Д-р Събина Петканска е в БСП от 1995 г., когато е едва 19-годишна. Бивш общински съветник, кандидат за депутат по време на последните парламентарни избори, на които бе трета и се представи достойно. На извънредния вот, който ще се проведе на 11.07, е втора в листата.

Завършила е езиковата гимназия в Сливен с отличие. Добър и уважаван лекар е не само в Сливен, но в целия регион. Има специалности по коремна, обща и детска хирургия, както и магистърска степен по „Здравен мениджмънт“. Към настоящия момент работи в ДКЦ 1 и в частната болница „Амброаз Паре“. Семейна, с две деца.

Д-р Петканска, реално, Вие сте в политиката от 26 години. Какви промени Ви направиха впечатление през този период по отношение на националната и на местната политики, на обществения живот, на социалните потребности и на икономическото развитие?

– През визирания период от време в България се случиха много положителни неща, като най-важните от тях са:

1/ Въвеждането на валутния борд, с което се прекрати влиянието на политиците върху паричната и банковата система в България и се постигна стабилност на лева и на цялата парична система. Инфлацията беше овладяна.

2/ Членството на България в ЕС и НАТО, с произтичащите последици от това, като синхронизиране на нашето законодателство с европейското, свободното движение на стоки и хора, европейските програми за подпомагане на различни сфери, гарантиране на националната сигурност… Което доведе до покачване стандарта на живот, увеличаване на брутния вътрешен продукт на България с три пъти в сравнение с нивата преди да сме членове на ЕС .

3/ Стъпките на България за присъединяване към еврозоната.

4/ Усилията за присъединяването ни към Шенгенското пространство.

Но, за съжаление, през изминалия период в България се наблюдават и много негативни тенденции.

1/ НАЙ-ГОЛЯМАТА СЛАБОСТ В РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ Е

отрицателният естествен прираст, намаляването на населението ни с 2 милиона за 30 години, обезлюдяването на селата, намаляването на малките и средните по големина градове. А за изминалата година има данни, че и София е с намаляващо население. Това е демографска катастрофа, за която не само не се вземат мерки, но дори няма сериозни дискусии между политическите партии.

2/ Слабостите в образованието, където направеното донесе повече вреди.

3/ Недовършената реформа в здравеопазването и нуждата от довършването й.

4/ Слабостите в социалното осигуряване и липсата на ясна и предвидима социална система и защита.

5/ Слабостите в съдебната система, усещането за липса на справедливост и сигурност. Което е основната причина за ширещата се битова и организирана престъпност, и корупцията, за липсата на чуждестранни и вътрешни инвестиции. Липсата на справедливост и сигурност кара предприемчивите хора да не правят бизнес, а да спестяват, подтиква много хора да емигрират, вместо да се развиват в България.

6/ Липсата на финансова самостоятелност на Общините.

7/ Слаби усилия на община Сливен за привличане на инвестиции чрез различни облекчения за инвеститорите, за увеличаване на брутния продукт на общината.

Какво Ви мотивира да се кандидатирате за народен представител?

Основната ми мотивация да се кандидатирам за народен представител е да мога да споделя със Сливенската общественост, както и с народни представители от БСП, вижданията си за нужните структурни реформи в различните обществени системи, чрез които да започне подобрение във всички важни обществени сфери .

Да споделя разбирането си, че България, въпреки членството си в ЕС и НАТО, е страна с най-голям отрицателен прираст, ширеща се корупция и престъпност, ниски доходи и пенсии, слабости в здравеопазването и образованието, най-вече поради липса на баланс в разделението на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна. И оттам – в неефективността на различните власти. Проблемите в България от 30 години, независимо коя партия е управляваща, са идентични и близки. Ярко доказателство е управлението на ГЕРБ в последните 10 години. Партия, която дойде на власт в името на борбата срещу престъпността и корупцията, и така печелеше доверието на българския избирател над 10 години, си отиде от властта с най-острите сигнали и прояви на корупция за последните 30 години, констатирани и от финансовото министерство на САЩ чрез закона „Магнитски“.

Мотивирана съм да споделя разбирането си, че

НА БЪЛГАРИЯ И Е НУЖЕН СЕРИОЗЕН РЕМОНТ НА СТРУКТУРАТА НА ТРИТЕ ВЛАСТИ,

за да работят независимо една от друга, взаимно да се контролират, за да прекъсне възможността за създаване на зависимости между тях и прояви на авторитаризъм.

