- Г-жо Лечкова, как се случи така, че станахте патрон на първите "Дни на българската мода" в Сливен?- Бях поканена и не отказах. Това е цялата случка. - Предизвикателство ли беше организирането на подобно модно шоу?
- Нека първо започна с моята позиция. Това беше за мен едно голямо контролно, предизвикателство и авантюра едновременно, съчетани с изпробването на собствените ми организаторски възможности. Позволи ми да се впусна в ново амплоа и мисля, че успях да се справя. Дори съм доволна от шанса, който ми даде съдбата - да опитам и нещо друго.
- Защо малко фирми участваха на организирания базар в зимната градина на хотел "Империа"?
- Защото повечето фирми дойдоха с колекциите си, с които пътуват по модните ревюта в страната. Такъв е наложеният от тях ред. Ако някой си хареса нещо по време на ревюто, след това може да си го купи във фирмените им магазини. Но пък сливенските фирми откликнаха на предложението ни. Някои от тях имаха щандове, на които предлагаха свои облекла, бижута, очила.
- Ще станат ли традиционни "Дните на българската мода"?
- За Сливен те ще станат традиционни. Може би не в този вариант, с Академията за мода. Вече съм обещала на себе си да доразвия идеята. Отзивите, които чувам из града, са отлични. Заедно с хората от модните среди искаме да продължим да работим в тази насока. Вече си имаме и стратегия. Пред вас ще я издам за първи път. Ще бъдат поканени всички дизайнери от Сливен, като ще имат цяла година да се съревновават помежду си. Ще има и награден фонд, който ще отива за младите или начинаещи творци. Това ще бъде местно модно мероприятие, но в никакъв случай състезание. Това ще бъде празник на модата!
- Какви са впечатленията ви от вечерта на официалната церемония?
- Аз бях един наблюдател. Подаваше се сценарий, подаваха се думи, с които не се съгласих и затова не прочетох нищо от подготвените неща. Последните ми думи бяха: "Забавлявайте се!", защото аз така го усещах - от емоционалната страна, бях много развълнувана и най-голямото ми желание беше всичко да мине добре. Допуснах един гаф, за който искам да се извиня. Става дума за това, че началото на модното ревю се забави, тъй като всички чакали само мен. Не знаех това, защото всички бяхме в гримьорната и в един момент се оказа, че сме закъснели. Не съм го направила от някаква поза, просто така се случи, за което се извинявам на всички.
- По време на Дните на модата ли се запознахте с това, което правят сливенските дизайнери? Какво е нивото на сливенската мода според вас?
- Дните на българската мода, които преминаха, ми дават повод да кажа, че сливенската мода е на нивото не само на големите български модни фирми, но и на доста добро европейско ниво. Вече съм убедена в това. Беше чудесно на ревюто да видя хората, които познавам от години, като отлични модни дизайнери. Например Силвена ми е съученичка. Никоя от нас тогава не е знаела каква съдба ще я последва, какъв житейски път ще има. И в един момент се явяваме двете заедно, без значение кой от коя страна е, за да направим нещо хубаво. Беше много интересно двете да се видим в различни роли. И съм изключително доволна от това, което се случи. Беше ми интересно да видя и други мои добри познати, с които съм комуникирала през годините. Цонка Бояджиева например, от "Луксима", е моя добра приятелка. С нея редовно пием кафе и си говорим. Докато в един момент дори не можех да си представя с каква стъпка ще излезе тя на подиума и ми беше страшно любопитно. Интересно се получи. По принцип бях предимно наблюдател, тепърва ще анализирам нещата. Пък и не искам да правя сериозни анализи, а да запомня Дните като празници на модата, да ги приема от най-хубавата им страна. Мога да кажа, че сме се справили чудесно, че токът и музиката не спряха, например, защото волтажите бяха огромни и т.н. Другото важно нещо за нас е, че всички поканени присъстваха.
- Мислили ли сте да създадете своя модна къща и своя запазена марка дрехи?
- Не, никога не съм си мислила за такова нещо. Макар че винаги сама съм била дизайнер на своите дрехи. Възможно е да ми стане хоби, но то е не само твърде скъпо, в него трябва да се вложат много труд, много сърце, много любов и т.н. А любовта си засега съм преценила накъде да я насоча и то от 100 - 101 процента.
