Едно "тракийче" разказва

През своята 34-годишна история детският танцов ансамбъл "Тракийче" е донесъл много радост на всички, които са се докоснали до неговото изкуство у нас и в чужбина, спечелил е награди от много фестивали, от него са започнали повечето от най-добрите музиканти и танцьори на Сливен. За мен е чест, че детството ми премина в редиците на 'Тракийче".
Съставът е основан през 1974г. В репертоара му влизат песни и танци от всички краища на страната.
В периода от края на 80-те до средата на 90-те години са може би едни от най-силните години на "Тракийче". По това време съставът беше ръководен от едно "магическо" трио: Здравко Даскалов, Мирчо Дерменски и Митко Бонев.
Здравко Даскалов още тогава беше легендарна фигура в танцовите среди, работил с едни от най-добрите състави в страната. Неговите танци бяха невероятно съчетание от красота, цветове и музика и продължават да са в репертоарите на много професионални и самодейни състави. Днес Даскалов е ръководител на един от най-добрите клубове по спортни и латиноамерикански танци в страната.
Помощникът му по онова време Мирчо Дерменски не му отстъпваше по нищо. Той няма равен, когато трябва да организира концерт, пътуване или участие на международен фестивал. Винаги усмихнат и готов да помогне, репетициите с него бяха истинско удоволствие за всички. Мирчо Дерменски е сегашният главен художествен ръководител на състава.
За корепетиторът Митко Бонев нямаше тайни в народната музика. Много талантливи музиканти са минали през "Тракийче", но той беше доаенът сред тях.
И тримата ни помагаха да научим и заобичаме българският фолклор, да се развиваме като изпълнители и като личности.
По времето, когато играехме като деца в състава, всичко, като че ли беше по-истинско. Нямахме компютърни игри и интернет, но пък се събирахме на репетиции всяка седмица, имахме концерти всеки месец и почти всяко лято излизахме в чужбина на някой фестивал. Като по правило пътувахме с автобуси, които винаги се разваляха по пътя или пукаха гума. Често пъти сме пристигали с голямо закъснение и почти веднага сме излизали на сцена.
Навсякъде обаче бяхме приемани отлично и всички харесваха нашите танци и песни. На всички фестивали "Тракийче" се нареждаше сред призьорите. Концертите, участията, фестивалите и пътуванията бяха свързани с прекрасни емоции за нас и обогатиха детството ни. Няма да ми стигнат няколко страници, ако искам да опиша и половината интересни случки от онова време, към които и сега се връщам с усмивка.
Много от танцьорите от тези години, с които сме приятели и до днес, сега са уважавани и успели хора: Веселин Дамянов е един от най-добрите млади художници в Сливен, Христо Николов е бизнесмен и ръководител на каракачанския танцов състав, д-р Николай Йосифов е един от най-добрите стоматолози в града, доц. д-р Атанас Скатов е ръководител на катедра в БАН…
Половината от сегашните танцьори в Държавния ансамбъл също са започнали от "Тракийче".
Към настоящият момент съставът се намира под егидата на Детския комплекс. Помощници на Мирчо Дерменски са Васил Стоянов и Венета Кирова, оркестърът вкючва музикантите Минко Раданов, Спас Александров, Стоян Иванов и Димитър Русев. Съставът има и хор с ръководител Петя Раденкова. Цялото ръководство е благодарно и на директора на Детския комплекс Георги Иванов и зам.-директора по учебната част Уляна Кънева, които оказват безценна помощ на ансамбъла.
Децата са разделени на две групи: подготвителна /до 10 години/ и основна /до 17 години/. Всички са от III-то СОУ, V-то СОУ и у-ще "Васил Левски", намиращи се в близост до залата на ДНА, където се провеждат репетициите. А те са всеки понеделник, сряда и петък след 17 ч.
Сега целият ансамбъл наброява почти 100 души, но винаги има място за нови деца, които искат да се научат да танцуват или пеят. "Тракийче" ви кани на концерта си на 20 този месец в читалище "Зора".
Ако харесвате народните песни и танци, ако искате да забравите за малко ежедневието и да се настроите на коледна вълна, заповядайте на концертите на ансамбъла. Пълните зали и аплодисментите са най-голямата награда за всички от голямото семейство на "Тракийче".

Пламен Петков