Ретро модата винаги е предизвиквала любопитството и на дизайнерите, и на хората. В колекциите си световно известните модни къщи почти винаги залагат на оригинални ретро елементи в облеклата и в аксесоарите.Сливенци знаят, че историческият музей в града съхранява старинни дрехи. Те бяха показани на ретро ревю в дните преди Димитровден. Красивите одежди събудиха тъга и сантименталност у по-възрастните, и голям интерес у младите зрители. В края на 90-те години на 19 век дамските рокли били прекалено претрупани с шлейфове, фльонги, ширити, волани, набори. Имали са и буфан ръкави, вталени към китката. По тази причина роклите са били доста неудобни за гладене, пране и носене. Характерно за тях е и това, че нямали никакви деколтета и къси ръкави. Имали са закопчавания в средата или в страни, но винаги отдолу под роклята се е носел специален плат, наречен "пластрон", който не позволявал да се види нищо от тялото. Вероятно това се дължи на многовековното османско робство и на местните патриархални възгледи. Европейската мода навлиза у нас едва след 20-те години на 20 век. По това време започват и бавните промени в дамските модели - леко се показва вече шията, дотогава тя е била скрита зад яки, къдрички, набори и дантели.
През онези години единственото нещо в дамското облекло, което е предизвиквало мъжките погледи, е шумоленето на дрехата. Избирали са се платове, които леко шумолят. Характерно за полите от онова време е, че към тях е имало пришита още една пола. Най-долу се слагал специален твърд плат, който предпазвал полата от накъсване. Точно той издавал лек шумящ звук, който показвал, че идва дама. Дрехите се изработвали от атлаз, тафта, муселин, кадифе, кашмир и др. Горната част на тоалетите била силно вталена с пришити банели, които държали тялото изправено. Яките били високи, дантелки и копринени наборчета прикривали шията. Ръкавите били тесни и дълги, а по-късно навлезли и т.нар. "буфан" ръкави. Задължителните аксесоари към дамските тоалети били чадърчетата - дантелени, с реснички, от рисувана коприна и др., ветрилата, ръкавиците, шапките.
В края на 19 век са се носели шапки с широки периферии, украсени с много изкуствени цветя, с птици, с гнезда и т.н. През лятото се носели широки сламени шапки. Характерно за дамските тоалети през 19 век е и носенето на пелерини. Имало е дълги до земята, със средна дължина и къси. Платовете били различни - от сукно за студените зимни дни, през кадифе, до най-фините материи като дантела. Били богато украсени с апликации, лъскави висулки и т.н. Тоалетът завършвал с обувки от кожа или плат със средно на височина токче. След Първата световна война моделите стават по-опростени, по-практични, защото не само в България, но и в цяла Европа жените заместват мъжете във всички области на живота.
Първата модна дреха не само в Сливен, но и в България по онова време е бил кринолинът, наречен още "малакоф". Той навлиза триумфално в бита на българката още през 50-те години на 19 век. Долната обиколка на полата понякога достигала 10 метра, а диаметърът на обръча - до 2 метра. В края на 70-те години на 19 век на мода излиза т.нар. рокля "турнюр". В задната част на полата, малко по-надолу от кръста, се поставяла възглавничка.
Най-характерното в мъжката мода след 70-те години на 19 век били широките панталони, белите ризи с високи колосани яки, жилетките, черните широки папийонки или късите вратовръзки и тъмните сюртуци. Задължителните аксесоари към мъжките тоалети били джобните часовници с ланци, бомбетата, ръкавиците и бастуните с удължена дръжка. Към края на 19 век доминираща официална връхна дреха станал фракът.