Картината, която се повтаря в България от 30 години, е приблизително една и съща. Лидерите на политическите партии чрез пропорционалната избирателна система нареждат в листите за народни представители на избираеми места лично верни на тях кандидати. Лидерът на политическата партия, спечелила парламентарните избори, особено ако ги е спечелила с над 120 народни представители, доминира в Народното събрание и то работи в интерес на тази политическа партия и партиен лидер. Народното събрание, под контрола на този политически лидер и верните му народни представители от спечелилата политическа партия, избира правителството и най-често политическият лидер става министър-председател – най властовата фигура в България. Така беше при Жан Виденов, при Иван Костов, при Симеон Сакскобурготски, при Бойко Борисов. Чрез квотите от парламента и правителството, управляващата партия и политическият й лидер, най често министър-председател, чрез квотите на Народното събрание и министерския съвет, си избират представителите на независимите регулатори, на специалните служби и квотата във ВСС. Които стават зависими от управляващата партия и най-вече на партийния й лидер. А така са създава авторитаризмът и се рушат институциите.

Основната ми амбиция е да споделя тези свои виждания с възможно най-широк кръг народни представители, най-вече от БСП. Да търсим заедно решение за нова структура на властта в България, чрез която да се допускат слабостите, в които живеем през последните 30 години. И България, от най-изостанала в ЕС, да започне да догонва останалите страни, да се нареди на челните места в Европа по стандарт и сигурност на живот.

Кои са най-големите проблеми на Сливен и региона, какви възможности има за тяхното разрешаване, според Вас?

– България е малка страна със силна централна власт и липса на децентрализация за общините. Смятам, че докато не се осъществи такава децентрализация, трудно може да се води регионална политика, която да се отрази върху развитието на отделните общини. Затова смятам, че децентрализацията на общините е важно да се случи , за да може местните общински съвети и кметовете да работят за развитието на населените места, в които живеят.

За съжаление, Сливен е един от градовете, които губят ежегодно част от жителите си и основната причина за това е ниската раждаемост и емиграцията. Основната причина за това е слабата икономика.

ЗА ДА СЕ РАЗВИВА ИКОНОМИКАТА НА СЛИВЕН, СА НУЖНИ

базовите неща, от които се нуждае всяка дейност и бизнес – образовани кадри, правов ред, сигурност, добро административно обслужване, добри пътища, интернет, лесно присъединяване за доставки на ток и вода. Не на последно място – подпомагане от общинската администрация на бизнесите, които продават продукти извън областта и особено работещите за износ.

Трябва да се промени отношението на държавната и общинската администрации към предприемачите. Да започнат да гледат на тях като на свои, сливенски предприемачи, които, работейки за себе си, работят и за благоденствието на общината. Да ги подпомагат, но при стриктно спазване на правилата за работа, като заплащане на осигуровки, ДДС, местни данъци и други.

Сливен засега, освен „Миролио“, няма друг значим бизнес с големи продажби за износ извън областта. И това е слабост на всички ни. Предизвикателство, пред което сме изправени, е да се появят и родят тук предприемачите, които ще развият продукти и с тях ще прославят Сливен като индустриален център, какъвто беше.

Общината и общинският съвет биха могли да предприемат наложени и успешни мерки за привличане на инвеститори , създаване на бизнеси в общината от други общини и държави.

Общината има огромна собственост в земя. Която, вместо да продава, да отдава под наем, с право за изкупуване след 10 години, например; за създаване на предприятия и бизнеси с изисквания за работни места, осигуровки, МДТ и други. На тия бизнеси общината да предостави земята, да изгради пътища, да осигури прекарването на вода и ток. Може да се нарече и изграждане на индустриални паркове.

Но тук се сблъскваме с множество проблеми, които една община не може да преодолее. Дори не може да указва влияние за доставката на електроенергия до новоизградените обекти. Защото електроразпределителите дружества бяха приватизирани по времето на НДСВ и сега това указва огромни спънки за всеки бизнес. Нужна е промяна в националното законодателство, например за ясни и кратки срокове за изграждане на съоръжения и доставка на ток при заявка. А не, както сега, желаещите да чакат понякога с години, като си плащат за съоръжения, които са собственост на електроразпределителните фирми. Защото в момента законодателството действа в интерес на монополите, а не в интерес на бизнеса и гражданите.

Друго, което може да направи община Сливен, е да обърне голямо внимание на образованието. Средното образование да се насочи и към нуждите на икономиката. А ако се създадат добри условия за развитие на бизнеси, младите хора, след завършване на висше образование, да се връщат и остават в Сливен.

№ 4 – „БСП за България“

Преференция № 102

Д-р Събина Петканска