Здравните системи в Европа

Три здравни системи функционират в Европа. Първата е моделът "Бевъридж", при който разходите се покриват от държавния и общинските бюджети чрез данъци, а не чрез здравна вноска. Парите от данъци отиват в специализирана институция, която разпределя парите и плаща за записани пациенти и за отчетени случаи. Близки до този модел са скандинавските страни и Англия.
Вторият модел е "Бисмарк", при който има здравно осигуряване, както в България. Това е най-скъпият метод и затова не е подходящ за бедни държави. "Бисмарк" има 3 недостатъка: издържа се цяла система от администрация със сгради и коли, здравното осигуряване почти не финансира профилактични дейности и навсякъде има надписване от страна на болници и лекари, защото се плаща за отчетен случай.
Третият модел е "Семашко", който действаше у нас преди да влезе в сила сегашната здравна реформа. При този модел има чисто бюджетно финансиране, при което държавата дава пари за годишна издръжка на болници и поликлиники, без да се плаща за всеки отделен случай.
Според експерти, най-добрата здравна система е тази на Холандия. Там държавата регулира системата, но не участва в директното предоставяне на здравни услуги. Тази дейност се поема частни практикуващи лекари и болници. В страната има над 30 здравни фондове, които действат на конкурентен принцип, а хората могат да сменят фонда си, ако са недоволни от него. Здравната система на Холандия се финансира от осигурените по два начина. Има фиксирана премия, която всеки осигурен плаща на своя здравен фонд. Освен това, всеки заплаща 6,5 на сто от месечния си доход като здравна осигуровка. За пенсионерите и самонаетите здравната осигуровка е 4,4 на сто. Държавата финансира здравното осигуряване на децата и поема част от фиксираната премия при хората с ниски доходи. Така всеки има достъп до здравно осигуряване. През 2008 г. системата е променена. Въведен е принципът пациентът да заплаща част от ползваните здравни услуги през годината до определена сума. Така се стимулира превенцията и здравословният начин на живот.
Здравните заведения се договарят със здравните фондове за цените, съдържанието и организацията на здравните услуги. Между тях също има конкуренция, защото здравните фондове изискват да увеличават качеството на предоставяните услуги. Самите здравни фондове пък се конкурират по предоставянето на качествени услуги на приемлива цена. В Германия има 360 каси, а осигуряването е задължително. Хората могат да избират сред конкурентните каси, които са и профилирани по отделни браншове - банкери, хлебари, лекари и т.н. Системата е солидарна, всички плащат една вноска, а ползват тези, които имат нужда. Касите покриват определен минимален пакет, но ако имат пари, могат да осигуряват и повече услуги над пакета. Самата вноска обаче е доста висока - 14,5 на сто, като половината се плаща от работодателя, а останалото - от работника.
В Дания, Швеция, Норвегия и Финландия отговорността за здравеопазването се поема от общините, като държавата преразпределя пари от данъци и субсидира общините, които плащат на здравните заведения, здравни вноски няма. Плаща се обаче за свършена работа като при нас. Около 8-9 на сто от БВП отиват за здравеопазване.
Във Великобритания основният организатор на здравни услуги е Националната здравна служба. Всеки гражданин е осигурен, независимо от финансовото му положение. Има 14 регионални здравни служби, 190 окръжни и над 90 семейни здравни служби, които осигуряват първична помощ. Хората са регистрирани при общопрактикуващи лекари. 85 на сто от финансирането на здравеопазването идва от данъци. Болниците се финансират от общ бюджет и плащания на база разход за болничен случай. Здравните заведения са сдружения с идеална цел към НЗС, но са извън контрола на регионалните здравни власти. При личните лекари има сложна система за заплащане: на база регистрирани пациенти, надбавки за направени разходи за поддръжка, плащания за промоция на здравето и заплащане за определени услуги от лекаря.
Във Франция системата е изградена на база задължително членство в здравни фондове. Всички осигурени членуват в Национален здравноосигурителен фонд или фондове по отрасли. Предлагането на здравни услуги от държавния и частния сек-тор е строго регламентирано. Има над 7 хиляди фонда за осигуровка срещу болести и над 100 частни застрахователи, които предлагат допълнителна застраховка. Безплатни за хората са медицинските услуги, свързани със злополуки и професионални заболявания, скъпи лечения и животоспасяващи лекарства. Системата се финансира от вноска в размер на 13,55 на сто от доходите на здравно осигурените. Данъците върху алкохола, тютюна и фармацевтичните лаборатории също отиват в здравната система. Държавните болници имат глобални бюджети, а частните са сдружения, чиито разходи се договарят с фондовете. В Белгия има задължителна система за здравно осигуряване за цялото население. Здравната помощ се осигурява от държавния и частния сектор. Личните лекари, сто-матолозите и специалистите имат собствени практики. Хората избират компания, която да ги осигурява, семеен лекар, специалист и болница, в която да се лекуват. Системата в Белгия се осигурява от 5 фонда, а здравните вноски зависят от доходите на хората. Останалите пари в системата са от държавни субсидии и различни данъци. Над 60 процента от болниците в Белгия са частни.