Помиярите са по-кръвожадни, домашните нападат по-често?

Кучето е първото животно, опитомено от човека и сигурно от тогава са се родили мислите "кучето - най-добър приятел на човека" и "кучешки живот". От тогава горкото животно хем се мъчи да угоди на стопаните си, пазейки най-съвестно в студ и пек поверения му терен , хем за разлика от котката, го обвиняват за всички беди, с изключение на правителствена криза.

И кучетата, както и животните, живеят при различни условия Но и те, както всички живи същества, искат да се хранят. Домашните любимци, нали все пак са любими някому - гледат да си заслужат кокала, но какво е отношението към бездомните псета, които нападат хора? Как да се преборим с тях, кой е виновен за крайно неприятните ситуации, когато вместо кора хляб, те ръфат човек? Ето какво мислят хора, притежатели на домашни любимци.

Сава Маринов: Много обичам животните! Имам котарак на 11 години и тези дни изживях душевен потрес! Опика ми юргана! Веднага беше наказан в коридора и три дни не го пуснах при мен. Това го казвам, защото съм убеден, че и животните разбират човека и изживяват отношението към тях. Скоро едно куче ме нападна и ме ухапа по крака! Кой заслужава наказание? Не кучето, а стопанинът му, който го води без каишка. Като си имаш куче, ще си го обучиш, а не да създава неприятности.

Никола Кънев: Имам куче и го използвам за охрана на къщата. Против съм съществуването на глутници безпризорни кучета, било в града или селото. Скитащите кучета, обединени в глутници, нанасят големи вреди. Те са като ловци, нападат малки зайчета, яребици и по този начин застрашават популацията. В тази връзка трябва да се отбележи и поведението на овчари и козари, които не слагат спъвалки на кучетата си и те се превръщат в ловци. Такива кучета могат и да избягат и не е изключено някой да ги застреля като безпризорни. Истината е, че много хора си прогонват кучетата, защото няма с какво да ги хранят.

Ели Евтимова: Имам канадска лисица на 3 години и мисля, че досега не е създала проблеми на никого. Водя я на разходка на подходящи места и не я оставям да върши нуждите си по улицата и тротоарите. Що някой не се замисли и над това? Домашни любимци, ама ги оставят да мърсят където им падне! Безпризорните кучета не бива да се убиват, а да се кастрират или да се организират кучкарници за постоянен живот. Знам, че има някакви кучкарници, но за мен те са пирамиди, които работят по проекти, влизат пари и отиват незнайно къде. Нали кучето не може да се оплаче, че не е изяло описаното в тефтерите месо?

Нели Петрова: Имам котка и е член на семейството, но до външната врата. Преди време ме нахапа домашно куче, канадски вълк. Изтървали го на улицата, събори ме и докато се усетя, захапа ме за крака. Но него ли да обвинявам или стопанина му, който като знае какъв огромен пес има, трябва да го държи вързан. Може би съм го провокирала с една торбичка, която размахвах, не знам, но цели два месеца си лекувах раните.

Димитър Георгиев: Една нощ към 2 ч през ноща някакво куче ме блокира на една висока ограда. Прибирам се, то тича след мен. Уплаших се и как съм се метнал на тоя висок дувар - не знам. За беля, никой не минава. Чак на зазоряване мина едно такси, видя ме човекът как клеча на оградата, спря и прогони песа. Не ни стигат разните апаши, ами и от кучетата да треперим! Не казвам да ги стрелят, но трябва да се вземат наистина ефективни мерки.

Велимира Цонкова: Имам кралски пудел на 11 години. За мен кучето е най-добрия приятел на човека и е като член на семейството. Тези, които искат наистина да имат домашен любимец, трябва първо да се запитат дали поемат подобна отговорност - да го хранят, да го ваксинират и приучат към хигиенни навици, да се примирят със скъсани мебели...Когато човек е готов на това, той наистина може да си направи празник на душата , кучето ще го дари с толкова любов и доверие, че неудобствата няма да се забелязват. Бездомнте кучета трябва да живеят в приюти, където да ги обезпаразитяват, кастрират и маркират. След това трябва да ги връщат по местата им или да ги предлагат за осиновяване. Може би да се създаде зоополиция, която да се занимава с проблемите на бездомните животни.

