Капитан Младен Мудев вече 9 години е районен инспектор на вилна зона "Изток", квартал "Дебелата кория", Природен парк "Карандила" и селата Ичера, Раково и Сотиря. В системата на МВР работи от 1992 година.
Завършил е Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора и Полицейската академия в София.
Капитан Младен Мудев е семеен, има три деца.- Капитан Мудев, отговаряте за обширен район. Къде срещате най-много трудности?
- Вилната зона е най-невралгичният район за цялото РПУ, тъй като там стават доста кражби. Проблем са вилите, които не се обитават целогодишно. През зимата те са оставени без надзор и стават обект на кражби. Най-често крадците са роми от квартал "Надежда", Сотиря, Дебелата кория, Тополчане, но има и гастрольори от други населени места.
- Колко души живеят във вилната зона?
- Никой не може да каже с точност колко души живеят там в момента. Според сезоните броят на хората е различен. Нашата статистика сочи, че през зимата там живеят около 7 хиляди души, а през лятото достигат дори 30 хиляди.
Сливенската вилна зона е една от най-големите в България. Интересно е, че в нея живеят хора от различни етноси. Има турци, българи, арменци и роми.
- Кои са проблемните места във вилната зона?
- Това са няколко заведения, в които винаги се събират много хора: хан "Свети Георги", дискотека "Империа" и "Стоте войводи". Там доста често стават инциденти. Преди години имахме оплаквания от високата музика в дискотека "Империа", особено през лятото. След като Лечков стана кмет, тези проблеми бяха решени. Преди 4 години стана и едно убийство в хан "Свети Георги". Младежи празнували рожден ден, станал побой, при който пострадал точно рожденикът.
- А от какво се оплакват хората, живеещи във вилната зона?
- Преобладават междусъседските спорове, които нерядко прерастват в скандали. Хората се карат за какво ли не. Например при подялба на имот спорят за уточняване на границите му. Карат се за една педя земя. Имаше случаи, в които хората се "въоръжават" с цели торби с камъни и започват да се мерят през оградите като малки деца. Много са и битовите скандали, често мъжете се напиват и бият жените си. Среща се и неправомерна употреба на оръжие в нетрезво състояние на празненства.
- В района влизат и няколко села. Те създават ли грижи?
- Сотиря ни създава доста работа. Там има 1800 жители. Около 1000 от тях са роми с много нисък житейски статус и полова култура, неграмотни са, имат много деца, живеят в мизерни условия. Точно те крадат от необитаваните вили в "Изток". Крадат всичко, разбиват вили, има случаи, в които цели постройки се разграждат и ограбват напълно за съвсем кратко време.
- От значение ли е , че край Сотиря се намира сметището на Сливен?
- Да. Отпадъците са поминък за ромите от селото. Трудно се описва гледката на тумбите роми, които чакат камионите. Човек трябва да види с очите си как се качват по колите, как за едно парченце метал или за една пластмасова бутилка се бият. Причакват колите на орди от по 20-30 души. И в такъв момент си казваш: "Що за мизерия преживяват тези хора в 21 век". Тези роми имат по 5-6 деца, това са бъдещи потенциални безработни.
Проблем е, когато причакват колите преди селото. Тогава на шосето излизат няколко циганчета, колата намалява скоростта си, те се качват върху автомобила, за да може тяхната група да си задели първа отпадъците. Още никой не е пострадал, но не знам докога ще е така. Постоянно ги гоним оттам. Видят ли ни, изчезват на секундата. Шофьорите са ни разказвали, че ако не намалят скоростта, циганите чупели с камъни стъклата на автомобилите.
- Излиза, че тези хора предпочитат да ровят в боклука, отколкото да крадат.
- Така е, но това, което правят, крие потенциални рискове от зарази и болести. Във всеки един момент може да пламне епидемия от развалените храни, които те консумират. По-лошото е, че те не стоят на едно място, а обикалят и по други сметища - в Димитровград, Хасково, Шивачево, Твърдица. Т.е. могат да пренесат някаква зараза и така да предизвикат епидемия.
- По-различни ли са ромите в Сотиря?
- Ромите са интересен народ. Отделна част от тях се занимават само със сметището. Други са крадци на череши. Трета част крадат метали, дърва и т.н. С други думи ромите са "профилирани" в различни дейности. Това пък ни помага при някакво престъпление да познаем много бързо почерка на крадците. Но някои роми създават доста проблеми. Те съсипаха черешовите насаждения, като чупят целите клони, товарят ги в камиони и ги изнасят на безопасно разстояние. - После започват да отделят черешите от клоните, но дърветата вече са унищожени. Преди години, когато черешите бяха доста скъпи, ромите си докараха добри доходи, но хората масово се оплакваха от кражбите им.
Не искам да оправдавам ромите, но наистина живеят в невероятна мизерия. В Сотиря се получават между 30 и 40 хиляди лева социални помощи всеки месец. Ходят гладни, а почти на всяка къща има сателитна чиния. Имат наистина странен манталитет.
- Хората се сърдят, когато намерят вилата си разграбена, и обвиняват полицията, че не прави нищо?
- Ние едва ли ще направим нещо повече от това, което в момента правим. Хората очакват от нас едва ли не пред всяка вила да пази полицай. Това е невъзможно, а и не ни е пряка задача. Полицията винаги ще съдейства на охранителите и на хората, които сами си стопанисват имотите. Но има и случаи, в които стопани на разградени имоти се оплакват от чести кражби. Тези имоти нямат дори огради, оставени са безстопанствени. Вместо да се погрижат за имотите си, тези стопани предпочитат да се оплакват в полицията. С други думи, всеки, който има вила, трябва сам да помисли за нейната охрана.
