Как ме разплака д-р Плачкова?
В неделя, 4 октомври, съпругата ми Мария Дойчинова направи остра панкреатитна криза. Тя страда години наред от хроничен панкреатит. Претърпяла е шест тежки операции, две от които животоспасяващи. Около десет часа позвъних на "150" за линейка. Дежурният лекар д-р Плачкова ми отказа с остър тон.
Обадих се на тел.112. Отнесоха се внимателно, изразиха учудване от бездействието и ми обещаха, че ще дойде линейка. Личният ни лекар д-р Божидарова също се обади, но отсреща имаше явно медицински служител, забравил за хуманната си мисия. На свой ред и аз отново й се помолих за помощ. Д-р Плачкова остана непреклонна, може би демонстрираше характер. Не намери за нужно да ми обясни причината за своята безучастност. Да съм си вземел такси. Обясних й, че жена ми не може да се движи в това състояние. Напразно. В това време болките на жена ми станаха още по-нетърпими. На никого не ги пожелавам, дори и на д-р Плачкова. Беше минал почти час от избухването на панкреатитната криза. Принудих се пред видимото рязко влошаване да я кача в кола и да я откарам в болницата. Едва издържа. Пред спешното отделение седем линейки бяха строени като за парад. Дошли били току що от катастрофата, станала по време на първото ми обаждане. Цял час ли всичките превозваха спешно пострадалите?!
След направения преглед и изследванията жена ми беше приета от д-р Андон Василев в хирургичното отделение. Там ще остане със сигурност десетина дни, ако, не дай си боже, няма усложнения. Панкреасът й беше успял междувременно да направи доста поразии. Но да не мислим за лошото!
Така д-р Плачкова ме разплака. Не зная как ще реагира администрацията. Най-вероятно аз не съм единственият, ревнал от нея. Възможно е при тази липса на специалисти по спешна медицина отново да си затворят очите и да приемат "обективните" й причини. От двете злини се избира по-малката. А "по-малката" и в този случай са животът и здравето ни. За мен остава да дам все пак обществена гласност на едно безсърдечие. Може пък и да трепне някой вътрешен орган на д-р Плачкова!…
Виктор Дойчинов
P.S.
Не бих искал да правя обобщения, но случаят "Плачкова" е симптоматичен. При сегашната система на здравеопазване у нас добрите ни лекари ще продължат вероятно да запъл-ват вакуум в европейското медицински обслужване, особено в страни като Германия, където лекарските заплати не са от най-атрактивните в сравнение с тези в скандинавските страни, примерно, но достатъчно големи за българските специалисти. Перспективите на българското здравеопазване а ла "Плачкова" не са твърде оптимистични, ако пасивността ни продължава.