Когато влезеш в отделението по нефрология в МБАЛ "Д-р Иван Селимински", имаш приятното усещане, че попадаш в луксозна почивна станция.
Обстановката е издържана в тъмно-червено и създава усещането за аристократизъм. В отделението има 35 легла, пациентите са по трима в стая, разполагат с индивидуални шкафчета, хладилник, телевизор, баня и тоалетна.В уютния си стилен кабинет ни посреща началникът на отделението д-р Георги Костов. За него казват, че е един от малкото лекари в Сливен, който прави медицина, че е изключителен човек и професионалист. Той се гордее с постигнатото в отделението и съжалява, че има хора, които не са свикнали с такава обстановка и понякога се налага персоналът да обяснява как се използва тоалетното казанче, например. Много от пациентите са възрастни хора от селата, а около 25 процента от болните са от ромски произход.
В отделението работят 20 човека - петима лекари, 10 сестри и 6 санитарки. Специалистите - нефролози са двама, има един пулмолог, един алерголог и един специалист - вътрешни болести. Те работят с модерна апаратура, отговаряща на съвременните изисквания. Отделението разполага с доплер, с който се обслужват и пациенти от други отделения, скенер, рентген и възможност за всякакви микробиологични изследвания. В една от стаите има апаратура за спешна диализа за неподвижни пациенти в тежко състояние.
"Ние сме единственото отделение по нефрология в областта.
Имаме обаче и легла за белодробна патология. Много често трябва да обясняваме каква е разликата между нефрология и урология. Често ни бъркат и изпращат при нас болни с урологични проблеми, и обратно. Ние лекуваме бъбречните заболявания с медикаменти - възпаления, остра бъбречна недостатъчност, усложнения от някои заболявания с временно влошаване на бъбречната функция, както и крайния стадий на бъбречните заболявания, когато се налагат допълнителни изследвания, включване на изкуствен бъбрек и хемодиализа и продължаване на лечение. Уролозите се занимават със заболявания, които налагат инвазивни диагностични мероприятия - разбиване на камъни и оперативно лечение, кървене от уринарния тракт, тумори.", пояснява д-р Костов.
Комичното е, че има случаи в нефрологичното отделение да ходят пациенти, изпратени за консултация при... невролог. "Много бъбречни заболявания протичат с малко или леко изразени симптоми, а понякога почти без симптоми. Това са опасни заболявания, защото няма болки, има лека хипертония и промени в урината, които се установяват след лабораторни изследвания. Трябва да се има предвид, че когато има начална хипертония, задължително трябва да се направят изследвания, за да се изключи нефрологично заболяване. Необходимо е да се търси помощ, когато има температура, болки, дезурични смущения и да се постави диагноза. Много често при нас идват пациенти, които имат напреднала бъбречна недостатъчност и вече не може да се осъществи лечение. Това са млади хора, които отиват направо на хемодиализа и трансплантация на бъбрек. Затова трябва да се изследват при начална хипертония и да се имат предвид усложненията от други болести, например от диабет", казва специалистът.
Наскоро в спешното отделение е постъпил пациент с белодробно възпаление. Тъй като е диабетик, са му направили изследвания, които показали, че мъжът е в напреднала бъбречна недостатъчност. Близките му се оплакали, че самият той от две години не иска да ходи на лекар.
"За съжаление мога да кажа, че българинът е немарлив към здравето си. Има хора, които живеят в отдалечени райони, но най-учудващото е, че при нас идват много хора от Сли-вен в тежко състояние. А те винаги могат да се прегледат и да отидат на лекар. Често по някакви незначителни поводи идват много възрастни хора и казват : "не съм ходил на лекар, здрав съм и никога не съм боледувал. "
Оказва се обаче, че имат много странични заболявания, които налагат сериозни изследвания. Нашият народ не е свикнал да се грижи за здравето си. Може би след време това ще се случи. Забелязвам, че младите се интересуват, четат в интернет и задават въпроси, което ме радва."
Бъбречната функция може да се влоши при различни заболявания, при дехидратация, при кръвоизливи, операции и други тежки възпалителни заболявания. Грипът, вирусните инфекции и пневмониите също могат да доведат до временно нарушаване на бъбречната функция. Жените имат по-често нефрологични оплаквания, защото са предразположени към уроинфекции. Най-важно за бъбреците е да се приемат достатъчно течности и да се уринира. Не трябва да задържа урина, защото се получава застой и склонност към инфекции.
