"Сливен-2000" набира самочувствие
Нашите футболисти виждат, че за стадион "Хаджи Димитър" се полагат такива грижи в момента, че той скоро, както се изразиха монтажниците от "Монолит", ще отговаря на изискванията на шампионската лига. Освен петте съблекални за юношите и заведението за бързо хранене, които са пред завършване, бе отворен и вторият вход от източната страна на стадиона, за да отговаря на изискванията на УЕФА. Може би това кара любителите на футбола да са повече сега, отколкото на мачовете на българските грандове, които играят в "А"ПФГ. Победата на "Сливен-2000" над "Марица" - Пловдив с 4:1 бе четвъртата поредна. Началото бе страхотно, още вьв втората минута Иван Митев откри резултата. В 41 Куков покачи на 2:0. В 75 и 76 минута първо Куков, след това и Миндев, показаха, че имат голмайсторски нюх и затвърдиха победата над пловдивчани с 4:1. И ако авторът на първия гол Иван Митев не се беше контузил, сигурно резултатът щеше да е още по-изразителен. Правилно постъпи старши треньoрът Людмил Горанов като смени в 82 минута Любомир Куков, вкарал два гола в този мач и на негово място пусна младока Пламен Мушков да добива опит. Ето го съставът, спечелил последната победа: Марков, Стефанов, Динев, Милен Стоянов, Зафиров, Димитров, Миндев, Перър Стоянов, Куков /Пл. Мушков/, Минчев/ Беадиров/, Митев /Петков/. На 22 септември отборът на "Сливен-2000" ще играе в Нова Загора със "Загорец", за да излъчат областният първенец на аматьорската група. Миналата година "Сливен-2000" стигна до финала в София.
Величко Йовчев
Гостите харесаха спортната ни база
Сами Маджали, губернатор на община Балка /административен център на град Джараш/ и У алид Утум, кмет на Джараш, посетиха спортната база в града ни. В зала "Асеновец" гостите бяха посрещнати от треньорите по бокс Щилиян Кабранов и Димитър Пехливанов. С гордост двамата заявиха, че възпитаници на сливенската боксова школа са вицеолимпийският шампион Тончо Тончев, двукратният европейски шампион Димитър Щилиянов.Кабранов подари снимка с автограф на Димитър Щилиянов от последното европейско първенство. Двамата йордански ръководители харесаха и залата по баскетбол "Васил Левски" и се заинтересуваха дали е достъпна за всички граждани. При акробатите в зала "Младост" Йорданските общинари разговаряха с първата световна шампионка на двойки Калинка Лечева и заслужилия треньор Кирил Минков. В залата по джудо Сами Маджали заяви, че при тях в момента най-добре се развива този спорт. Георги Велев, треньор на сливенските джудисти предложи на гостите да обменят опит. Може би това ще е първата спортна делегация, която ще посети град Джараш. Радващо е, че и от двете страни бе изявена готовност това да се осъществи. Последният обект бе в спортното училище "Димитър Рохов". Директорката Жулиета Минчева с гордост показа многото купи, спечелени от възпитаниците на училището. Ръководителят на делегацията каза, че са възхитени от спортната база в Сливен.
Надя Петрова
90 години футбол в Сливен
Мъчителното набиране на сили след две разочарования и над петгодишен поправителен изпит във втория ешалон поставя на изпитание сливнския футбол. Началото на седемдесетте години дава знак за две определено положителни тенденции в неговото развитие - съхраняване на натрупания добър опит и свързването му с дързостта на младите. Детско-юношеската футболна школа към клуба заявява все по-настоятелно своето присъствие не само в младежките гарнитури, но и в титулярния състав на "Сливен". Активност проявява и спортната общественост, която намира начин при тогавашните условия да осъществява добра трансферна политика. От особена важност в това отношение е съпричастието на висшите началници в Трета армия. След отборите на столичните армейци и пловдивските канарчета с определено присъствие на перспективни състезатели, отбиващи военната си служба, става сливенския клуб. В определена степен това се отнася и до насочването по военна линия на спортни педагози към клуба. С идването на Серги Йоцов през 1972 година, един безспорно авторитетен треньор, завръщането на "Сливен" в елита получава ясни предизвестия.
