Златна маска и златен пръстен на тракийския цар Терес II
През знойното лято на 2004 г. един археолог накара света да обърне поглед към България. Тогава, край град Шипка, в Долината на тракийските царе, д-р Георги Китов откри златна маска на одриския цар Терес. Маската е нагръдник и много прилича на намерената край Шипка, категорични са археолозите. Откритието бе истинска сензация, защото това бе първата подобна маска по нашите земи. Откривателският дух явно не изневерява на българския Индиана Джоунс, защото почти всеки ден той намира нещо интересно в земите и край Сливен.
Засега обаче първенството държат намерените в събота златна маска-нагръдник и масивен златен пръстен с гръцки надпис. Екипът разкопа уникатите в гроб в тракийска могила край село Тополчане. Гробната яма е с размери 2 м на 2,55 м. и е облицована с дърво. В нея археолозите намериха човешки скелет с богати гробни дарове около него и върху него - освен маската там има и два златни съда - фиали, два сребърни ритона и сребърна чаша, бронзови съдове и фибула, глинена хидрия /съд за вода/, три големи амфори с печати и други съдове, колчан за стрели, части от конска амуниция, която включва златни и сребърни звънчета. От двете страни на гробната камера са погребани два коня. Повечето от предметите са изработени от скъп материал, и са богато украсени и издават аристократична принадлежност на погребания.
"Тук вероятно е погребан тракийски цар", каза д-р Китов. Тази теза бе потвърдена в неделя, когато сред находките, излезли от обърнатия бронзов щит, се показа голям, масивен златен пръстен, който няма аналог в тракийската археология. Той бе сложен в щита заедно с фаланга от пръст. Изображението на него показва красив, одухотворен мъжки образ с брада, мустаци и прилежно сресана коса. Върху пръстена има надпис на гръцки език, който проф. Маргарита Тачева, която също е на разкопките, разчете като "Спасителят на Азия". Във вторник обаче от експедиция ТЕМП съобщиха, че детайлното разглеждане на пръстена показва, че той е изпълнявал ролята и на печат, затова надписът върху него трябва да се чете огледално. "Най-вероятно са изписани двете имена на тракийския цар Терес II, син на Севт, от първата четвърт на четвърти век преди новата ера", смята д-р Китов.
Първоначалната датировка на погребението клони към ІV в.пр.н.е., но има вероятност някои от предметите да са изработвани по-рано. Това подсказва самата маска, която е с по-слабо изразен релеф, сравнена с намерената през 2004 г. в могила Светицата до Шипка, и досега единствена маска. Рядкост са и двата сребърни ритона - с форма на рог, завършващ с фигура на кентавър и на глава на сърна. Колкото до златните съдове - за цялата история на археологическата наука в България, досега са открити два - край Враца и Шипка, към които сега се прибавят новите.
Според д-р Китов откритията са важни за науката, защото с тях се потвърждава предположението, че Долината на тракийските царе от Казанлъшко продължава по поречието на река Тунджа на изток в днешния Сливенски край.
От 13 юли на терена край могилите снима и екип на телевизионния канал "Дискавъри". Той подготвя 120-минутен филм за откритията на проф. Георги Китов край Сливен и на Даниела Агре край Ямбол.
На сесията на Общинския съвет ще бъде внесено предложение за купуването на 50 бронирани витрини за сливенския музей, в които да се съхраняват намерените уникати. Всяка от витрините струва 18 хиляди лв., т.е. за купуването им ще са нужни 900 000 лв. Тъй като в бюджета подобен разход не е предвиден, вероятно парите ще бъдат взети от кредита на кмета. Дали витрините няма да изядат обещаните асфалтирани улици на "Дружба" и "Сините камъни"?
Общината вече задели пари за възстановяването на могилата, където бяха намерени предметите, а мястото вероятно ще се превърне в посещавана туристическа атракция, тъй като е само на километър от пътя за морето и на 10 минути от града. Кметът благодари на общинските съветници, че са гласували 90 хиляди лв. за разкопките на д-р Китов.
/СН/
