Дядо Владика - четвърт век Сливенски митрополит
През пролетта на 2005 г. се навършват 25 години от избирането на Негово Високопреосвещенство Митрополит Иоаникий за Сливенски Митрополит. Паметен ще остане в аналите на Сливенска епархия денят 23 март 1980 г., когато клир и православен народ чрез своите епархийски избиратели единодушно избраха тогавашния Велички епископ Иоаникий за наследник на овдовелия Сливенски митрополитски престол.
Негово Високопреосвещенство Сливенският Митрополит Иоаникий произхожда от дълбокорелигиозно и благочестиво християнско семейство и още от раждането си е причислен към светата Православна църква чрез светото тайнство Кръщение.
Високопреосвещеният Митрополит е завършил Софийската духовна семинария и Софийска духовна академия. Защитил е научна степен "Кандидат на богословието" в Московската духовна академия. Завършил е едногодишна специализация по богословие в гр. Берн - Швейцария.
След завършване на висшето си образование Митрополит Иоаникий е служил от 1966 до 1980 г. последователно като: протосингел на Сливенска Митрополия, протосингел на Старозагорска Митрополия и викарен епископ на Сливенски Митрополит Никодим.
Сливенският Митрополит Иоаникий е известен сред църковните среди като един от най-подготвените богослови, особено в областта на светоотеческата литература и каноните на Православната църква. Неговите скромни трудове по тези въпроси са водещи в църковната практика на Българската православна църква.
Митрополит Иоаникий е изключително уравновесен и морален човек. Както в служебните, така и в частните си взаимоотношения той никога не взема емоционални и прибързани решения. Ползва се с обич, уважение и доверие сред свещенството, православното изпълнение и различните институции в епархията. Неговият кабинет никога не е затворен и не остава празен от посещения по различни духовни и обществени проблеми. При всяка среща той поучава и наставлява, стараейки се да изпълнява своя архипастирски дълг.
На основание чл. 49 от Устава на Българската православна църква на 12 април 1980 г. Св. Синод утвърди проведения избор, а на основание чл. 50 от Устава на 13 април 1980 г. проведе каноническия избор, на който с пълно вишегласие на всички членове на Св. Синод Величкият епископ Иоаникий бе утвърден за Сливенски Митрополит. Клирът и православното изпълнение от Сливенска епархия, си спомнят дните 19 и 20 април 1980 г. когато новоизбраният Сливенски Митрополит Иоаникий бе тържествено посрещнат в престолния град Сливен, за да заеме трона на Богодаруваната му Сливенска епархия.
Из в. "Православен християнин"
20 април 1980 година е светъл ден в моя живот
- Ваше Високопреосвещенство, през тази пролет се навърши четвърт век откакто сте начело на Сливенската епархия. С какво помните 20 април 1980 година?
- 20 април 1980 година е светъл ден в моя живот - денят, когато извърших първата Света литургия в катедралния храм "Свети Димитър", когато издигнах ръце за благослов на новото ми паство. На 20 април възкръсват много спомени в моята душа - спомени чисти, спомени благочестиви, спомени духовни. Защото, когато идваш като архипастир, идваш с отговорностите, със задълженията и в същото време с утехата и надеждата, че Бог от небесата невидимо ще осенява и благославя новата архипастирска дейност.
Тогава беше празникът на светите жени - мироносци - първите вестители на Христовото възкресение. Радостта от възкресението Христово не е нито за ден, нито за два, нито за години, за векове. Тази радост е, която осенява и вдъхновява вярващи и повярвали.
Затова 20 април за мен е един празничен ден, изпълнен с надежда, с любов и с утеха към Бога и към моето паство.
- Как Ви посрещна Сливен на този ден?
- Клириците и вярващите от Сливен и Сливенска епархия ме посрещнаха сърдечно, с усмивка, с благопожелания, защото при тях идва архипастир, който започва да оре новата духовна епархйска нива. Въпреки че беше друго време, аз почувствах и видях радостта на клир и вярващи. Защото радостта еднакво се изживява при всички обстоятелства. Тя не зависи от времето, тя зависи от сърцето. Когато сърцето се весели, радостта се изявява. Радостта и духовното веселие са неразривно свързани.
Това са две сили, които укрепват човека в неговата дейност, които му помагат. Няма лека сеитба, няма леко време. То става леко, когато всичко се върши с любов и когато е озарено от Божията света непобедима десница. Затова аз и днес чувствам радостта от това посрещане на сливенци преди 25 години.
