Болестта
Трихинелозата е паразитно заболяване, което може да протече съвсем леко, но може да доведе и до смърт. Паразитите на болестта са живораждащи кръгли червеи, наречени трихинела спиралис. В човешкия организъм паразитите навлизат първо в тънките черва, а после се усвояват чрез кръвта. Капсулират се в напречната мускулатура. Причиняват възпаления на сърдечния мускул, остра сърдечна и дихателна недостатъчност, затова понякога трихинелозата води до смърт. Епидемиите от опасната болест избухват предимно през зимния период, тъй като тогава хората отстрелват дивеч и много често консумират месото му, без преди това да са го проверили при ветеринарните власти. Първите симптоми на трихинелозата наподобяват тези на простудните заболявания, затова много хора не търсят лекарска помощ навреме. А понякога и самите лекари трудно разпознават болестта. Болните се оплакват от висока температура, обриви по тялото и отоци по лицето, конюнктивит, силни болки в мускулите, алергични реакции, затруднено дъвкане. Инкубационният период при болестта трае от 2 до 45 дни. Най-рано на петия ден започват да се проявяват първите признаци. Колкото по-късно се появят симптомите на трихинелозата, толкова по-тежко протича самото заболяване. Заразяването на човека с трихинелоза става чрез консумирането на месо от болен дивеч. Дивите прасета се заразяват в природата като се хранят с мишки или мърша. Ларвите на паразита се загнездват в мускулите на прасето и така месото му става заразно. Интересен факт е, че добрата термична обработка на месото невинаги е гаранция, че човек няма да се зарази с болестта. Отровата, която трихинелите отделят в месото, е термоустойчива и след консумиране на опаразитено месо човек получава интоксикация. При лечението на трихинелозата се използват препаратите "Зентел" и "Вермокс". Прилагат се и различни антиалергични и витаминни терапии. Всички пациенти с установени симптоми на болестта биват консултирани със съответните специалисти. Тези с най-тежка клинична картина се настаняват в болница. Хората с по-леки оплаквания остават на амбулаторно лечение. Според паразитолога на област Сливен д-р Маргарита Добрева има изключително добра координация между лекарите от болницата, колегите й от РИОКОЗ и нея. "Няма да оставим нито един човек, който се съмнява, че е ял от заразеното месо, да не бъде изследван и наблюдаван", каза още тя.
Пострадалите
Пред кабинета на д-р Маргарита Добрева през седмицата имаше поне по двадесетина души дневно. И всички бяха от онези, които бяха хапнали от отстреляното край Твърдица диво прасе. Или се съмняваха, че са опитали от вкусния дивеч. Не изглеждаха притеснени, а само леко изнервени от чакането. Един от мъжете дори разказа интересен случай, станал миналата година. Ловци убили диво прасе и пратили в Ямбол и Сливен част от месото му за изследване. Двете ямболски проби дали отрицателен резултат, а сливенските - положителен. "Тъй че, иди разбери кое е вярното", чудеше се човекът. По думите на областния паразитолог д-р Добрева четиримата болни от трихинелоза, които все още са в болница, вече се стабилизират. Част от изследванията на хората, които чакали пред кабинета й, били с положителен резултат, други - с отрицателен. "Но това, че в момента пробите не показват зараза, не означава, че хората не са се заразили. Инкубационният период е доста дълъг. Затова всички, които са минали през кабинета, остават под наблюдение поне 40 дни". Ето какво разказва един от твърдишките ловци: "На 7 януари почувствах нещо като настинка, вдигнах температура, усетих отпадналост, схващане на мускулите, а след няколко дни започнах и трудно да дъвча. Веднага се събрахме цялата ловна дружинка и отидохме на лекар. Много съм доволен от грижите, които полагат за мен лекарите в болницата". По думите му доста хора са яли от заразения суджук. "В ловната дружина сме малко хора, но всеки има комшии, приятели, близки, всеки иска да почерпи, бяха празници. Като дойде някой скъп човек на гости, всеки гледа да извади най-хубавото и да почерпи, както трябва. Аз не взех моя дял от месото на прасето, това е невероятен късмет за семейството ми. Аз ядох от суджука като сме се събирали с другарите. Казаха ми, че месото е било изследвано и че е добро за консумация".Статистиката
През последните 10 години в областта няма регистриран случай на заразяване с трихинелоза, съобщи д-р Чамурова, паразитолог в РИОКОЗ - Сливен. Никога досега не се е случвало да има епидемия от опасната болест, възникнала след консумация на месо от домашно отглеждани прасета. Няма и регистрирани смъртни случаи сред заболелите от трихинелоза. През януари 1995 г. в Твърдишкия Балкан било отстреляно диво прасе. В резултат на консумация на месото на болното животно 30 души от Нова Загора били регистрирани със симптоми на опасната болест. От тях 17 дори постъпили в болница с различни усложнения. Най-тежките трихинелозни епидемии в областта били през 1987 и 1988 г., в село Горно Александрово. В първия случай 50 души постъпили в болница, а общо 70 имали симптоми на трихинелоза. Заразата тръгнала пак от диво прасе, убито в Котленския Балкан край полигона "Ново село". Оказало се, че изследваното животно имало много паразити. Някои от хората, които консумирали от месото му, получили токсични миокардити. През 1988 г. пак в село Горно Александрово пламнала още по-сериозна трихинелозна епидемия. Тогава симптоми на болестта показали 124 души, 67 се разболели, а 57 постъпили в болница в тежко състояние./СН/