Искам светът да види, че не изнасяме само джебчии и проститутки

Камен Кенов е роден през 1954 г. и живее повече от двадесет и седем години в Швейцария. Съпругата му Сузане е от Базел. Имат две деца: Мари-Кристин на 16 г. и Борис Михаел на 13 г. Завършил е Музикалната консерватория през 1978 г.,след което емигрира. В Швейцария завършва второ висше образование, специалност Музикология и придобива степен "Хонорис Каузе".
- Г-н Кенов, какво ви провокира да проявите интерес към нашия град?
- В Сливен имам много добри приятели в лицето на Стоян Славчев, общинските съветници Георги Иванов и Петър Полихронов. Проявявам голямо уважение към г-н Лечков като кмет на Сливен. С негови лични средства бяха заплатени пътните разходи по доставянето на музикален орган. Надявам се, че ще имаме още възможности за инициативи чрез контактите, които сме изградили. Хубавите неща стават бавно, трябва да доведем до край това, което сме започнали. Искам да видя инструмента монтиран. Мечтата ми е всеки неделен ден да звучи органов концерт в зала "Зора". Нека това бъде форум, където да звучат произведенията на Бах и Хендел.
- Всеки заслужава възнаграждение за положения труд. Как оценявате вашия като лобист за България?
- Аз съм дълбоко вярващ християнин, възпитан съм в строг протестантски дух. Убеждението ми е, че трябва да се помага на този, който се нуждае от помощ и съм спартански настроен към себе си. Искам през целия си живот да се трудя повече, да направя повече в този свят. Когато видях нивото и възможностите на Швейцария и това, което те могат да предадат, реших да се възползвам от този опит и на принципа на скачените съдове да го прелея в България. Всички страни на Запад с протестантско или католическо вероизповедание възприемат този модел на мислене и поведение. За тях милосърдието не е свръхчовешко дело. Да се грижат за социално слабите и недъгавите е нещо съвсем обичайно във възпитанието. За това не мога да стоя със скръстени ръце, когато наблюдавам моите сънародници в нужда. Естествено, една личност не може да се ангажира с всички проблеми, но инициативата трябва да подейства като пример за държавните институции.
- Защо дарението от тролейбуси се осуети?
- Когато решихме да се направи дарение, написах писма до всички големи кметства и помолих да ми се обадят. Започнахме от Базел, откъдето ни доставиха 16 тролея и 16 автобуса.Предоставиха ни безвъзмездно возила и от другите големи градове. Организацията беше моя задача при следните условия: даряваме превозните средства безвъзмездно на България, но транспортните разходи се поемат от общините, които ги приемат. Молбата ми беше всички депа, които проявяват интерес, да изпратят човек, който да прецени състоянието на тролеите. Дарението за Сливен се провали, защото седем месеца се мотаха в нерешителност да ги вземат или не. В Швейцария всяка община се самоиздържа.Само 5%се дават в държавния бюджет на страната. В Швейцария държавни са само: пощите, летищата, затворите, правоохранителните органи и железниците. Кантоните сами решават, какви потребности ще задоволят. Няма "анонимни" колективи. София се е превърнала в Чикагото на България изпивайки парите на общините. Отиват хора от провинцията и възприемат шопския манталитет, и си мислят, че са достигнали върха на културното равнище. Докато провинциалните градове не се противопоставят на това, София ще ни разграбва парите до края на света. Това е...
- Какви са настоящите ви ангажименти?
- В момента подготвям магистратура по оперна режисура в София. Макар и на тази възраст искам да се уча. Бих искал да подготвя постановки, които да предложим на публиката и в чужбина. Имаше години, в които съм концертирал с пианото много интензивно, но това е свързано с голямо напрежение. Обиколил съм Германия, Белгия, Англия, Франция. Един артист трябва да се научи да кореспондира с визията на публиката, да актуализира творческата си концепция - така е в бранша. Междувременно продължавам да се занимавам с благотворителност. Досега организирах пристигането на 18 тира с разнообразна хуманитарна помощ.
- Как се чувства синът ви в България?
- Да, той е с мен. Целта е да научи добре български език и да разбере от къде произхожда баща му. Искам Борис Михаил да види хубавото от нашата нация. Той свири на цигулка и посещава Музикалното училище в Пловдив.
- Различен ли е ритъмът ви на живот тук?
- Животът поднася различни изненади. Моят е низ от нормални привички. Обикновено ставам много рано, защото трябва да се грижа за сина си. Задължително, след като го изпратя на училище, пазарувам и готвя любимите му ястия - швейцарските "рьощи", българска мусака.
- С вашето съдействие ще се осъществи гостуването на Сливенския детски хор в Швейцария.
- Концертите, които децата ще изнесат, е една добра посланическа мисия. Те са най-невинните същества у нас. Нека те покажат културата ни. Светът ще види, че не изнасяме само джебчии и проститутки, което е срамно. България има и друго лице.
- Какви са бъдещите ви планове?
- Ще бъде предложена стипендия за обучаването на деца органостроители. В България няма човек, който да се грижи за тази техника. Курсът на обучение е 3- годишен. Могат да се обучават и момчета, и момичета. Условието е да знаят добре немски или английски език и да са навършили 19 години. В това училище има деца от Унгария, Румъния, Литва, които изучават и основен курс по дървообработване. Накрая се полага изпит и се дава патент за ораганостроител. Даниел Щемер отпуска стипендия за студент, който желае да се обучи. Това обучение ще даде възможност на обучения специалист да пренесе изкуството в нашата страна. Той ще може да построи малки камерни органи от дървен материал до 5-6 регистъра и да поддържа съществуващите.
В България има общо има десет органа, три от които съм доставил в Пловдив и един в Сливен. Цената им се определя според регистъра. Един регистър струва 25 хил. евро. В зала "България" например е 60 регистъра, а в Сливен, 16 регистъра. Тези инструменти се изготвят по поръчка за конкретна зала, не се правят по конфекция. Появата на такъв музикален инструмент е емблематично за културното равнище на едно общество. Звукът им е покъртителен и човек не може да не бъде вътрешно разтърсен.
- Кои срещи с българи в чужбина са ви направили особено впечатление?
- Една от най- впечатляващите срещи за мен беше с Христо Явашев - Кристо. Възхищавам се на концепцията му за опаковането. Другият е Константин Кацаров - адвокат, завършил в Швейцария през 20-те години на миналия век. Завръща се в България и става професор в Софийския университет. След 9 септември 1944 г. е осъден като шпионин, но тъй като е много известен в Швейцария, камарата на адвокатите го освобождава от затвора. Той смята, че в България има много инженери - откриватели, но сме много слаби в Патентно право. Основа фондация, чийто средства са предназначени за обучението на адвокати по Патентно право, за да регистрират откритията на българите. За сравнение, в Швейцария има много бюра, които са патентовали 95% от световните патенти. Представете си какви пари се вливат от това? Кацаров е бил съветник на фамилията Кенеди. Запознах се с него на една емигрантска среща. Подари ми книгата си "Шестдесет години изживяна история", преведена на много езици, но малко известна в България. Една от публикуваните мисли в неговата книга гласи: "Не питайте какво държавата е направила за вас, а отговорете какво вие сте направили за нея".

Елена Димитрова