Изпречи ли се чорбаджийско здание на пътя, улиците остават недоправени

(От миналия брой) След Съединението на Източна Румелия с Княжество България, на мястото на общинския съвет в Сливен е назначена Временна градска комисия с председател Михаил Хаджипанайотов. Действията й са затруднени от промяната в управлението, от ограниченията на Закона за общините и градските управления на Княжеството и от войната със Сърбия. От началото на 1886 г. е назначена нова комисия, управлявала общината до 8 септември 1887 г., поради отлагане на изборите за общински съвети от септември 1886 г.
През 1886 г излиза приетият от ІV Обикновено народно събрание Закон за градските общини, който, заедно с гласуваните в него промени, е в сила до 1934 г. Съгласно този закон, най-висш орган на общината е общинският съвет. Той решава всички въпроси, които засягат нейното управление, но в известна зависимост от централната власт. Решенията на общинските съвети се разпределят в три групи: решения, които се изпълняват направо от кмета, без предварително одобряване от по-горната власт; решения, които се утвърждават от окръжния управител или Министерството на вътрешните дела; решения, които се полагат в действие след утвърждаването им с княжески указ.
Към първата група решения спадат обсъждането и одобряването на правилниците за управление и експлоатиране на недвижимите градски имоти и привилегии, определяне на длъжностите и размера на заплатите на общинските служители, определяне на средствата и начина за подпомагане жителите на общината, проектите за строеж и ремонт на недвижими имоти, когато разходите за тях могат да бъдат посрещнати с редовните приходи на общината и др. Макар че формално тези решения не подлежат на изменение, ако са взети съгласно постановките на закона, в тридневен срок преписи от тях се изпращат на окръжния управител и Министерството на вътрешните дела.
Решенията, които подлежат на утвърждаване от висшестоящите органи са свързани главно с разходи, за които общинските приходи не достигат или се налага сключването на договори с наематели за срок по-дълъг от три години, проектите за планиране на градовете до 5 000 жители, определянето на времето за провеждане на панаирите и воденето на някои съдебни процеси. В случай обаче, че в 30-дневен срок от изпращането на препис от протокола не е последвало отменяне или утвърждаване, решенията влизат в сила. При несъгласие с окръжната постоянна комисия, общинското управление е в правото си да предостави решението на княза, за отменяне с княжески указ.
Решенията на общинските съвети, които влизат в сила само след утвърждаването с княжески указ са: въвеждане или отменяне на редовни и задължителни налози, градоустройствени проекти за градове с повече от 5 000 жители, отчуждаване или заменяне на общински недвижими имоти и сключването на заеми. Изпълнителен орган на общинския съвет е постоянното присъствие - кмет и помощниците му, от 1 до 3, в зависимост от жителите на общината. Избират се с тайно гласоподаване от общинските съветници под председателството на най-възрастния от тях. Кметът е задължен да изпълнява точно всички решения на общинския съвет и да издава точни заповеди за изпълнението им. Той приема и дава ход на жалбите и прошенията на жителите на общината, контролира общинските строежи, заставя гражданите да изпълняват пътната и трудовата си повинност, грижи се за своевременното постъпване на общинските приходи и употребата им, подписва от името на съвета търговете, договорите и спогодбите и го представя при водене на съдебни процеси. Той оглавява градската полиция и се грижи за добрия ред в града.
Самоуправлението на общините се проявява най-силно в тяхната финансова самостоятелност. Градските общини сами търсят и набавят средства за издръжката на управлението, за строителство, за социални заведения и др. При нужда сключват заеми с банки, като ипотекират имоти и приходи. Приходите на Сливенската община могат да бъдат разделени в три групи: от данъци и такси; от общински недвижими имоти; допълнителни приходи.
Общината събира такси от правото за продажба на добитък, за клане на добитък, за мерене на зърнени храни с градската крина (кринина), за теглене на стоките с градския кантар (кантарина), за продажбите, станали чрез публичен търг (теллалие), за наемане на места за сергии за продажба на хранителни продукти (сергийно право), за позволителни за ремонт и строеж на сгради, от гостуващите в града театрални групи, от свирачи и певци, от печатите върху мерки и теглилки, карти за игра и др, от налози върху файтоните и бричките, върху керемидчийници и тухларници, върху публичните домове в града.
