"Депеш мод" е считана за най-великата алтернативна група за всички времена. За своята 25-годишна кариера групата е продала повече от 70 милиона копия от албумите си в цял свят. За това време 11 от албумите на "Депеш мод" заемат челни позиции в престижната класация ТОП 10, а 38 сингъла на групата се нареждат на първо място в чартовете на Великобритания. "Депеш мод" се появяват в зората на британското ню-уейв движение. През 1979 г. Винс Кларк, Андрю Флетчър и Мартин Гор създават проекта "Composition of sound". Година по-късно към тях се присъединява и вокалистът Дейв Геън. Името "Депеш мод" избират от заглавието на френско списание. Първите участия на групата са на Лондонската клубна сцена. Дебютират с албума "Speak and spell" през 1981 г. и започват стремглавода се изкачват към успехите. Малко по-късно Винс Кларк напуска групата, на негово място идва Алън Уайлдър, Мартин Гор става основен двигател на "Депеш мод" и композитор на песните.
През следващите години групата жъне световна слава. През 1987 г. издава суперуспешния сингъл "Strange love", на следващата година огромен успех донася двойният концертен албум "101". През 1990 г. излиза хитовият им албум "Violator", който включва мегахитовете "Policy of truth" и "Enjoy the silence". Суперхитът "Personal Jesus" става първият златен сингъл на "Депеш мод" в САЩ.
През 90-те години групата е отново на върха с албума си "Songs of faith and devotion". Хитът "I feel you" заема веднага първо място в Билборд ТОП 100. През 1995 г. Алън Уайлдър напуска "Депеш мод" и започва солова кариера. Мартин Гор, Дейв Геън и Андрю Флетчър обаче продължават да творят. Така през 1997 г. се появява поредният им успешен албум "Ultra", през 2001 г. - продаденият в над 2 млн. копия "Exciter". След 4 - годишно мълчание "Депеш мод" издават 11-я си студиен албум през 2005 г., озаглавен "Playing the angel". За първи път в историята на групата в албума са включени и три парчета на Дейв Геън.
През ноември миналата година във Флорида стартира грандиозното световно турне на групата. То продължава 9 месеца, включва повече от 60 концерта и обхваща 28 държави, сред които бе и България.
Появилата се преди 25 години в Англия непретенциозна млада група днес е явление в световната музика и институция в жанра. Казват, че усещането от сбъдването на съкровена мечта е доста странно. От една страна ти е хубаво и ведро на душата, че нещо, чакано толкова дълго, е станало реалност. Но от друга, тази мечта вече я няма, и това те кара да се чувстваш ограбен...
Моята мечта се роди през една лятна вечер на 1987 г., когато за първи път чух "Депеш мод". Тоновете полепнаха по мен като някаква приятна мъгла, почувствах се странно лека, имах чувството, че съм някъде сред звездите...Това беше първото ми усещане - за Космос, за необхватност, за спокойствие и уют. От тази вечер музиката на британската група не само потече във вените ми, но запулсира в сърцето ми и стана неразделна част от живота ми, стана мое верую.
Често са ме питали какво има в тази музика и в тази група, че ме привлича толкова години. И аз винаги се затруднявам с обясненията, тъй като "Депеш мод" е житейска философия. "Депеш мод" трябва да се преживее, да се усети и изстрада. Да си "депешар" означава да обичаш тъмната страна на живота, да те пречиства страданието по нещо лично твое и това да те прави по-силен. Да виждаш нещата през тъмни, а не розови очила, и по този начин да усещаш реалния свят с всяка своя фибра. Да се бориш с демоните в себе си и само тази музика да ги побеждава. Да имаш смелост винаги да продължаваш напред, въпреки болката по нещо отминало. Да усещаш как една песен те описва толкова добре, колкото и най-великият майстор на словото не би могъл...
