Човек не избира болестите си
Райчо и Николай Райчеви са баща и син. Живеят в Сливен и от няколко години за семейството им е настъпило почти безизходно положение. Толкова, че бащата потърси редакцията на вестника не толкова за съдействие, колкото да разкаже за положението си и най-вече да покаже публично възмущение от един съвет, за който ще стане дума по-сетне.
Със синат Николай се общува трудно. Пристъпя от крак на крак, гледа ме безизразно и усещам явна неохота да разговаряме. От две години той е болен от шизофрения.
Кратката история през погледа на Николай
- Бях си здрав. После се разболях. Ама не знам как. Една вечер, както си гледах телевизия и започнаха да говорят против мен разни неща, да ме обиждат и ругаят. Чувам гласове. Това ме вбеси страшно много. Грабнах два ножа и исках да се отърва от тях. Майка ми, като ме видяла, уплашила се много и извикала Спешна помощ. Това се случи на 8 юни 2005 г. На 9 юни вече бях в Раднево. Там ме лекуваха до 29 юли. После ме преместиха в болницата в Сливен, където продължи лечението ми. До ден днешен съм на лекарства.
Преди това работих в "Комунални услуги", в строителството. Имам 4 години и 10 месеца трудов стаж.
Сега ме е страх от хората, защото те говорят за мен разни неща. А аз не искам да говоря с тях, защото може да ме разберат погрешно. Затова не искам изобщо да разговарям с никого. Преди съм имал и приятелки. Но сега не искам и момичета. Искам да си стоя сам вкъщи. Или да отида в Чечения. Не знам защо, но ми се ходи там. Страх ме е и от кучетата. Може да ме нападнат. Миналата година едно ме ухапа за ръката и сигурно пак ще ме нахапят. Затова бягам и от тях.
Всичко това Николай разказа с много въпроси от моя страна, не му се говореше и с всичко показваше, че иска да се отърве от разговора по най-бърз начин.
За неволите разказва и бащата Райчо
- Не знам откъде за започна. Голяма мъка е този наш живот. Дъщеря ми Донка също е болна от шизофрения. В моя род няма тая болест, най-вероятно е от страна на съпругата ми. Вкъщи Николай общува само с мен. Не мърда никъде сам. Все го е страх. Ами дъщерята? Като я хване кризата, не знае какво прави. Излиза на двора, хвърля си дрехите…не ми се говори. Пътувахме с автобус за Бургас за преглед в ТЕЛК, а той не иска да се качва при хората, страх го е. Каква работа да върши? Като родител за мен е по-добре да ходи на работа, да получава пари, с които да се издържа. А сега на практика сме пет човека на пенсиите на съпругата ми и моята. Живеем общо с 300 лева. Като си платим тока, водата, отоплението и не остава нищо. Само за хляб, мажем маргарин и това е. Зеленчуците са ни лукс. За плодове да не говорим!
Николай е зачислен на Борсата по труда като търсещ работа. А там хората само като го видят и питат: Кой ще го вземе на работа?" И са прави хората. Само с пръст да го бутна и ще падне! Къде ще работи, кой работодател ще го вземе?
Николай има по трудова книжка 4 години и 10 месеца трудов стаж. За да получава социална пенсия, трябва да има 5 години трудов стаж. На него не му достигат два месеца. Казват ми да се уговоря с някой работодател и да му дам пари на ръка за две осигуровки, за да се изпълнят тези 5 години. Ама аз откъде да ги намеря? Ако ги отделя от маргарина и хляба, от глад ще умрем. Но аз ви потърсих за друго. Трябва да подадем нова жалба до НЕЛК в София, за да преразгледат здравното състояние на Николай. Това ще се проточи повече от година, през което време ние все пак трябва да живеем.
Споделих с един лекар, който ми даде следния съвет - да съм дал две по 50 лв. в пликче на тия от ТЕЛК в Бургас и нещата щели били да потръгнат. Ама как ще ми се дават такива съвети? Синът да не се е разболял по свое желание, да не би да искаме нещо под масата, да не би да искам зорлем да получава пенсия! За всички ни е по-добре да работи и да изкарва заплата, ама като е болен!
Дъщеря ми получава 70 лева пенсия по болест, но ми се струва, че има здрави хора, които получават инвалидни пенсии. Яд ме е на корумпираната система. Синът ми има призната 50% инвалидност и това му дава право на труд. За да оправим положението, ходим по мъките, пишем жалби. Обикновения човек без пари винаги го тъпчат! Ей затова искам да разкажа за нашия живот.
Какво казват документите
Николай Райчев е освидетелстван с експертно решение от Бургас от ОДПЗС „Проф.д-р Ив. Темелков" ЕООД под № 0534. Има диагноза шизофрения параноидес, пристъпно-проградиентно протичане, начална емоционална-волева промяна и умерени затруднения при социална адаптация. Противопоказен труд според решението е този, който не изисква психични напрежения. Това прави от Николай работоспособен на 50%. За сега той получава по 35 лева от Социални грижи и според баща му, не покриват дори и пътните разноски до Бургас.
Кратко разяснение по случая потърсихме от д-р Димитринка Семкова от ТЕЛК - Сливен, макар че решенията за психично болни се издават в Бургас.
- 50% инвалидност отговаря на бившата ІІІ група, и за да вземе лична инвалидна пенсия, наистина са необходими 5 години трудов стаж. Ако има призната над 71% инвалидност, ще взема социална пенсия, където не се изисква трудов стаж.
Сега би трябвало Николай Райчев да подаде молба за влошено състояние и ново освидетелстване. Не знам защо ходят чак до Бургас в ТЕЛК? От няколко месеца техни специалисти идват през определени интервали от време в Сливен и това спестява разкарването на психично болните до Бургас. Вярно е и това, че разглеждането на молбите в София не става бързо.
Човек не избира болестите си, не е застрахован от тях и когато го споходят, най-нормалното нещо, което държавата и институциите трябва да направят, е да помогнат на човека да се пребори с тях или да ги преодолее по-лесно. Дали това ще се случи и с Николай?
Латинка Минкова