Големи приходи в бюджета постъпват и от недвижимите имоти на Сливенската община: топлите минерални бани на р.Тунджа, склада за взривни вещества (гасхане), построените по-късно дикиджийски, касапски и сарафски дюкяни, подвижни и неподвижни бараки за продажба на плодове и зеленчуци, давани под наем на занаятчии и търговци, от общинските пасища и мери. Към извънредните приходи за общинския бюджет спадат допълнителните данъци, които се налагат на сливенските граждани, заемите от Сливенската земледелческа каса и БНБ.
В разходната част на бюджета се включват всички онези разходи, които са необходими за служителите в общинското управление, за града и неговите жители: строеж на обществени сгради, пътища и мостове, за учебното дело, здравеопазването и социалните грижи, пожарната команда и др. Съединението на Източна България и Княжество България разкрива по-големи възможности за икономическото развитие на Сливен. Създават се условия за увеличаване на приходите на общината, които водят до по-широк размах на инициативата на общинските управления. Първият градоустройствен план на Сливен е изработен и предоставен за обсъждане на жителите му през 1880 г., но е отхвърлен като непригоден, а и общината не разполага с необходимите средства. До изработването на окончателния градоустройствен план се водят дълги спорове и активни преписки с Министерството на вътрешните дела. Изработен от градския инженер Георги Спиров, той е приет на заседание на съвета на 26 януари 1891 г., но се налага довършването на плана на кв."Клуцохор" през 1897 г., а и много още допълнения до оформянето на новите квартали в покрайнините на града.
Планирането и строителството в града са въпросите, по които общинските управления търпят най-много упреци и нападки. Сериозна критика е отправена във в."Съветник", орган на окръжната постоянна комисия. В бр.17 от 31 май 1890 г. четем: "Почне ли се поправянето на някоя улица, направи се горе-долу няколкостотин метра калдаръм, изпречи се някое чорбаджийско здание на пътя, ето ти, че се опропастява всичко и улиците остават недоправени".
Строителството на големия мост на р.Асеновска (Коруча) занимава повече от 10 години общинските управления на града. Започнат около 1888 г., след много промени в проектите и конструкциите, той е завършен едва през 1900 г. По молба на собствениците на фабрики и търговците, общинското управление се заема с ремонтирането и строителството на нови мостове на притоците на р.Асеновска и на входните врати на града при прохода Боаз Кесен.
Като оценява значението на военните казарми за търговията в града, през 1889 г. Сливенското общинско управление приема предложението на Военното министерство да построи сграда за 11-ти пеши Сливенски полк и 6-ти Артилерийски полк. Съгласно сключения договор, общинското място се отстъпва безвъзмездно на министерството, което се задължава да изплати на общината заема, сключен за построяването им. Построяването на общински сгради обикновено се възлага на предприемачи чрез търгове с намаляване. В поемните условия и договорите, които общинското управление подписва с тях, се включват сроковете за започване и завършване на строежа, вида и качеството на материала, който предварително се преглежда от градския инженер и комисията, на която е поверен контрола върху строежа. Работата на предприемача се контролира от кмета на общината, но по-късно за целта е назначен специален "надзирател на общинските постройки", а му помагат служителите от техническото отделение при съвета.
За нуждите на града, въпреки непрекъснатия недостиг на средства, общинските управления успяват да предприемат строителството на ред необходими обществени постройки: зарзаватчийски бараки, сарашки и дикиджийски дюкяни, ветеринарна лечебница, болница за болни от холера, военен клуб, общинска кланица, общински дом, общински хали и покрит пазар. Градът се снабдява с добра питейна вода чрез модерно построен за времето си водопровод, разширяван многократно според нарастващите нужди на гражданите и растящото фабрично производство. Построени са нови сгради за основните училища, мъжката и девическата гимназии. Старите турски гробища, които след разрастването на града попадат на неподходящо място, общинските управления превръщат в красива градина с голям ресторант и разсадник, които по-късно носят и големи приходи за бюджета.
Приходи в полза на общината топлите минерални бани на р.Тунджа носят и преди 1878 г., но общинските управления влагат много средства за модерни постройки и благоустрояване на околностите, особено след излизането на княжеския указ за предаването им за вечно ползване от 1893 г. - строят се нови хотели, нови басейни, отводняват се заблатените места, залесяват се околностите им, като се превръщат в привлекателно място за лечение и почивка.

Милка Червенкова, главен експерт в Държавен архив - Сливен