Назад в годините се корени началото на една традиция, която мнозина отхвърлят, а други продължават. Става дума за един от моментите по Коледа, когато мъжете колят прасе, а жените готвят свинско с кисело зеле и приготвят трапезата за колачите. В миналото почти всеки стопанин е гледал прасе, което да заколи на празника. С годините традицията се променя и повечето хора предпочитат да купят месо от магазина, а други заради високите цени не могат да си позволят и килограм.
Дядо Стоян от сливенското село Драгоданово тази година не е гледал прасе у дома си, затова решил да купи едно стокилограмово и да събере челядта за празниците. За него е важно в края на деня всички да седнат около масата, да хапнат прясно месце, да пийнат хубаво вино и той да се радва на внуците и децата. Всички да бъдат заедно - това дава смисъл на дните му и пълни очите му с умиление.
Клането на прасе е майсторлък. Най-добре е денят да е студен и без вятър. Така месото се стяга и се обработва по-лесно. Когато дойде време за свинското жертвоприношение, се събира голяма група помагачи. Най-напред те избутват жертвата си до мястото на заколението. Ножът се поверява на майстор, който вече е вършил тази работа. Освен, че трябва да е наточен като бръснач, ножът задължително трябва да е тънък и тесен.
След като прасето е повалено, идва ред да се покаже майсторлък и в пърленето. В някои райони на страната се изкопава трап, дълбок до 60-70 см, в който се пали огън. Прасето се връзва и се върти над огъня, за да се опърли козината му. Дядо Стоян разказва, че този метод се е използвал преди години и в огъня са слагали сухи треви. Пърленето на прасето ставало доста по-бавно. Днес все повече се използват съвременни методи. С газова горелка първоначално грубо се обгаря четината, като се остъргва с мотики. Номерът е пламъкът да не се държи на едно място, за да не овъглява кожата. При второто минаване с огъня се включват и ножовете. С тях помагачите мият и стържат кожата, докато тя пусне пяна и стане гладка.
Всичко това дядо Стоян оставя на по-младите, той само помага и дава наставления, когато е нужно. Повече се суети около огъня, където се топли вода, която се използва за поливане при хирургията. Той казва, че водата е толкова литра, колкото са килограмите на прасето. Преди да започне разфасоването на месото, се пие греяна ракийка с пожелание догодина прасето да е по-голямо.
Много важен елемент от цялата церемония е правенето на мезето край огъня. На жарта се пекат най-напред ушите на прасето, после няколко сочни пържоли. Майсторът на мезето предлага на всички колачи да хапват и поднася каната с виното. То действа загряващо и помага на мъжете да работят по-добре в студеното време.
Когато всичко е готово, обработеното прасе се прибира в подходящо помещение за допълнителна обработка. Помагачите вече могат да седнат на масата. Докато те са били навън край огъня, баба Цонка е сготвила киселото зеле с прясно свинско месо от осмянката на прасето. Затоплила е стаята и е сложила масата, на която задължително се сервират пържен дроб и месо.
Съществен елемент от цялата церемония е приготвянето на бахура. Дядо Стоян казва, че в някои райони го правят на следващия ден след клането на прасето. Докато по други места, включително и в дома на дядо Стоян, го правят веднага. За бахура се използва белият дроб, сърцето, части от главата на прасето и месо. Всичко се кълца на ситно, омесва се с бахар, черен пипер, чубрица и се слага в добре измитите черва. Бахурът ври около три часа.
Следобед, около масата, докато се опитва от всичко и денят преваля, се разказват и истории, напомнящи на ловджийските. Някакъв зевзек разказва как мушнал прасе с много дълъг нож, който се забил в земята. Прасето се опитвало да се измъкне и се заклало само… Друг споделя за случай, когато двама души изпуснали голямо прасе преди да го заколят и то хукнало из двора. Тогава едно малко момченце се развикало с пълна сила "бягай, прасенцеее, спасявай се". И всички на масата избухват в смях, представяйки си картината. 
През целия ден в дома на дядо Стоян и баба Цонка е пълно с хора. Всички истории и суетнята носят радостна умора на възрастните хора. Докато гледам отстрани през целия ден си мисля, че това са моменти, които събират хората, наяве излизат отдавна забравени спомени от детството и образи на близки, които вече ги няма. Миризмата на дим ме връщат години назад, когато сякаш времето спираше.

Светла Михова