Това е избор за цял живот, от който дори не си помисляш да избягаш. Мартин Гор винаги е споделял, че го вдъхновява тъмната страна на живота, затова и създава само мрачни песни и ги превръща в митология. Дейв пък споделя: "Само след като изпиеш горчивата чаша, можеш да продължиш напред! Следвах максимата: "Ако ще страдаш, направи го докрай". Няколко пъти бях на косъм от гибелта, нещата ми се изплъзваха. Никой не трябва да предизвиква смъртта. Отне ми 40 странни години да се почувствам добре в собствената си кожа. Винаги съм бил аутсайдер, но срещнах странници като мен и така не бях самотен!"
А когато и ти си аутсайдер и не се вписваш в нито една схема около теб, музиката на мрачните ангели от "Депеш мод" е единственото, което те държи жив. Тя е единственият ти и правилен избор! Любимите ми песни ме успокояваха през годините, помагаха ми да продължа напред след някое житейско сътресение. Когато си на 15 години, когато изживяваш тежко несподелена любов, ти трябва подкрепа и разбиране. И тогава се появява една песен, която сякаш е написана точно за теб, която те успокоява и лекува болната ти душа. Тогава разбираш, че и ти като малката петнадесетгодишна от "Little 15" искаш съвсем мънички неща от живота - "да виждаш през неговите очи, да се усмихваш с неговата усмивка, да очакваш да се случи нещо приятно, както преди..." В тази песен твоята несбъдната любов е описана толкова добре, че няма начин да не се почувстваш разбран и успокоен. А болката, която раздира сърцето ти, да те накара да вярваш, че някой ден ще ти се случи нещо красиво и на теб. Че днес си на 15, но утре със сигурност ще срещнеш своята Strange love. Почти необяснимо, нали?
Ето това е музиката на "Депеш мод" - странна смесица от перфектен звук, пророчески текстове и силни емоции. Единствената, която успя да ме преобрази и да ми даде посока. И до днес, вече цели 19 години, тази музика пулсира в мен и в радостни, и в тъжни моменти, за да ме държи жива и да ме кара да чувствам.
И да мечтая да видя музикалните си идоли наживо, само на метри от мен. Да присъствам на концерт на "Депеш мод" ми се струваше абсолютно неизпълнимо желание. Те никога не бяха идвали в България, през годините все се говореше за техни онцерти, но така и нищо не стана. И изведнъж в края на миналата година стана ясно, че ще пеят тук по време на световното си турне. Билетите свършиха за два дни, въпреки че беше началото на януари. После започнах обратното броене, на месеците, дните, часовете до "Голямата вечер".
Една от най-големите мечти в живота ми се сбъдна на 21 юни вечерта. Сбъдването на най-сънувания ми сън започна 10 минути след 21 часа, на стадион "Локомотив". Моментът бе паметен не само за мен, но и за онези 40 хиляди фенове на групата, които бяха дошли от близо и далеч, за да видят на живо любимците си. Когато момчетата от "Депеш мод" се появиха на сцената и Дейв каза "Good evening, Sofia", стадионът избухна в неистови овации.
Самата сцена бе нещо невиждано досега у нас като съоръжение. Бе дълга 40 и висока 18 метра, аранжирана с няколко огромни видеостени, върху които през цялото време прожектираха части от клиповете на изпълняваните песни, моменти от сегашния концерт, моменти от живота на групата. Отстрани и пред нея също бяха разположени големи екрани, за да могат всички зрители на стадиона да се насладят на невероятното шоу. На стотина метра пред сцената пък се издигаха две огромни колони с осветителни тела на няколко етажа. Впечатление правеха трите футуристични сребристи стойки, зад които бяха поставени синтезаторите на музикантите. Цялата сцена приличаше на огромен космически кораб, пренесъл през времето момчетата от "Депеш мод" за първия им концерт у нас.
