Атанас Кошничаров, ръководител на Планинската спасителна служба в Сливен: С природата шега не бива!
- Г- Кошничаров, кои са най-посещаваните места в планината от сливенци?
- Даулите и Карандила. Някои правят преходи и към Котел и Камчия. Понякога стават изгубвания и това е най-големият проблем. Ето, горе имаше мъгла, с видимост до 36 метра и когато човек се отдалечи от маркировките, идва проблемът. Основните пътеки са маркирани, но голяма част от тях са стари, няма кой да ги поддържа.
- Кое е важно за планинарите през този сезон?
- Основното е да са подходящо облечени: топли якета, поне два чифта ръкавици, допълнителен чифт чорапи в раницата. Голяма част от измръзванията в планината се получават при появата на вятър, затова хората трябва да са с подходяща екипировка за сезона.
- Какво трябва да знаят тези, които предприемат по-големи преходи?
- Задължително трябва да знаят къде и с кого отиват, по какъв маршрут и кога ще се върнат. Защото, ако стане нещо, не можем да осъществим никаква връзка с тези хора. Това е единствената информация, която можем да получим, за да насочим търсенето към някакъв конкретен район. Иначе търсенето е безсмислено.
Трябва да се грижим и за това телефонът ни да бъде максимално зареден, както и да да го използваме по предназначение. Общи приказки да се избягват, защото, когато стане нужда да се използва телефонът, батерията пада.
Чай, кафе, подкрепителни напитки трябва да има винаги в раницата. Ако се пътува с кола, тя трябва да бъде максимално заредена с гориво.
- На кой телефон могат да ви търсят изпадналите в бедствие?
- На националния телефон 112, там има система за оповестяване. Те ни намират и знаят как да стане връзката. Другият телефон е 50 14 70. И двата телефона са напълно безплатни. Набират се от цялата страна. Характерно за телефон 112 е, че дори и да няма покритие даден оператор, връзка се осъществява и хората не бива да се притесняват.
Друго много важно са планинските застраховки. Ние, спасителите, сме на доброволни начала. Държавата направи така, че не ни подкрепя по никакъв начин. Годишната издръжка на планинската спасителна служба е в рамките само на 500 – 600 лв. С тези средства не можем да направим почти нищо. Ако стане нещастие и хората имат застраховки, всичко се поема от застрахователите.
Ние, спасителите в планината, покриваме всички общини в областта, но досега сме получили финансова помощ само от сливенския кмет Йордан Лечков. Тази помощ е необходима за оборудването ни, без което трудно можем да спасяваме изпадналите в беда.
- Какво представлява тази застраховка и как трябва да се направи?
- Казва се “Планинска застраховка”. Не е голяма – между 12 и 18 лева. Важи за една година, за всички планини в България и е свързана с точно такива издирвателни, спасителни операции. Може да поискаме и хеликоптер, ако се наложи. Ако няма такава застраховка, на човека може да се наложи и сам да покрие разходите. Преди няколко месеца бях в Алпите – имат застраховки за един, за два, за три, за пет дни. В по-големите курорти нещата са решени – всеки един турист е застрахован. А също и ски-лифтовете – част от парите, които се вземат от билети, отиват точно за такива цели.
- От колко души се състои Планинската спасителна служба?
- Ние сме към БЧК и сме 6 души, които покриваме освен района на Сливен и периметъра от Хаинбоаз до Котел. Това са над 100 км. Нашата спасителна служба е денонощно на разположение.
- Бихте ли представили вашия спасителен отряд?
- Всички сме бивши алпинисти. Хора, които са на ти с планината, и най-вече хора с широки сърца. Не всеки би оставил семейство, работа, за да спасява хора. Това са - Пенко Райков, Андон Димов, Иван Черкезов, Веско Шишков и Стефко Гергинов.
Караме 4 курса за подготовка – 2 зимни и 2 летни, и всяка година се подновяват знанията по медицина, по техника на планинското спасяване, изучава се техниката на акции, издирването на хора.
- Каква медицинска помощ може да оказвате?
- До лекарска. Изчакваме да дойде медицинско лице, но понякога това не е възможно и в такива случаи ние извършваме предварителна помощ и транспортиране до място, където да се окаже специализирана лекарска помощ. Колкото и да сме подготвени, все пак не сме лекари. Счупванията можем да локализираме и шинираме, можем да спасяваме от ухапвания от змии, от натравяния.
- С едно изречение - какъв е вашия съвет на планински спасители?
- С природата шега не бива! В Стара планина времето много бързо се променя и може в рамките на час да се влоши с всички последствия. Хората трябва да са подготвени и да преценяват къде и с кого отиват. И да следят прогнозите.
“Сливенски НОВИНИ”