Община Сливен закъсня с изграждането на индустриална зона, въпреки че имаше върху какво да стъпи с приетия през 2014 г. Интегриран план за градско възстановяване и развитие, който обособи три зони за икономическо развитие на Сливен - „Изток“, „Запад“ и „Юг“. Тези зони трябваше да бъдат основа за подготовката на инвестиционни проекти, а не непосредствено преди изборите да се заговори за бъдеща зона на „Бършен“. Летището е само малка част от обособената зона „Изток“ и ограничаването само в него е стратегически погрешно решение от гл.т на възможностите за европейско финансиране за зоната в следващия програмен период.

Тези констатации направиха вчера експертите, участвали в дискусията със сливенския бизнес в сряда вечер на тема „Пътят за икономическо възраждане на региона“. В нея участваха директорът на Института за регионални стратегии – Бургас Павел Маринов, инж. Иван Манчев, управител на компания за индустриално проектиране и бивш заместник - кмет на общината, Валентина Тодорова, консултант на сливенския клъстер „Иновации за ресурсна ефективност“ и експерт на Национален институт за стратегическо развитие. Модератор на събитието беше Васил Петров, кандидат за общински съветник от БСП за България и прокурист на „Търговия на едро“ АД. Специален гост на срещата беше и кандидатът за кмет на община Сливен Кольо Милев, в чийто мандат беше приет Интегрирания проект за градско възстановяване и развитие. Целта на срещата беше да запознае представителите на сливенския бизнес с областите и проектите, които ще финансира ЕС в новия пограмен период, стартиращ през 2021 г., както и с възможностите за развитие на индустриални бизнес зони и високотехнологични паркове в Сливен.

„Идеята не е да имаме поредната индустриална зона, а тя да донесе нещо на общината. Сливен има стратегическа локация - на 102 км от пристанище Бургас, на 15 км от магистрала „Тракия“, на 130 от границите с Турция и Гърция. Сливен има и интегриран план за развитие, който беше широко обсъждан през 2014 г. Най-важното, което не е направено, е да проектираме зоната така, че тя, бизнесът и звената в нея, да отговорят на изискавнията за финансиране. Сдружаването и партньорските проекти ще бележат следващия програмен период, затова виждам ролята на местната власт като инициатор на такъв тип партньорства – с бизнес, с университети, с научни звена. Не бива да пропускаме нещо важно - работната сила интересува силно инвеститорите. Проблемът с кадрите е сериозен и са небходими усилия да се обвърже образованието с бизнеса и ето тук общината също трябва да се ангажира, наред с грижата за устройсвеното планиране", коментира Кольо Милев.

Мястото на Сливен е стратегическо, традиции в производството има, но сме сред областите със затихващи функциии. Могат ли индустриалните да помогнат и как, питаха сливенските бизнесмени.

„Самоубийствено е решението е да се забиеш в една малка зона като Бършен. Бършен е само малка част от това, което има Сливен като възможности. Ако искаме партньорство с Ямбол, не трябва да го поставяме само в ограничена зона. Следващият програмен период на европейското финансиране акцентира върху обединение на регионите и възможностите за създаване на звена, включващи индустрия, технологии и иновоции. За да се финансират такива звена е задължително в структурата им да има експоцентрове, което реално не е предвидено от сегашното управление. Единственият начин Сливен да преодолее изоставането си, е да се върне към вече утвърдените си документи, да не се слага кръст нито на текстилната индустрия, нито на машиностроенето, както и на иновацииите. Да се вземе предвид, че Твърдица и Нова Загора има утвърдени интегрирани планове, в които също са включени малки индустриални зони и с такъв комплекс регионът може да стане наистина конкурентен“, смята Валенитана Тодорова.

„Не е идеята в това да се организират едни терени на добра локация и с камуникации, които да започнат да чакат инвеститори. Регионът трябва да има ясна цел, тя да е обвързана с образованието, самите зони да са профилирани, да са обвързани с традициите на мястото. Претенциозно е да се създават индустриални зони само като терени. Идеята не е да правим складове, а да имаме такива зони, които да привлекат подготвени ученици и студенти, които да задържим по места с работа“, обясни Маринов. По негови данни по-малко от 30% е делът на новите инвеститори в т.нар. индустриални зони, а по-голямата част от бизнеса в тях е вече съществуващ. „За съжаление наблюдението е, че липсва координация в самата държава и всеки работи сам за себе си - образованието работи само за себе си, банките – работят сами за себе си. Грешките ни стават видими едва, когато иннеститорът вече си е тръгнал“, коментира Павел Маринов, давайки пример с неслучилата се инвестиция на Volkswagen в България.

„В Сливен има обективни предпоставки, планирани в Интегрирания план за градско възстановяване и развитие, има потенциал – и индустриален, и научен, но се закъсня с практическото осъществяване на реални проекти между представителите на бизнеса, на науката и местната и държавна власт. Бившите военни терени бяха обособени по времето на нашия мандат за високотехнологичен прак, заложихме и изграждане на експоцентър“, обясни инж.Иван Манчев.