Огромен тъмен глобус, който приличаше на бомба с часовников механизъм, се спусна над Дейв. В началото на концерта на него бе изписано "Hello", а след това, в зависимост от песните, и думите love, sex, angel, pain и др. Концертът започна с интродукция, последва я песента от последният албум на "Депеш мод" "I pain that I`m used to". С първите звуци на "A question of time" завесата, върху която бе изобразено черното ангелче от пера, символ на турнето, се свлече на пода. Започна невиждано светлинно шоу, екраните заблестяха в цветни ефекти, стадионът бе облян в светлина. Заредиха се хитовете "Precious", "Stripped", "I feel you", "World in my eyes", "Walking in my shoes"…"Депеш мод" бяха подготвили 19 сетлиста за световното си турне, у нас изпълниха номер 16. Любимата ми песен - "In your room", също бе в листата. Дейв напомни с "Personal Jesus", че е страхотно, когато влюбените възприемат своя любим като свой личен бог. А с "Nothing`s impossible" - че все още вярва в любовта от пръв поглед и че в живота няма нищо невъзможно. "Страдай качествено" бе шеговитият намек към публиката с песента "Suffer well".
Мартин също изпълни две песни, с които подлуди почитателите си - "Home" и "It doesn`t matter two". Бе сложил на главата си черна мохиканска шапчица с връзки и това сигурно се стори странно на мнозина. Но не и на тези, които познаваха различните превъплъщения на Мартин през годините и знаеха, че да бъде различен и открояващ се от масата е неговата същност. След всяка песен хиляди ръце се издигаха към небето и поздравяваха момчетата, а хиляди гласове заедно скандираха имената им.
След последната песен от сетлистата - "Enjoy the silence", групата слезе от сцената, светлините угаснаха, а многобройните почитатели искаха още и още. Пет минути по-късно момчетата от "Депеш мод" отново се качиха на сцената, за да изпълнят още 3 песни от подготвения предварително енкор към сетлистата за концерта си в София. Сред тях бе и първата им записана песен през далечната 1981 година - "Photographic". Последната песен, която групата изпя в България, бе "Never let me down again". А последните думи на Дейв - "Good bye, Sofia, see you next time" или "Довиждане, София, ще се видим следващия път". Което даде надежда на феновете, че любимата им група пак ще дойде...
И така, концертът свърши, а усещането за него ще е живо още дълго време. Всички специалисти, които разбират от концерти и турнета, твърдят, че това е най-добрият концерт, правен някога у нас. Сравняват го единствено с концерта на "Металика" преди 7 години в Пловдив, но са категорични, че и той бледнее пред шоуто, което сътвориха "Депеш мод". Грандиозен спектакъл, направен с най-добрата техника за брилянтен звук и неповторими светлинни ефекти. И разбира се, с музиканти, които се раздадоха на сцената заради своите почитатели.
Имаше и още нещо обаче - перфектната организация. Без нея сигурно щеше да има доста инциденти. Все пак не е лесно да събереш на едно място 40 хиляди души и да се грижиш за сигурността и спокойствието им. Самата аз се ужасявах от факта, че може би ще ме "смачкат" някъде на стадиона. Страховете ми се оказаха напълно безпочвени. Вратите на стадиона бяха отворени още от 16часа следобед, имаше 20 отделни пропуска. Служители на частна фирма се грижеха публиката спокойно да намери своите места като упътваха хората през кой вход да влязат. След това съвсем внимателно охранители проверяваха личния багаж на феновете. Всичко бе спокойно, сякаш се случваше по предварително отигран сценарий. Никой не се блъскаше, не викаше, не псуваше, нито по време на влизането в стадиона, нито по време на самия концерт...
За жалост 21 юни, датата, която чаках с нетърпение половин година, вече е минало. Всичко, което се случи пред очите ми, ще остане в мислите и сънищата ми. Усещането за това как любимата музика преминава през тялото ми ще се запази в мен завинаги. Най-съкровената ми мечта, родена преди цели 19 години, се сбъдна. Сега ми трябва нова мечта, свързана с тази музика, за да продължа да се чувствам жива...В ученическия си лексикон 10-годишният ми син беше написал, че любимата му група е "Депеш мод", а любимият му певец е Мартин Гор. Когато се върнах от концерта, ме попита дали на стадиона е имало деца. Казах, че имаше дори по-малки от него. Помня как ме погледна учудено и ме попита: "Тогава защо не ме взе със себе си?" Та мисля си, имам нова мечта. Да заведа на концерт детето си. Някой ден, някъде и това ще стане. Всичко е само a question of time.