Мария Петрова: Скоро отивам на гости с една моя приятелка, а ни посреща огромно куче. Скочи отгоре ми, не знам радост ли беше, що ли, но паднах лошо и си счупих крака. Кой е виновен? Нали е домашно, дресирано?

Ренета Кръстева: Имам немска овчарка на 4,5 години и познавам нрава на кучетата. Те никога не нападат, ако не са провокирани от нещо. Нападат, само ако усетят зло, усетят миризма, която ги дразни и е свързана с минали преживявания ( например са били малтретирани). Някои кучета не обичат децата. Обяснявам си го с това, че те са били бити от деца. Ако е гладно и му замиришеш на пържола, сигурно ще посегне! Аз храня четири бездомни кучета и получавам от тях толкова обич, признателност и любов, колкото хората не могат да даряват.

Как се води битката с бездомните четириноги?
Тук много хора ще кажат "всичко ни е наред, та стигнахме до помиярите. Кой ще мисли за бездомните хора?" Това може и да е така, но човекът, какъвто и да е, все пак е разумно същество и носи отговорност за постъпките си, може да избира. Кучето е опитомено от него с една цел - да му служи и да го пази. За това, че се скита, че е гладно, че е пребивано с камъни и тояги, че неговият живот е оприличен на най-мизерния - за всичко това основни виновници са хората. Пак хората трябва да се отнесат малко по-хуманно към това благородно и добро по душа животно. Кучешки приюти, такива, каквито трябва да бъдат - няма! Има временни решения, съобразени с отпусканите за целта пари . В Сливен към бездомните четириноги отношение има "Комунално стопанство" и по тази причина търсим мнението на управителя Иван Иванов, който е и ловец, и рибар, т.е. познава нрава на кучето. - От 2004 г прибираме кучетата на опитното поле след Сливенски минерални бани, но то не е нормален кучкарник. Когато ни отпуснат пари , организираме залавянето на безпризорните и ги пускаме там. Държм ги 14 дни, толкова, колкото го диктува законът. Тези, които идват да си потърсят загубените любимци, си ги вземат, някои ги "осиновяват", а останалите, които нямат този късмет, си отиват от живота чрез инжекция. Тези животни трябва да се кастрират, но по-важно е да се кастрират домашните любимци, които след като родят и не се намерят стопани на малките, ги пускат на улицата. Така и те попълват ордата на скитащите. В нашия приют се събират до 100 кучета. През миналата година от 23.08 до 5.10. са постъпили 96 , от тях 9 са дадени за отглеждане, 11 са умрели и останалите 84 са ликвидирани. В началото на декември са постъпили още 52 кучета, 4 са взети за отглеждане, 8 са починали, останалите са умъртвени след 14-дневния срок. Някои си мислят, че това е нищо работа, но не е така, защото разходите за хващането на едно куче са 32-35 лева, като в това се включват работна заплата, транспортни разходи, игла, спринцовка, упойващо вещество...Затова, когато някой иска да си взме куче от приюта, трябва да покрие тези разходи. Има и още нещо - гони ме съмнение, че повечето от тези, които си "осиновяват" куче, после отново го пускат на улицата. Направили сме изключение за така наречените градски любимци от рода на Белчовци и Шаровци, които трайно си живеят край някой магазин или вход, да не ги пипаме. Най-важното е човек да не обръща гръб на кучето, да не бяга, да не размахва ръце и крака, казва Иван Иванов. То ще се успокои! Не бива да търси веднага тояга или камъни, това ще го озлоби. Кучето усеща агресията у човека и се настройва според нея. Бягството означава преследване и човек не бива да показва гръб и да губи самообладание. При такова поведение то най-вероятно ще загуби интерес.

Латинка Минкова