Хайде на цирк!
Под купола на манежа няма лъжа, няма измама. Всичко е истинско - момичето, което тича между тигри и лъвове, акробатът, който лети във въздуха, смешният клоун…Истинско изкуство, което оставя зрителите без дъх! А преди това? Как живеят хората в караваните, как работят - вечно на път и в различни градове?
За първи път в Сливен е цирк "Империал", който показва дресура на тигри и лъвове, жонгльорство, въздушна акробатика...
Маргарита Константиновская е 23-годишна руска красавица, която заедно с родителите си от 4 години живее в България и толкова много й харесала, че си купили къща в с. Антон и решили да живеят постоянно у нас. Крехката девойка е от фамилия на дресьори на тигри и лъвове. Баба й Маргарита Назарова и дядо й Константин Константиновски са били едни от най-известните руски дресьори. Естествено родителите й наследили професията им и сега Маргарита-младша вече работи с едни от най-любимите си същества - лъвовете Жора и Блек.
Отраснала е край клетките им, знае капризите и навиците им, а миналата година за първи път е влязла сама при порасналите котки.
- Страшничко е, разбира се! Но това чувство е само преди да влезеш в клетката. После мислиш само за номера. Тези животни трябва да се уважават, да ги разбираме и ги обичаме. Тогава те отвръщат с благодарност и се подчиняват на изискванията ни.
Българската красавица е Надя Мишкарова. Историята й е същата - родители атктьори в цирка и веднага, щом завършила училище в София, Надя застанала на манежа. Започнала да работи над трудните въздушни номера и това и допаднало, въпреки че има риск.
- Всичко е построено от метални конструкции, но винаги може да стане грешка. Майка ми Райна Захова е падала от 15 метра височина, но всичко мина добре. Не мога да си представя живота без цирка! Тук животът е различен - много разнообразен, с много нови преживявания. Истински купон. Тук са моите приятели и семейство, всичко хубаво е тук.
Жонглирането с уста е специалитет на Такия Костов. Той е изключение от групата, защото баща му бил музикант и директор на филхармонията в Русе. Като малък Такия пробвал да свири на най-различни инструменти.
- През 1978 г. през Русе мина цирк, а директорът беше приятел на баща ми. Тръгнах с тях и така, до днес. В началото работех обща работа по построяване на цирка, после асистент, почнах да репетирам и станах жонгльор, по което ме запали Тошко Владимиров. Номера на жонглиране с уста с пинг-понг топчетата видях през 1980 г. Репетирах го осем години и от 1989 го изпълнявам на манежа. В нашата работа най-важното е бързината, рефлекса и съсредоточаването. Много е трудно, но пък се радвам, когато и хората се радват.
Най-малката артистка се представя сама.
- Аз въртя обръчи. Казвам се Евайдер Сантро де Рок Торалдо. Сега съм на 6,5 години и когато бях малка и чуеха името ми, казваха: "Последната да затвори вратата". Въртя обръчи от 2 годинки, ама мама ми е направила снимка като съвсем малка с перука на главата да въртя обръчи. Тате е португалец, а аз съм българка от София!
Така е по времето, когато артистите си приказват, наглеждат си любимците и очакват вечерта, когато ще застанат под лъчите на прожекторите и ще играят за нас.