- Вие ли сте дизайнер на официалната рокля, с която бяхте по време на модното ревю?
- Да, тя беше ушита по мой дизайн, защото познавам много добре тялото си, както всяка жена. Аз се подчинявам на идеята кои части от тялото си искам да покажа, а не робувам на това какво да скрия. По повод официалната ми рокля имахме малък спор къде да е цепката. По правило тя се прави отляво, обаче на мен повече ми харесва да е отдясно. Огромната помощ по изпълнението на роклята и материите за нея дойде от модна къща "Луксима". Аз работя от години с тях и съм много доволна.
- Освен на "Луксима", на кои други модни къщи в Сливен се доверявате?
- Освен на "Луксима", се доверявам на "Миролио". Ограничила съм избора си до тези две фирми. Уважавам "Миролио" особено много, защото те предлагат истински материи. А това за мен е много важно. Изпитвам огромна нужда от качествени материи, тъй като съм свръхалергична. Искам да съм красива, без пъпки и да нося хубави неща. При напрежението и ангажиментите на ежедневието ми, трябва да се чувствам комфортно в дрехите си.
- Какъв е предпочитаният от вас моден стил?- Определено елегантният. Така съм се обличала от 16-годишна, така продължавам да се обличам и днес. В гардероба си съм имала само 3 чифта дънки и то не защото дънките не са хубави, а защото ги приемам по съвсем различен начин. Както и анцузите. Според мен анцуг може да носи човек, който отива да тренира или отива в планината. Това са моите виждания, всеки си има право на свой избор.
- Изглеждате перфектно. Как поддържате отличната си физическа форма?
- За никого не е тайна, особено за сливенци, как изглеждах преди време. Но определено не мога да се защитя с това, че бременността бе виновна за външния ми вид. Направих си равносметка за това, че съм прекалявала с много неща. Но пък не съм виновна, то ми идваше отвътре. Аз съм човек, който изпитва удоволствие да яде. Сега си поставих за цел да не продължавам така.
- Коя е любимата ви храна?
- Шоколадът, и то "Линдт". Казах вече, че съм човек, който обича да яде, ще ви кажа само какво не ям. Едно от тези неща е рибата, независимо, че някои жълти вестници писаха, че менюто ми е риба със зехтин. А зехтин просто не понасям. Иначе съм голяма "месарка". Обожавам филетата, приготвени по определен начин. Плодове и зеленчуци не обичам, но като се наложи, ям и от тях. Сега не съм на диета, хапвам всичко. За диета трябва самоконтрол, а аз не мога да се контролирам повече от два дни. Но пък поддържам формата си с тренировки.
- Следвате ли някаква специална фитнес програма?
- Имам много добър инструктор, тренирам във фитнеса на хотела. Нищо не крия, нито правя нещо индивидуално, което да е тайна. Предпочитам да тренирам в група - индивидуалната тренировка не само ми е скучна, но и ми е трудна, защото трябва да правя всичко.
- А имате ли някаква тайна рецепта за красота?
- Да, имам. Ставам сутринта и започвам да съм красива. Колкото и тривиално да звучи, всичко идва отвътре.
- Ползвате ли услугите на професионални гримьори и коафьори?
- Аз не се гримирам и не мога да се гримирам. Преди години, когато работех в обредния дом, правих опити да си слагам грим, тъй като там всички колежки се гримираха. Но когато се запознах с мъжа ми и после всичко продължи в приятелство и дружба, той ме харесваше естествена. Честно казано, и аз се харесвам повече без грим. Ползвам професионални гримьори в много редки случаи и после съжалявам, защото два дни след това не мога да гледам. И се ужасявам от всичко, което свалям от лицето си. За грима ми в подобни моменти се грижи моята приятелка Здравка, която е собственик на козметичен салон "Blue". От десетина дни там се прилага и съвсем нова терапия, непозната до момента в Сливен. Тя е не само за лице, но и за тяло. Аз ползвам такива неща и може би на това се дължи и добрият ми външен вид.
