. Не бяхме богати, но пътувахме из цяла България с колата. Никола обичаше много природата. Беше привързан към родния си град. Когато заболя, поиска да му обещая, че ще пръсна праха му над Карандила. Изпълних молбата му“, разказва Рита Генчева.

- Приживе Никола Балтаджиев изпитва голямо удовлетворение, след като сливенската галерия „Димитър Добрович“ му прави самостоятелна изложба. След кончината му Рита Генчева дари на галерията 24 картини на съпруга си. . „Не съм дори помисляла да ги продавам. Бях щастлива, че творбите му се пазят в родния му град“, казва г-жа Генчева. Така Сливен преоткри художника Никола Балтаджиев.

ЕЛИАНА МИТОВА