За трети път сред майсторите
Сезонът 1973/1974 година почти повтаря драматизма на първите две изкачвания на върха. Спорът този път е с "Черноморец" - Бургас. До последния кръг надежда хранят и двата отбора. Идва мачът на истината. Играе се в Бургас. Домакините трябва да постигнат задължително победа. Също както "Марек" пред осем години. Този път обаче гостите от Сливен успяват да запазят златното равенство, което им отваря отново вратата на майсторската група. Напрежението стига своя връх, когато срещу "Сливен" е отсъдена дузпа. Ще успее ли "Морския" да огорчи своите съграждани и да спаси 11-метровия , а с това и мача! Вратата едва побира решимостта му да улови насочената към него топка. На бялата точка е застанал Янко Кирилов, опитен стрелец. Удар! В един миг се завъртва цяла лента: сезонът, мачът, лицата на съотборниците му, бургазлията, който пристъпва да шутира и оня знаменит плонж. Понасят го на ръце. В Сливен разтварят широки обятия за своя вратар, за целия тим, за треньора, за всички, които извеждат сливенския футбол отново до националния елит.
Завръщането във висшата лига не оставя никакво съмнение, че този път сливенският клуб не само ще си резервира дълго местожителство в нея, но и, че ще играе водеща роля сред провинциалните клубове в националното първенство. С набраните 30 точки през сезона 1974/1975 година "Сливен" заема осмо място, от което не отстъпва и през следващия шампионат. На треньорското кормило през 1975/1976 година е един от армейското национално съзвездие - Никола Ковачев. Той не само продължава добрия старт на своя предшественик Серги Йоцов, но със спечелените 31 точки отборът му се изкачва едно стъпало по-високо. В състава на сливенци личат изпитани бойци, привлечени от столични отбори като Аспарух Никодимов и Тошко Симов, навлизат в големия футбол обещаващи млади попълнения като Николай Арабов, Радия Дойчев, Светлин Мирчев, Тенко Тенев. Добрите си позиции сливенските футболисти отстояват под ръководството на Никола Ковачев и през следващия сезон 1976/1977 годна, когато заемат престижното десето място.
Впечатляващ период в развитието не само на сливенския футбол, но и на сливенския спорт, когато спортната наука от добро пожелание навлиза в неговото ежедневие. Научно-приложната лаборатория към Окръжния съвет за физическа култура и спорт прехвърля необходим мост между теорията и практиката, разкрива нови хоризонти пред състезатели и треньори, очертава нови проекции. Спортната библиотека на Сливен е една от най-богатите след тази в столичната "Диана бад" на доц. Калбуров, по-сетнешен ректор на Националната спортна академия.
ПОРТРЕТ
Морския
Това прозвище до неотдавна извикваше светлина в очите, топлина в сърцето. Господин Симеонов остана за поколения сливенци символ на верен страж, на стожер на футболната чест на града. Нищо, че го дължеше на мимолетен престой в "Черно море" - Варна и че поради липса на друго или просто небрежност се появи в своя втори роден град с неотменните матроски атрибути, които го определиха като "Морския". И си остана с това вълнение и вечната прикана на Великата стихия. За младите вече наедрелият "чичко" може да се свърже и с пицария "Италия", с едно заведение, което, забележете, освен с вкуснотии напомня за една велика футболна сила. Значи, пак футбол, Динко! Твоите синове, може би, не винаги мислят за това - бизнесът си е бизнес, но и футБолът си е футбол. А ти винаги си му принадлежал. Да те връщам ли към началото? Ще кажеш същото като другите твои съотборници: детство, махала, сърдити родители, първи кумири и една ненаситна жажда да се играе, да се докажеш пред себе си, а после, ако е рекъл бог, пред другите. Та, кога се свърза със Сливен?