- Вие ли се грижите за подбора на дрехите в гардероба на г-н Лечков?
- Категорично не.
- Търси ли вашето мнение, след като вече си е взел някакви дрехи?
- Ние сме заедно от 18 години, от 15 сме женени и познаваме вкусовете си отлично. Няма човек, който да не желае одобрението на семейството си. Нормално е и за нас, и за всяко друго семейство, всеки иска да му кажат добра дума за облеклото му. А на нас дори не ни трябват думи, разбираме се с поглед.
- Коя е любимата ви марка парфюм?
- Имам няколко любими парфюми. Например "24 Фобур" на "Ермес", или първият ми парфюм, който има огромна история - "Джакомо". За първи път го получих, когато бях на 18 години и до ден днешен продължавам да си го купувам. Данчо ми го подари тогава, беше първият оригинален парфюм от "Кореком", който той ми купи. Последния път си го взех от Париж. Този парфюм ще си го поддържам винаги.
- А коя е предпочитаната от вас марка бижута?- "Картие" е любимата ми марка бижута. Обичам да нося истински бижута и за щастие имам такива. Те са ми подарени, естествено, от моя съпруг. Имам лека мания към часовници, притежавам към 30 броя, които са невероятно скъпи, но са и на световни марки. Харесвам истинските неща, защото съм имала възможност да се докосна до тях и съм благодарна на Господ, че съм имала шанса и да ги получа. Предпочитам бижута от бяло злато, сребро. Много искам да имам и бижута от платина, но засега се въздържам, може би в по-късен етап... Най-вече ме впечатляват камъните. Имам и диаманти, но да ви кажа честно, може да са много хубави, но не ми харесват повече от другите камъни. Може би не мога още да ги оценя. Както казват, всяко нещо с времето си. Когато е година на среброто, си купувам сребърни бижута от търговска къща "Фортуна".
- Другата ви страст са очилата?
- Да, другата ми голяма мания са очилата. Не ме питайте дали искам да имам модна къща, питайте ме дали искам да имам оптика! Избирам очилата си според тоалетите си. Може би прекалявам на моменти, но дотам съм стигнала. Очилата са моята ахилесова пета. В оптика "Емили" добре познават моя вкус и ми помагат при избора. Всяка година си купувам последни модели и ми остават много чифтове, които не нося. Затова ги давам на мои приятелки.
- В този смисъл, не искате ли да откриете собствена оптика?
- Не, защото няма да ми остане хоби.
- Как е разпределен денят ви?
- Дните ми са подчинени изцяло на двете ми деца - единият от синовете ми е на 3 години, другият е на 11. Имам достатъчно ангажименти. Сутрин ставам в 6,30 ч. със сина ми, независимо в колко часа съм си легнала. Имаме огромни разногласия по отношение на дрехите. Спорим за това, че винаги ходи леко облечен. Това е сутрешната ни дилема. Въпреки че се старая да упражнявам някакъв контрол, той си има собствена философия. В момента е в 5 клас в Трето училище, за първа година е там. Днес съм на родителска среща, ще се запозная с новите преподаватели. Малкият ни син цяло лято не беше на детска градина - засега се съобразявам с философията на съпруга ми, че бабите трябва да гледат децата, още повече, че нашето семейство има невероятния късмет родителите ни да са живи и здрави до ден днешен. Те страшно много ни помагат и едва сега оценявам, че е огромно щастие да са до нас.
- А занимавате ли се с благотворителност?
- Постоянно. Но не я афиширам никъде. Не си правя списък със свършените неща в тази област. Благотворителността се изразява най-вече в даряването на средства. И това е истината. Всеки има нужда от пари. Повечето хора казват: "Дай ми пари, не ми давай идеи", но много от тях не са наясно, че идеята е всичко.
- А остава ли ви свободно време в забързаното ви ежедневие?
- Разбира се. Подчинявам програмата си за деня така, че задължително да ми остане време да се видя с моите приятелки. С тях се смеем, закачаме се, обсъждаме теми, ако щете и зловонни за деня и това ме удовлетворява. Ние не искаме нищо една от друга, за нас е достатъчно само да се видим и да поговорим.