Сливенец най-добър сред българите

Най-добре представилия се българин в обиколката на България е възпитаник на Сливенската колоездачна школа. Евгени Белев спечели предпоследния етап в Троян и се изкачи на пето място. Имаше възможност да стори това и в последния, но за жалост не получи подкрепа от останалите българи. Нашият колоездач, който от няколко години се състезава от името на Бургас, можеше да запише името си сред победителите от Сливен, а те са Павел Шуманов - три пъти, Милко Димов и Димитър Господинов по два пъти.(Господинов е станал баща, родил му се е син във Франция. Детето се казва Габриел - кръстено на дядо му Господин.) Евгени Балев получи специална награда от посланика на Белгия у нас Филип Беке. Величко Жечев  

Лечков ще рита и на своя бенефис

Бенефисният футболен мач, който се подготвя за бившия национал Йордан Лечков, ще бъде на 23 или 24 октомври, информира самият настоящ кмет Лечков. Идеята е той да се съчетае с честването на 90-годишнината на футбола в Сливен и с празника на града Димитровден. "Ще съберем 11-12 души и ще играем срещу настоящия сливенски футболен отбор", каза Лечков. Според него, ще участват част от съотборниците му от бившия национален отбор, но организаторите ще се въздържат да канят играчи от чужбина, освен заради евентуалната им ангажираност в срещите на техните отбори и заради липсата на спонсор, който да поеме големите разноски.

 "Сливен 2000" стана регионален първенец

В сряда в Нова Загора се игра срещата по футбол за купата "Мотопфое". Сливенските футболисти спечелиха в един драматичен мач срещу "Загорец" с 1:0. В събота "Сливен 2000" ще гостува на първенеца на Бургаска област "Ахело" - Поморие. Срещата ще се състои на стадиона в с. Каблешково. Мачът за първенството във "В" група с "Локомотив" - Стара Загора, сливенските футболисти ще играят на 29 септември /сряда/ от 17 часа на стадион "Хаджи Димитър".

Величко Йовчев

90 години футбол в Сливен

Оцеляване и подем Аналогията с крилатата Шекспирова фраза В "Хамлет" : "Да бъдеш или да не бъдеш…" идва през един наистина много труден за сливенския футбол период. Между 1978 и 1980 година в продължение на три сезона любителите на футболната игра в Сливен тръпнат дали отборът им ще оцелее или отново ще се отправи към добре познатата му БРФГ. Под ръководството на Петър Петров "Сливен" два пъти последователно заема фаталното, но спасително 13-то място в крайното класиране, а в края на пролетния полусезон завършва първенството през 1981 година с 27 точки , като се озовава на последната преди отпадащите пряко отбори 14-та позиция. Наставник тогава на сливенските футболисти е Петър Алексиев, който през следващия сезон отстъпва мястото си на Кирил Станков. Още по време на младия армейски специалист проличава, че състезатели, треньори и клубно ръководство ще преодолеят кризата и ще излязат на широк друм, че ще се покажат на висотата на очакванията, които проявява към тях цялата спортна общественост в града. През сезона 1981/1982 година отборът се изкачва до 11-то място. С идването на Евгени Янчовски, застанал на треньорското кормило през 1982 година, въпросът, който си задават препълнените на стадион "Хаджи Димитър" трибуни е вече не дали "Сливен" ще запази местожителството си в групата на майсторите, а каква класация ще има в нея. Набраните 30 точки го извеждат до призовото шесто място и дават ясен сигнал за първото излизане на сливенския клуб на европейската сцена като бронзов медалист от първенството през 1983/1984 година.