По-късно в дамската мода широко разпространение получили роклите с шлейф, които били по-лесни за обличане. Тъй като задната част на полата била по-дълга, всяка дама трябвало да повдига с ръка шлейфа, за да се движи по-добре. Жените от онова време използвали единствено червило и пудра. Навивали си косите и си правели сложни фризури.Събирането на старинните дрехи, показани на ревюто, е започнало през 60-те години на миналия век, когато е създаден отдел "Етнография". Повечето от дрехите са действително носени облекла. Те са дарени на музея или са издирени от специалисти. В уникалната колекция има дарени тоалети от семейство Папазян. Известното в Сливен арменско семейство е предоставило на музея не само дрехи, но и сервизи. С негова помощ е изградена и една от детските градини в Сливен. През 70-те години на миналия век фамилията се изселва в Австрия. Папазян са и сред дарителите на Дом "Витгенщайн" във Виена. В колекцията на сливенския музей има дрехи, носени от едрия сливенски търговец Жабов, Цонка Лисицова - съпругата на полковник Георги Лисицов, Щиляна Панова, Цанка Бояджиева и др. Запазена е и пола от булчинския тоалет на Димитринка Бояджиева. Дамата била сгодена за известен майстор-златар и се предполага, че дрехата е шита в Европа в началото на 20 век. Цялата пола е в красива бродерия от сърма. За жалост на места сватбената пола вече е нацепена и за ревюто е трябвало да прикрият дефекта с пелерина. Друга част от музейните експонати са възстановка по стари модели. Шити са през 80-те години на миналия век и не са копия на конкретни облекла. Те дават обща представа за модата по онова време.
Облеклата в музея се съхраняват в отделни гардероби при специални условия. Трудностите при съхраняването им няма. Не така стои въпросът с консервирането на дрехите обаче. Има много красиви тоалети от края на 19 век, които вече са буквално накъсани, по биета, подгъви и т.н. Има и една булчинска рокля от това време, която вече цялата е нацепена на ленти. Накъсани са и дантелите по старинните шапки. В Националния исторически музей в София има ателие за консервация, но поради липса на средства от сливенския музей не са изпратили дрехите там. Самото ревю донесло допълнителен риск за дрехите. Въпреки че манекените били слаби и изключително внимателни, всяко обличане на старинните дрехи криело опасност от повреждането им. Прави впечатление, че всички
модели, които притежава сливенският музей, са правени за много слаби жени. Поколението в края на 19 и началото на 20 век е било много недохранено, качеството на живот е било по-ниско и не може да се сравнява с днешния, колкото и трудни години да преживяваме ние днес, споделят музейните специалисти. Мъжките тоалети пък са за ниски и слаби мъже.Новото в модата навлизало в България постепенно и винаги имало не само привърженици, но и яростни опоненти. Интересно е написаното от Георги Раковски във вестник "Дунавски лебед" по повод втората сватба на Сава Доброплодни през 1860 г.: "Едно знаменито лице, отишло и обходило нарочно влашката и богданска земя, та купило един твърде голям малакоф и толкози голям, щото в него може да се скрие много нещо. Освен малакофа купил и една по последная мода капелина с къдрави ресни и нагоре прикривена с пъстър подбрадник. Малакофът бил изложен на двора като един военен шатър, а капелината била покачена на една липова върлина до него. Сватба станала по европейски и по последна мода. Едно само не било европейско. Че сливенски моми не знаели да играят полки и мазурки, ами играли по български". Вероятно сватбеният тоалет на съпругата на Доброплодни е предизвикал любопитството на сливенското общество. Учудваща е иронията, с която Раковски напада модните пристрастия на жениха. Прави впечатление, че на всички свои снимки Раковски е облечен по последна европейска мода и с това показва прецизност към облеклото си. Така че нападките към сватбения костюм на съпругата на Доброплодни по всяка вероятност са породени от личната му неприязън към него и най-вече от политическите различия на двамата.
По отношение на внасянето на новите европейски дрехи в Сливен местните занаятчии прозорливо предвидили, че те ще застрашат техния занаят и една голяма група от абаджии от Котел, Медвен, Жеравна и Ичера написали писмо на Раковски. В отговор той публикувал ироничната бележка във вестника си. А ето какво е написал Петко Славейков през 1875 г. във вестник "Ден": "В Търново донине, колкото ний помним, чума иде и отиде си, холери минаха и заминаха, ама тази, туй на модата чумата, веднъж като се квакна, няма излизане от тоя град". Може би и Славейков, подобно на други българи, е мислел, че европейската мода ще бъде само кратка прищявка. Но не става така. Днешното дамско облекло е много функционално и не можем да си представим, че бихме отделяли часове, само за да облечем някакъв тоалет. Съвременните дами използват всякаква козметика, за да са красиви и привлекателни, облеклото им е практично и удобно, защото и времето е динамично. Но може би всяка жена мечтае понякога да облече красива и пищна рокля от онова далечно и романтично време.
Б.р. - Благодарим на Исторически музей - Сливен за любезното съдействие при подготовката на този материал.