- Има ли случаи, в които хората сами намират начини да опазят имуществото си?
- Да, преди две години живеещите в "Рамануша" се събраха и решиха да наемат охрана за опазване на вилите си. Там живеят около 60 семейства. Хората събраха пари и наеха пазач от общинската фирма. Той и досега е там и изпълнява отлично задълженията си. Чрез наетата охрана ромите бяха изолирани и не влизаха в този участък от вилната зона. Имаше и парадокси, за щастие само единични случаи. Кражби от страна на циганите нямаше, но имаше няколко кражби от българи, за голямо наше учудване. Хората от "Рамануша" дадоха добър пример на останалите как да охраняват вилите и имуществото си.
- Срещате ли проблеми с охраната на планинските села?
- Почти нямаме проблеми там. За миналата година в село Раково имаме само 2 преписки и те не касаят постоянно живеещи там хора, а такива, които работят временно в селото.
През последните 2-3 години се наблюдава съживяване на село Ичера. Там работят няколко хубави хотела, развива се планински туризъм. Затова има голяма посещаемост. Има проблеми, предизвикани от посетителите, като кражби, скандали, сбивания и др.
- Туристите създават ли проблеми в природен парк "Карандила"?
- Срещаме проблеми предимно по време на празници, състезания или сборове. Например през пролетта се организират състезания по туристическо ориентиране за деца. Тогава в хижите се събират над 2-3 хиляди души. Струпване на хора има и по време на съборите - на пенсионерите, на каракачаните. Най-уязвимият за нас празник, който събира много хора на Карандила, е 8 декември. Той винаги е свързан с някакви инциденти от страна на студентите и празнуващите. Миналата година имахме проблем с няколко младежи. Празнуваха в хижата на "Декотекс". Наложи се да направим няколко полицейски проверки на близо 150 души, за да разберем кой не е в списъка на гостите за празника. Но изглежда бяха влезли и чужди хора. Бяха пийнали, закачаха момичетата, стана скандал и побой. Накрая арестувахме трима и те прекараха празника в РПУ.
- Кои са проблемите, с които се сблъсквате в квартал "Дебелата кория"?
- Там има доста промишлени предприятия, от които понякога се крадат нафта, продукция и др. Сред жителите преобладават междусъседските спорове, те възникват по най-различни поводи. Хората обикновено спорят за граници на имоти. В източната част на квартала живеят роми, но нямаме оплаквания от тях.
- Имат ли респект към полицията хората от района, за който отговаряте?
- Имат. Не се е случвало да ни нападат или да не изпълняват наши разпореждания. Но много пъти ми е правило впечатление, че хората са много наплашени и не отварят на никого. Дори ни нас. Често правим проверки в района, знаем, че хората са във вилите, звъним, викаме ги по име, пускаме и сирени, но те не отварят. Сигурен съм, ако тези хора видят, че крадци обират съседната вила, пак ще реагират по същия начин и ще се крият.
- С какъв екип разполагате?
- Работя с много добър екип. В него влизат гл. серж. Петър Петров, който отговаря за вилна зона. Той се справя отлично с работата, имам много добри впечатления от него. Другият полицай в екипа е гл.серж. Кинчо Кинчев, който има почти 20-годишен стаж. Той отговаря за селата Ичера и Раково, както и за Природен парк "Карандила". Той работи и в събота, и неделя, и обезпечава всички, които ходят на уикенди в планината. В екипа ни е и гл.серж. Стефан Русев, който отговаря за село Сотиря и вилната зона край него, а от тази година и за квартал "Дебелата кория". Имаме три автомобила - две "Ниви" и една "Лада", която г-н Лечков ни подари преди 4 години. На този етап сме достатъчно мобилни и автомобилите, с които разполагаме, са ни достатъчни.
- От какво имате нужда в ежедневието си на полицай?
- От сигнали от страна на гражданите. Искам да сигнализират на нашите телефони в случай, че станат свидетели на престъпление, а не да се страхуват. Ако са ни подали нужната информация, ние можем да реагираме до 10 минути. Всеки си казва защо да сигнализирам, след като не се отнася до мен. Но в следващия момент засегнат от престъпление може да се окаже именно той. Никой не е застрахован.
- Кой от случаите в района ви ще запомните?
- Преди няколко години спасихме една жена. Сутринта при нас дойде млада жена, която каза, че майка й е изчезнала преди два дни. С колегата излязохме да я търсим. Времето беше много студено. С помощта на горския разбрахме, че козари видели жената край един водоем, и тръгнахме натам. Когато я открихме, дрехите й бяха накъсани, а тя - в безпомощно състояние. Може би нямаше да оцелее още дълго сама в гората. Тогава се почувствахме удовлетворени, че сме спасили един човешки живот. В Сотиря пък разкрихме и извършителите на грабежа на златарското ателие срещу Пето основно училище, който стана преди няколко години.
Интересен случай имахме и през миналата пролет с двама пенсионери, които се изгубиха в Карандила. Търсихме ги, извикахме планински спасители, дове- дохме кучета, до късно вечерта обикаляхме. На сутринта отново тръгнахме.Цял ден никой нищо не откри.Съобщихме на роднините им. На следващия ден се обадиха от Ямбол, че двамата пенсионери са се прибрали живи и здрави. Оказа се, че преспали в гората, а като съмнало, слезли в града и дори се разхождали из музеите.
- За какво мечтаете?
- Мечтая сутрин на развода след дежурство да кажа пред началника си, че смяната ми е минала без произшествия. Като баща мечтая да видя децата си преуспели, но не искам да стават полицаи.