ПОРТРЕТ
Еднакви оставаме само ние "Сега, когато прехвърлям старите фотографии, имам чувството, че всичко сякаш вчера е било" - каза го ей тъй, като на шега. А нямаше още основание да се жалва от възраст и умора. Явно пред силното чувство времето е безсилно. Иван Василев не е от хората, които лесно се издават. Зад прямотата му, която понякога надвърля граници, се крие ранимост. Не е лесно да откриеш сърцето си пред другите. Научил се е да наблюдава. Умът му смогва да отделя важното от маловажното. И в играта си е такъв - пресметлив и достатъчно чувствителен, за да не можеш да го спреш, ако поиска. В Сливен идва като много свои съотборници от 60-те години, за да отбие военната си служба. Натрупал опит в отбора на родния си град Бяла "Бенковски", където става голмайстор, младокът бързо е привлечен в Русе. Голям град, голям отбор. Но неведоми са пътищата човешки. Сливенският армейски клуб тъкмо ще направи своя знаменит рейд до елитната група и под ръководството на едно голямо име като Георги Цветков за младото набито, бързо и технично момче голям избор не остава. И специалисти, и публика бързо оценяват футболните му качества. "И досега съм благодарен на Буч, помогна ми навреме да разбера много неща за себе си и за любимата игра" - ще изпадне години по-късно в откровение Иван. И ще обобщи: "Това е задължително, когато тръгваш истински към спорта!". Градът под Сините камъни разгръща широко пазвата си за талантливото северняче. И Иван остава - професионално, сърдечно, съдбовно в Сливен. По онова време в "Генерал Заимов" се събира истинско съцветие от футболни дарования. Всички са почти на неговата възраст. Оценките му се сипят спонтанно: "Маргарит Илиев - чудесен партньор, готов винаги да ти помогне. Пешо Сотиров - пчеличката на отбора. Пенко Ляев - беше ни батко, даваше ни добри примери не само в играта, но и в живота. Господин Симеонов /Морския/, Александър Ченков, Иван Тодоров /Джигата/, Иван Колев - едно истинско явление в българския футбол, от когото всички взехме по вещо полезно за себе си.". Спира, защото списъкът на сърцето трудно се изчерпва. С такива съекипници и приятели, както мъдро заключава Иван Василев, човек остава на футбола за цял живот. Когато настъпва моментът на раздялата с любимата игра, Иван просто не може да се примири с мисълта, че няма повече да излиза на терена, че няма да вдига трибуните с красиво отбелязани голове. Решава и завършва треньорска школа. Край него израстват добри сливенски футболисти: Иван Вълчев, Васко Сантуров, Петър Рашев, синът му Денчо Василев, Гергин Петров, Георги Пантев, Мариан Генчев. За съжаление след 1994 година настъпилият срив в сливенския футбол не позволиха на Иван Василев в творческа възраст да разгърне нашироко своите възможности.

ФУТБОЛЕН КАЛЕЙДОСКОП
- През активната си състезателна дейност Иван Василев записва 160 мача в АРФГ и 240 - в БРФГ. Включван е и в олимпийския състав на страната • Възпитаникът на сливенската футболна школа Радия Дойчeв, един от учениците на Стоян Стамов, прави интересен тандем със Светлин Мирчев през 80-те години и регистрира 180 мача с фланелката на "Сливен".
- По статистически данни на Васил Фотев един от водещите сливенски футболисти Светлин Мирчев има сто мача в АРФГ, от които 57 с цветовете на "Сливен". В младежкия национален отбор талантливият футболист е бил привличан 14 пъти. Регистрирал е и една участие в националния отбор на нашата страна. С 47 мача в ЦСКА - София , Светлин Мирчев се налага като име в българския футбол. През 1979 година той се завръща в града под Сините камъни, за да подпомогне и възвести подема на сливенския футбол.
- Въпреки че в шампионата се представя неубедително, през 1979 година отборът на "Сливен" пребивава в Мозамбик, родината на знаменития Еузебио, където се налага над сборния отбор на провинция "Шай-Шай" с 3 : 1. Точните попадения за гостите са 2 на Тенко Добрев и 1 на Цонко Симеонов. По време на същото турне с отбора на "Коща Делси" сливенските футболисти завършват наравно 2 : 2, и се налагат с убедителното с 4 : 0. Категорична е победата на "Сливен" при това африканско футболно сафари и над тима на "Байра" - 5:1. Като точни стрелци се проявяват още: Милконски, Петьо Иванов, Тосков, Пламен Янков Тодоров и отново Цонко Симеонов, Радия Дойчев и Тенко Добрев. В неизчерпаемия футболен архив на Васил Фотев данните не винаги съвпадат, но все пък му дължим благодарност, че ги е съхранил.
- През 1980 година "Сливен" гостува в Танзания, където успява да се наложи над националния отбор на страната с 2:1. Голове за сливенския тим отбелязват Светлин Мирчев и Радия Дойчев.
- През есента на 1978 година в Сливен идва да отбива военната си служба Васил Тинчев, възпитаник на детско-юношеската футболна школа на ЦСКА. Със завидно спортно дълголетие и безпримерна клубна привързаност стълбът на сливенския отбор в продължение на десетилетия записва 140 мача в елитната ни футболна група с цветовете на "Сливен".
- На 19 август 1978 година стадион "Хаджи Димитър" става свидетел на бенефисния мач на Господин Симеонов /Морския/. Футболистите на "Сливен" и "Берое" отдават дължимо уважение на футболния дълголетник - 105 мача в АРФГ и 250 мача в БРФГ .