До д-р Илияна Иванова – в Сливен и в отвъдното

Жестока криза! – пиша разточително, прости ми, дъще, с теб се вдъхнових – страхът и мъката главиха се учители и пренаписват всяка строфа или стих …

И страх, и мъка! – те вървят прегърнати, нехаят за небесния Отец, пък аз до днес изпращам жертвите в отвъдното, дори им слагам свой лирически венец.

Прощавай, дъще – доктор Иванова, в небесно отделение си, знам, но тук спасяваше живот отново и отново и сигурно си главен лекар вече там.

Изпратихме те с тъжния аплауз – почти по волята на Хипократ, ти кле се с неговата клетва, но и с тази: Той, пациентът е сестрица или брат! …

И посъветвай Бог – коронавирус на този свят не е необходим! Да ни остави поне мъничко на мира – да те възпеем в тъжен стих … И да скърбим.

м. май 2020г. Георги Драмбозов

гр. София