Сред многото магазини, магазинчета, сергии, на които се предлагат дрехи, напоследък в Сливен особено популярни станаха магазините от веригата "Съни". Сливенци, особено сливенки, ги обикалят редовно, хора от други градове даже идвали да питат къде тук са магазините за "конфискувани" дрехи. По друг начин не могат да си обяснят как една блузка, която в "нормален" магазин струва 20 лева, в "Съни" се предлага за 7. Явно наистина "има нещо", затова и ние потърсихме собственичката на петте магазина Светла Петрова, млада и чаровна жена, зад която е трудно да се види желязна бизнесдама.- Госпожо Петрова, откога сте в бизнеса с дрехи?
- Доста отдавна, но съм изпробвала и много други неща. Работех основно по метода на "пробата и грешката". Първият магазин открихме през 1990 г. Казваше се "Том и Джери", може би някои още го помнят. Преди 6 години почина съпругът ми и оттогава съм съвсем сама. А и той си имаше друг бизнес, с дрехите поначало започнах самостоятелно. През 90-те години още нямаше толкова магазини. Внасяхме дрехи от Турция, конкуренцията беше по-малка.
- Защо точно дрехи?
- Получи се някак от самосебе си. Най-първият ни бизнес беше нещо като частна детска градина. Между другото имаше и стая, където майките носеха умалелите дрешки на децата, разменяха си ги, беше и магазинче, в което предлагахме употребявани детски дрехи. После постепенно почнахме и с нови. Тази детска градина не можа да се развие. След 5-6 години пак правих опит - направих две стаи за почасово пребиваване на децата, имаше и детски учителки, но явно моментът за ползването на такава услуга все още не беше настъпил. До по-миналата година имах два магазина за дрехи. Сменила съм помещения на няколко места, не навсякъде търговията върви еднакво добре. Изпробвах и кафе-аперитив. Магазините "Съни" всъщност са от една година, от февруари 2004 г., но в началото и те не вървяха. Вече имаше магазин до магазин. И аз като всички останали предлагах стоката на цени, чрез които с по-малко продажби да си избия поне наемите. Докато в един момент ми дойде идеята да разработя тази система, която е в момента.
- Без да издавате търговски тайни - в какво общо взето се състои системата?
- За нея се изискват повече магазини. В момента имам 5, като четирите са един до друг. Петият е на главната улица, там запазих името, с което се е наложил - "Черните ангели". Т.е. залагам на количеството. Продавам и конфекция, и трикотаж върху голяма площ, с възможност всички дрехи да са на закачалки и клиентите да ги оглеждат и изпробват спокойно. Струва ми се, че е по-удобно и за хората, ако в единия магазин не намерят търсения размер или цвят примерно, в съседния да открият същата стока и в желаната разцветка. Слагам съвсем малка надценка. Цените са понякога по-ниски от тези, които предлагат и производителите, защото много обикалям, търся. Това, определено е свързано и с по-големи разходи.
- Основно на българските производители ли залагате?
- Да. По принцип работя с едни и същи фирми. Истина е, че при мен сега може да намерите якета за 15 лева, които другаде все още се продават за 40 лева. Това не са по-нискокачествени или демодирани неща. Ако изоставам от модните тенденции в сравнение с луксозните магазини, то е с не повече от месец. Издирвам определени фирми и използвам точно определени моменти, в които те искат да се "оттърват" един вид от вече произведената стока, преди да почнат да произвеждат за следващия сезон. Това става наистина с много търсене, много обикаляне. Аз пътувам постоянно. Връщам се единия ден, разнасям стоката по магазините и на другия пак пътувам. Зареждам на всеки три дни. По принцип всички производители продават новите си колекции на по-високи цени. Но 20 дни по-късно вече могат да ми отстъпят останалото количество на една трета от цената. Това разбира се означава, че аз изкупувам не определени бройки, а цялото налично количество, т.е. не аз определям офертата. То си има своите рискове. В началото имах един период, в който изкупувах и наистина залежала стока, а това са трудно продаваеми неща. Сега може би съм намерила формулата. Сезонно намаление също правя, но то е за отделни изостанали бройки.
- Изглежда, че вашата формула включва повече труд с по-малка печалба. Остава ли ви време за друго, освен работа?
- Така е, избрах варианта с повече работа, но то е въпрос и на характер. Като че ли съм отвикнала да почивам. Май съм станала работохоличка. Установих го напоследък, когато реших, че е редно поне в неделя да почивам. Но още към обяд бездействието почва да ми тежи. Наистина работата ми доставя удоволствие, особено като гледам, че в магазините има оживление. Приятно ми е. Откакто е починал съпругът ми, нямам помощ от никого, но се справям. Свикнах да си плащам за всяко нещо - за услуга вкъщи или помощ за децата, търся външни хора. Децата ми са вече на 16 и 18 години, но все пак са още деца.
- Това, че сте жена, пречи или ви помага в бизнеса?
- В началото на бизнеса си имах нужда от кредит и установих колко недоверчиви са банките към мен, въпреки че имах и необходимото обезпечение - не толкова, може би, че съм жена, колкото, че съм вдовица. Изглежда, че положението на една жена без съпруг, каквото и да е, не се приема като особено стабилно. Притесняваха се за парите си. Трябваше време, за да ме опознаят. След като направих първите два магазина, някак си се успокоиха, вероятно защото видяха, че това, което казвам, мога да го направя.
- Сигурно имате планове за бъдещето?
- Те са свързани с работата най-вече. Давам си сметка, че за Сливен тоя тип магазини са достатъчни като бройка и смятам подобни да открия в Ямбол. Търся помещения, надявам се тази година да открия поне за проба един магазин там.