Как висшистка-краварка не стана библиотекарка
Голяма част от работните места се заемат чрез конкурс. Звучи някак си по-престижно, по-европейски. Конкурс - важно дело, комисии, кандидати, документи, вълнения…, а бе - друго си е! И за да бъде цялата работа още по-авторитетна, първо се пускат обяви, сиреч има работа - дерзайте прозрачно и без протекции. Няма брат, няма сват, въпреки че е по-добре да си ги имаш.
Сега ще стане дума за един конкурс, организиран в с. Биково за едно от малкото работни места - секретар-библиотекар в читалище „Пробуда". Както е редно да се започне - с обява. Гледам я и се чудя - редно ли е на едно хвърчащо карирано листче да се обявява работно място? А самото обявление да се забоде с кабърче пред фурната? Е, вярно, че от там минават всички, но такъв ли е начинът, по който се обявяват свободните работни места? Да речем, че толкова им стига моженето и знанията, да преглътнем този факт и да преминем към една от кандидатките, която ни потърси не за съдействие, а за да попита чрез нас какво не са й харесали.
По документи кандидатките за заветната длъжност били две - Мария Росенова Михайлова и Аксиния Йорданова Павлева.
Аксиния е сливенка, омъжена за момък от Биково. Като девойка, възпитана в по-патриархален дух, решава, че жената следва съпруга, с когото отглеждат двете си деца. Завършила е Текстилен техникум, след това ВМЕИ в Габрово. Общоизвестно е, че инженерите по-често ходят безработни или се преквалифицират и затова тя завършила и специалност Педагогика в ТУ в Сливен. Има и много добра компютърна грамотност. Село Биково не е голямо и едва ли във всяка втора къща има безработен висшист. А ако трябва да сме реалисти, в селото едва ли има повече от двама - трима човека с висше образование.
Обявата, на която се отзовала Аксиния, изисква следните документи: Лична карта, документ за завършено образование и трудова книжка. Тук всеки средно интелигентен човек би се запитал - какъв документ за завършено образование се изисква, че то може и да е диплома за завършено основно образование? С двете тапии от ВУЗ, Аксиния си помислила, че ще погледнат реално на нещата и може да заеме вакантната длъжност, защото тази й образованост съвсем не е нужна за отглеждането на крави, с което тя фактически се занимава.
И така, конкурсът се провел (на 20 октомври), кандидатките треперели в очакване /а може би само една от тях/ и Аксиния разбрала, че не са я одобрили. Приела го стоически, но поискала да разбере някои неща, като например защо не се е провело събеседване с кандида-тите и защо не са й дали отговор на въпроса защо е отхвърлена. Но селската комисия явно е била твърде заета с по-глобални битовски проблеми, за да губи времето си такива маловажни неща. Затова Аксиния си потърсила правото и написала писмо до Регионален експертно-консултантски и информационен център „Читалище" - Сливен / РЕКИЦ /. Те й изпращат отговор на 21. 12. 2006 г. и там се казва следното:
„Според нас не е спазено изискването от едномесечен срок между обявяване на конкурса и самото му провеждане и това, че кандидатката Аксиния Павлева не е била писмено уведоме-на за мотивите на комисията за нейното отхвърляне."
Следващото изречение обаче буди недоумение, защото в него се казва: „По наше мнение жалбата на г-жа Аксиния Павлева не е основателна, понеже в обявата не е упоменато изискване за висше образование."
Е, как жалбата е неоснователна, като самите служители от РЕКИЦ казват, че не са спазени две изисквания? Възможно ли е, колкото и селски да е конкурсът, каквато и да е комисията, да не се уточни степента на образование и да не се проведе събеседване? Възможно ли е да няма уточнени критерий, все пак, читалището търси секретар, а не говедар? Но да не обиж-даме говедарите, защото и там се изискват специални умения и познания.
Аксиния Павлева пита и в община Сливен защо нещата са проведени по описания начин. От общината поискали да направят проверка и ето какъв е част от отговора:
„…няма основателна причина да не бъде осигурен пълен достъп до информацията относно проведения конкурс в законния 14-дневен срок от датата на получаване на заявлението. При отказ за предоставяне на информацията съгласно ЗДОИ би следвало заявителят да търси правата си по съдебен ред, т.е. да обжалва отказа." С други думи, комисията от Биково е отказала информация за конкурса на община Сливен и Аксиния се препраща в съда за нещо, което и се полага по закон. А всички закони и правила важат и за Биково, за всякакви комисии, кметове, роднини, зетьове и снахи, баджанаци. Какво да се прави, че Аксиния не си е имала свое „лоби" в комисията?
Сега бившата кандидатка се чувства обидена не толкова от това, че е отхвърлена, а от начина на провеждане на конкурса и отказът да й обяснят защо не е предпочетена:
- Не мразя никого, нямам лоши чувства към никого!. Искам, като ми отказват работата, да разбера защо, да ми посочат факти и да се обосноват. Аз имах много добри идеи за развиване на работата, исках да привлека децата, да ги уча да работят с компютър. Имам много идеи и знания. А защо са ми? Да гледам кравите! Вече 10 години съм трайно безработна. До сега съм работила като чертожник в „Динамо" и като възпитателка в училището в Градец - общо 9 години. Не съм придирчива, но аз трябва да работя, децата растат…
Истина е, че младите хора бягат от селата, деца не се раждат. Е, в Биково си имат безработна висшистка-краварка, която иска да живее в селото и да работи за доброто на него и на децата. И без да го казва, тя се чувства отхвърлена и пренебрегната, ненужна със знанията си. Вярно, че по-ниско образованите се страхуват от образованите, но Аксиния няма претенции за кой знае каква длъжност - тя иска да работи като секретар-библиотекар, при това на 4-часов работен ден. Длъжност, много под образователния й ценз. И още един въпрос, встрани от темата - по този начин ли ще се задържат младите хора в селата?
Латинка Минкова