И сливенските ди-джеи си правят парти

В импровизирана дискотека се превърна в понеделник вечерта уютното бистро "Прика-зка". Сливенските дисководещи се събраха там на редовната си следновогодишна среща, за да се видят, споделят радостите и проблемите си, и да се повеселят. Организатор на срещата бе диджей Борко, който е в професията от 11 години. "Това е четвъртата поред наша среща, каза той. Събираме се след Нова година, когато ангажиментите ни покрай празниците свършат."
Диджей Борко е от Сливен, но сега работи в едно от най-големите фолк-заведения в Стара Загора, озвучава и фирмени партита, когато го поканят. Признава, че лесно е избрал тази професия, защото от малък обичал да слуша и събира музика. Ръка в началото му подал негов приятел диджей. В началото работел в нощния бар на театъра, в "Хавана", в заведението на комплекс "Дебоя", във Велико Търново. Сега се е установил в Стара Загора. "Всеки си мисли, че нашата работа е много лесна - стоиш си и пускаш музика, а всъщност не е така. Работя от 23 ч. до 5 ч. сутринта и то с хора, които пият алкохол. Изобщо не е лесно. Шумът е голям. Охраната при нас е на ниво и нямам проблеми с клиентите, но се е случвало някой от тях да ме изкара извън нерви с капризите си. Пускам музиката, която ми харесва на мен. Макар че сме фолк-заведение, клиентите не искат да слушат само чалга. Искат и ретро парчета, често в 3-4 ч. сутринта съм им пускал дори рокендрол. Профе-сията ни е тежка, макар да си струва заплащането. Заплащаме труда си с много усилия и изхабени нерви. Наскоро един колега превъртя от напрежението. На мен също ми е напрегнато всяка вечер, макар пред хората да се усмихвам. Напрежението си го създавам самият аз, защото се старая непрекъснато да поддържам отличното настроение на хората, дансингът да е пълен непрекъснато. Задължително е в нашата професия да имаш чувство за хумор." Борко признава, че в Сливен има много талантливи дисководещи, но няма школа. "Всеки колега се е учил сам, в движение. Доколкото знам, тук единственият диджей с диплома е Борис Беленски." Когато не е на работа, Борко релаксира по различни начини. "Напоследък ходя на масажи, защото от това дълго стоене прав с часове, започна да ме боли гърбът." Един от най-младите дисководещи, посетили сбирката в понеделник, бе диджей Антон. В момента е диджей в рок клуб "Тангра", а работи като дисководещ от март миналата година. "В нашето заведение се пуска малко по-различна музика. Наблягаме на рок, метъл и др. При нас е доста по-спокойно, в сравнение с други клубове. Клиентите ни са свестни хора, не създават проблеми, шефовете също са готини."
Диджей Тошко е познат на много хора от града. Някои го наричат Малкият Тошко. Работи като дисководещ вече 20 година. От 7 години се грижи за хубавата музика в хан "Свети Георги". "Нашата професия, като всяка друга, си има и плюсове, и минуси. Хубавото е, че виждаш резултата от труда си. Когато хората си тръгват от заведението и ти кажат: "Беше много готино, благодарим", душата ти се пълни. Или пък друго: вървя по улиците и ме поздравяват много хора, които не познавам. Наскоро влизам в един магазин, исках да купя кренвирши. Продавачът ми каза: "Тоше, тия кренвирши не са за тебе, вземи си от еди кои си." Това са дребни плюсчета, които обаче за мен са много важни - значи съм допринесъл за доброто настроение на хората, запомнили са ме, имат хубави спомени, заслужил съм някак си тяхното уважение и те ми се отблагодаряват по своя си начин. За 20-те години работа това са нещата, които ме радват в професията: да виждам благодарността в очите на хората. А минусите са много: големият шум създава проблеми, децибелите са високи. Вече три месеца си лекувам ухото. Работим и хабим много нерви с капризни клиенти. Лошото е, че нямаме организация, която да защитава правата ни. Наскоро идва при мен един клиент и ми вика: "Айде бе, докога ще си чакам моята песен, направих 80 лв. сметка!" Нито го познавам, нито ми е поръчвал песен. Пуснах му я, разбира се. После сервитьорката ми каза, че поръчал на нея една песен, тя да ми каже да я пусна, и сметката му била не 80, а 12 лв. Това са клиенти, които създават проблеми, капризни са. В Сливен такива клиенти има много, за жалост. Аз си гледам дансинга - щом е пълен, значи си върша добре работата".
Боби бой работи като диджей от 17 години. Обиколил е много заведения в почти всич-ки градове на страната. Сега работи в дискотека в Кермен и в наскоро открито заведение в Шумен. Признава, че иска да намери идеалното работно място за себе си именно в Сливен, но засега не е успял. Не храни и надежди това да стане скоро. "В Сливен клиентите не те уважават. Това само тук го има като явление. В другите градове е различно, там хората са други. Когато дойде при мен клиент и ми каже "Добър вечер", бутам му ръката, макар че е приготвил някакви пари за поръчаната песен, и го поздравявам с удоволствие. Става ми драго. Там хората ни уважават. В дискотеката в Шумен например - още на входа охраната, като разбра, че аз съм дисководещият, веднага ми взе от ръцете багажа и го понесе към пулта. А тук това уважение го няма, тук по дискотеките ходят клиенти, които мислят, че си им длъжен с нещо". Диджей Боби бой също споделя, че половината му колеги вече имат проблеми със слуха, заради огромния шум.
Един от най-колоритните представители на професията дисководещ е диджей Джорджо. Той е в бранша от 20 години, но в момента не работи постоянно като дисководещ. "В Сливен няма да има свястна дискотека, докато не се махнат простотиите оттам. Манталитетът на хората тук е много лош. През лятото работя на морето, там е съвсем различно. Няма дискотека, в която външен човек да се прави на интересен, както е тук в Сливен. Охраната си е охрана и си върши работата, всичко върви по вода. И в други градове, където съм бил, е така - има ред. А тук е чудо. Не може момче, което си изкарва хляба зад пулта, да отиде на работа и цяла вечер да го мерят с лед и бутилки. Съжалявам колегата, който работи сега в дискотека "Империа". Момчето има семейство, строи къща, парите му трябват. Но ходи на работа без желание, защото постоянно го мерят с какво ли не, докато работи. Охраната там е аут."
Дисководещите се повеселиха от сърце и дори потанцуваха в понеделник вечерта. Донесоха си специална уредба, на която пускаха любимата си музика, а някои от тях отидоха зад пулта, за да поздравят с песен колегите си.