- През 1962 година трябваше да постъпя в казармата. След едномесечен престой във Варна се озовах в Сливен. Приеха ме в "Генерал Заимов". Смених Гошо Генчев на вратата през пролетта на следващата година. Важна година за армейския тим. Влязохме в елитната група. Няма да забравя първия си мач. Беше в Ямбол. Победихме с 2 : 0. Решаваща за нас беше обаче срещата в Димитровград - пряк конкурент. Наложихме се с 1:0. За съжаление не се задържахме дълго в АРФГ. Второто ни пребиваване при майсторите също беше мимолетно. Едва след третото останахме там, където отдавна ни беше мястото.
В разказа на Морския имаше, и гордост и горчивина. Не може с лека ръка да пропиляваш трупаното с години. За него сигурно паметен ще остане денят, когато успя да спаси битата от Янко Кирилов дузпа в Бургас. Това беше нещо неописуемо. С присъщата си упоритост Динко вдигна зелен семафор за своя сливенски отбор, който се настани трайно в елита и остана там цели две десетилетия. За съжаление лично той трябваше по-рано да се оттегли. Проявил завидно спортно дълголетие - цели 18 години активен състезател със 105 мача сред най-силните и 250 във втора дивизия Господин Симеонов окачва, образно казано, футболните си обувки на пирона, предава фланелката си на Данчо Йоргов, един достоен негов заместник, и с цялата си душа остава при своя футболен Сливен. И сега е там!
ФУТБОЛЕН КАЛЕЙДОСКОП
• Прекъсналият рано активната си състезателна дейност бивш състезател на "Торпедо", "Локомотив", "Червено знаме", "Динамо", ДНА и "Хаджи Димитър" съотборник на Стоян Стамов, Любен Козлев, Васил Фотев бъдещ треньор на съцветие млади футболни таланти Боян Кирчев, на когото Божидар Капустин е възлагал с право големи надежди подготвя за третия десант на сливенския отбор в майсторската група даровити млади футболисти, между които не могат да бъдат отминати Йордан Милконски, Никола Андреев,, Павел Стоянов, Николай Арабов, Радия Дойчев, Илия Табаков, Тенко Тенев, Данчо Йоргов, Нено Кънев.
• През 1977 година съставът на "Сливен" се класира на четвърто място в елитната юношеска група. В състава, ръководен от Боян Кирчев, фигурират, Нено Кънев, Тенко Добрев, Петьо Иванов, Николай Илиев, Никола Бъчванор, Красимир Стоянов, Петър Димитров, Данчо Йоргов, Данчо Куртев, Иван Тенев, Радко Беленски.
• Преди да станат титуляри в представителния отбор на "Сливен" Данчо Лечков, Валери Вълков, Иван Василев /Сусито/, Велиян Парушев, Валентин Стефанов почерпват с пълни шепи от треньорските умения на Боян Кирчев, комуто сливенският футбол дължи дълбока благодарност.
• За да стигне сливенският футбол национални върхове, свой творчески труд са вложили достойни спортни специалисти като Христо Миланов и Христо Хаджиев през 50-те години, Георги Петров в първата половина на 60-те години и разбира се на футболни експерти като Тодор Конов, Крум Милев, Георги Цветков, Димитър Контев, Серги Йоцов, Никола Ковачев през 70-те години и техните, останали често незаслужен в сянка помощници.
• Десният бек на "Сливен" Маргарит Илиев, възпитаник на харманлийската футболна школа, след второто отпадане на сливенския отбор от АРФГ е привлечен за един сезон през 1970 година в Бургас. Прекратява футболната си кариера в "Миньор"-Димитровград. Работи известно време като треньор в "Загорец" - Любенова махала.
• Пенко Ляев, една от основните фигури на сливенските армейци през 60-те години, се е срасъл със своя втори роден град Сливен. Привлечен от "Ботев"- Свиленград, в "Генерал Заимов", където отбива военната си служба, бързоногият краен нападател вече четири десетилетия свързва името си с града под Сините камъни като състезател и треньор на клубната детско - юношеска футболна школа.