"Не бива да има самолечение, когато се получи възпаление", съветва специалистът: "Скоро приехме пациентка, която преди две години получила смущения в уринирането, парене и болка. Тя сама си поставила диагноза "цистит" и започнала да пие лекарства. Тук дойде с много тежка уроинфекция, която ликвидирахме. Важно е да се правят необходимите изследвания, особено при хора с хронични заболявания, при които често рецидивират тези оплаквания и да се проведе качествено лечение. Много често симптомите отзвучават, но си остава тлееща инфекция, която води до допълнително бъбречно увреждане, което хронифицира". Болни, които имат доказано заболяване, трябва два пъти годишно да си правят изслед-вания, а болните с установена нарушена бъбречна функция трябва да го правят на три месеца. Като профилактика след прекарани уроинфекции, могат да се ползват различни билкови препарати
- на д-р Ламбрев, от шипки, мечо грозде, череши. На месец през нефрологичното отделение преминават около 15 болни с хронична бъбречна недостатъчност, в различни стадии. А в хемодиализния център, който се намира в бившата Трета поликлиника, в момента има около 50 болни.
Според д-р Костов хемодиализният център трябва да бъде близо до нефрологичното отделение. Той приветства намеренията и желанието на ръководството на болницата това да се случи и се надява да бъдат намерени средства за осъществяване на идеята.
"Мястото на сегашния център е неприятно, защото няма пряка слънчева светлина, намира се в подземие и създава тягостна обстановка. Трудно е транспортирането на болни от отделението до хемодиализния център, особено при зимни условия. Тук чакат линейката, която ги води до Трета поликлиника и след това отново се връщат в отделението", допълва д-р Костов. Според него хемодиализата трябва да е временен етап, с продължителност не повече от три до шест месеца. Когато се открие бъбречна недостатъчност, пациентът трябва да се включи на диализа, за да се стабилизира състоянието му. През това време трябва да правят изследвания, да се търси донор и да се трансплантира.
"Самата хемодиализа изхабява човек с времето и допълнително усложнява организма - заболяват костите, получава се анемия, уврежда се сърцето. В България има хора, които над 15 години са на диализа по три пъти седмично. Програмата е по четири часа на ден. Имахме пациент от село Бяла, който 17 години беше на хемодиализа. През всичките тези години той не можеше без апарата. Зиме, лете, в студ и жеги, три пъти седмично линейката минаваше да го вземе и той по четири часа беше на апарата.
Хубаво е, че напоследък има трансплантирани пациенти. Аз познавам поне 4-5 човека от Сливен с успешна трансплантация, чувстват се добре, приемат медикаментите си. Те са на възраст между 30 и 40 години. Техният имунен статус се наблюдава в специален диспансер в София. Някои от тях са оперирани в чужбина, но поне двама са трансплантирани в България." Според д-р Костов клиничните пътеки не са подходящи за България, а за население със здравна култура и възможности, за пациенти, които търсят медицинска помощ в началото на заболяването. Оказва се, че пътеките за нефрологичните и белодробните заболявания са недостатъчно финансирани и не покриват разходите за медикаменти, изследвания и труд. 330 лв. и престой от три дни предвижда клиничната пътека за болни с хронична бъбречна недостатъчност. Заболяването е с много усложнения и се налага хемодиализа и лечение за стабилизиране на състоянието на болния и за това са нужни около 20 -30 дни. "Говори се за въвеж-дане на диагностично-свързани групи, които по комплексен начин да оценяват проведеното лечение и да се заплаща реално. Групите включват тежестта на заболяването, какви придружаващи заболявания има, какво е състоянието на пациента."
Д-р Костов не одобрява и факта, че за някои заболявания няма предвидени клинични пътеки, а това е в ущърб на здравноосигурените пациенти. Освен това случва се лекарите в сливенската болница да лекуват пациенти, които нямат здравна осигуровка. Болницата не връща никой, който има нужда от спешна и неотложна помощ. Това обаче довежда до финансови загуби на здравното заведение. Началникът на нефрологичното отделение се надява да има промяна в статута на бившите окръжни болници, но знае, че това дори да не стане, заедно с колегите си ще продължават да дават най-доброто от себе си и всеотдайно да се грижат за пациентите.