- Казвал сте, че април е свързан и с други важни събития във Вашия живот.
- Април и март са най-важните месеци в моя живот. На 2 март съм роден през 1939 г. На 2 април съм кръстен. На 17 март съм ръкоположен за иеромонах. На 20 април 1975 съм ръкоположен за епископ. На 23 март е изборът ми за Митрополит, на 13 април съм утвърден от Светия синод за Митрополит и на 19 април пристигам като епархийски архиерей, а на 20 април 1980 г е първата ми архиерейска Света литургия.
Март и април са моите светли месеци. Тогава и природата възкръсва за нов живот, надеждата се увеличава, всичко се зеленее, очаква топлината, светлината...
- Кои събития от тези 25 години в Сливен няма да забравите?
- Няма да забравя първия ден като епархийски архиерей, след това 1989 година, когато навърших 50 години, моята шестдесетгодишнина през 1999 година, няма да забравя и когато празнувахме 130 г. от идването на първия Сливенски митрополит Серафим.
- А кои срещи от последните години ще запомните?
- Сегашният президент Георги Първанов преди да встъпи в длъжност беше в Сливенска митрополия, разговаряхме около час. Сегашният министър-председател е идвал тук преди да стане премиер. Идвали са Надежда Михайлова, Сергей Станишев, всички сливенски градоначалници са ме посещавали. Общият език се намира в срещите между хората. Мисля, че Сливенска митрополия дава достоен пример за контакти с всички, които имат желание да ни посетят. Нашето служение е в църквата, но и в обществото. И в храма и извън храма правим срещи и с отговорни хора, и с хора обикновени, и с най-бедните, и с най-богатите, защото всички хора са създадени по образ Божий. Затова не правим разлика - който ни търси, ние се отзоваваме.
- Дядо Владика, как според Вас се промениха хората през този четвърт век? Станаха ли повече истински вярващите?
- Трудно е да се каже, промяната е вътрешна, както изживяването е вътрешно. Но с чисто сърце мога да кажа, че много хора се промениха към доброто, тръгнаха по пътя на морала, отвориха си сърцата за вярата. Много хора направиха първата крачка към Божия храм, към православната църква. Но всеки най-добре ще каже сам за себе си. А ние, освен нашите постоянни срещи с хората, с Божия помощ, издадохме доста литература. Издадохме " Православен катехизис", раздаваме го безплатно на училища, на православни християни. И това дава положително отражение. Смея да кажа, че "добрият човек, както казва Христос, от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошото". От сърцето на лошия човек излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, кражби, лъжесвидетелства и хули. Но който вреди на ближния, по-напред е навредил на себе си, по-напред е очернил своята душа, смутил е своята съвест. Да не мисли оня, който върши зло на ближния си, че преди това не е извършил зло на себе си - най-напред е очернил собствената си душа. Затова моят апел е да вършим добро. Нека да бъдем добри! Нека да се обичаме! А Бог от небесата щедро ще ни възнаграждава за всяка добра мисъл, добра дума и добро дело.
- Ваше Високопреосвещенство, като Митрополит през годините колко деца сте кръстили, колко млади сте венчали, колко слова сте произнесли?
- Наше задължение е да проповядваме словото Божие - и в храма, и извън храма, при всяка среща с хората. "Горко ми, ако не благоветствувам", казва апостолът. А това се отнася и за нас. Имам много Свети литургии извършени, винаги съм проповядвал. Словата ми са над 1000, а с проповедите са около 2000. При всяка среща се старая да отговарям на въпроса актуално, старая се отговорите ми да засягат нашето съвремие, нашия живот, нашите проблеми, а не проблемите от миналото. Имам над 500 кръстени деца, над 200 венчавки, а пък срещи - много, почти всеки ден. Аз съм 35 години в този град, представете си колко са. Но, Дай Бог, да сеем доброто семе! Доброто семе рано или късно израства и дава плодове. Понякога ни се струва, че бурни ветрове могат да го отвеят или зли хали да му попречат да поникне. Но доброто семе нито бури, нито хали, нито ветрове могат да го отвеят. То се сее в душата, а душата е нетленна, вечна. Душата пази семето чисто за много години.
Интервюто взе
Елка Гъркова