90 години футбол в Сливен
Решаващ за приобщаването на сливенския футбол към националния елит е сезонът 1962/63 година. Сензацията във футболния живот на страната, отборът на "Генерал Заимов", показва отново, че само първото място в БРФГ може да бъде по вкуса му. В оспорвана борба с достойни съперници се стига до последния мач, след който именитият спортен арбитър Димитър Румянчев оповестява влизането на сливенския футбол в АРФГ. С нескрита обич нашите съграждани го наричат "Кръстника". Доскорошната легенда в ЦДНА - София, Георги Цветков - Буч, наставник на отбора, е удостоен с почетно гражданство и заслужено се радва на всеобщо уважение. Градът запява истинска "Ода на радостта". Трудното обаче тепърва предстои. Никой не приема лесно до себе си пришълците. Не без самочувствие "грандовете" заявяват, че футболен Сливен ще "танцува само едно лято". Ходът на първото ни участие в майсторската група дава обезпокоителни сигнали. Но петдесет години, след като "Спортист" дава право на Сливен да застане до първите футболни градове, неговият приемник, отборът на "Млада гвардия", опровергава очакването на "старата служба" събира 25 точки, заема спасителното XIII-то място и остава в майсторската група.
Тази забележителна 1964 година не само накара спортната общественост да заговори с уважение за сливенския футбол, но и донесе едно обединение на силите, което, макар и по-късно му осигури трайно присъствие в националния елит.
Ода на радостта и реквием
Първо пробиване в елита Пътят, трасиран през 50-те години от доброволните спортни организации, от участниците във втория футболен ешалон на страната "Динамо", "Ударник", "ДНА", "Хаджи Димитър", става оная стремглава писта, от която само за две години сливенските армейци излетяват в национална орбита. Господин Симеонов (Морския), Пенко Ляев, Пешо Сотиров, Маргарит Георгиев, Огнян Илиев, Величко Цончев, Иван Василев, Митко Торолозов, Стефан Димитров, Димитър Златарев, Велин Христов, Георги Генчев, Динко Радев, Борис Алексиев стават любимци на сливенската публика. На 11 октомври, малко след откриването на шампионата 1964/65 година, "Млада гвардия" се обединява с градския отбор "Хаджи Димитър", член на БРФГ, в който фигурират утвърдени футболисти като Иван Костов - Баша, Стефан Станков (Цено), Иван Попов, Васил Фотев (Пилето), Атанас Атанасов, Кирил Топалов и др. Новият футболен клуб получава името "Сливен". Ще се задържат ли миналогодишните новаци във висшия ешалон? Развоят на първенството сменя настроението като мартенско време. В последния кръг на първенството се получава коварна ситуация. Отборът на "Марек" трябва на всяка цена да удържи победа над своя корав съперник от Сливен, за да оцелее в АРФГ. Малобройната сливенска агитка ( някои бяха дошли с теснолинейката до далечния южен град ) стискаха палци за своите, които поддържаха равновесие на терена. Първото полувреме нулевото равенство носеше определена надежда. Няма ли да се огънат през следващите 45 минути сливенските футболисти? На десния фланг Иван Василев проявява активност, печели корнер след корнер, но до опасно центриране така и не се стига. В центъра Евден Каменов не показва познатата си острота в атака. Марекчани също не проявяват кой знае каква стръв към гола. Все пак при едно от слизанията им към сливенската врата топката попада във водача на нападението им Спасов, който макар и с коляно успява да разпечата вратата на Морския. Отборът на Сливен трябва да се примири отново с "втората цигулка", завръща се в познатата му до болка "БРФГ", където за радост престоява само две години. През 1967 година "Сливен" за втори път получава виза за висшия ешалон.Портрет
Футболът е доказване Каза си го направо - не съм от най-лесните. Имаше предвид чепатия си характер, оная твърдост, без която в спорта можеш само да креташ. Баша /Иван Костов/, колко малко хора го знаят под истинското му презиме, и сега си е такъв. Вярва ли в нещо, отстоява го докрай. И на терена беше такъв. Корава глава! Когато в Кърджали, срещу местния "Арда" през 1967 година, се решаваше дали сливенските армейци ще станат за втори път членове на АРФГ, хвърлена от публиката бутилка го удря силно по главата. Изпада в комоцио. Трябва с линейка да бъде откаран по спешност в болницата. Съдийската колегия взема решение срещата да се преиграе на неутрален терен. Домакините, спечелили мача, естествено протестират, но наказанието е справедливо. На повторението в Хасково сливенските футболисти печелят след гол на Иван Василев. Въпреки изричната забрана на д-р Казанлъклиев, Иван влиза в игра. Трае ли сърце юнашко! Появата му на терена е истински психологически допинг за целия отбор. Всички се раздават докрай заради него. " Иван не се спря да тича. Забрави за обичайното си "Ф". Имаше предвид Иван Василев и шеговитото прозвище, с което сливенската публиката кичеше тогава талантливия нападател. Хубаво е в спорта да се усещаш част от едно цяло. "Ето, тази корава глава е виновна, че ние не влязохме!" - чува гласове от публиката русолявият футболист и се усмихва. Искаше му се само да им каже: "Да, но този път не играх с нея, пазех я, нали видяхте!" Колко ли случая му е предлагала любимата игра, в която човек проверява себе си. Защото спортът е едно непрестанно доказване. Отпуснеш ли се за малко, без теб! И сега си е такъв Баша - всичко при него трябва да бъде точно. - Предполагам, че и ти си започнал да риташ топката от малък? - Опитвам се да го върна към най-ранните му футболни години. - Че кой не играеше в махалата /"Даме Груев"/! Но истинското започна в ДНА през 1958 година. Трябваше да отбивам военната си служба. Тогава играех нападател. Дадоха ми фланелка с № 9. Получих я в наследство от Райко Стойнов, един много стойностен футболист. За мен щеше да бъде чест да я нося. Още като войник Иван преминава в "Хаджи Димитър". Проявява качества на универсален футболист. Дялан камък - където да го сложиш, пасва. Поставят го в централната защитна зона. На този пост остава до края на футболната си кариера. В едно комшийско "дерби" в Ямбол Чори Петров, тогава старши треньор на сливенския градски тим, му поставя персонална задача да опази Далака - най-опасния нападател на домакините. Снажният сливенец се сепва - за първи път трябва да играе като централен защитник и то срещу толкова силен противник. "Хапахме се, щипахме се, но успях да го опазя" - признава си чистосърдечно Баша. "Вечният съперник" е победен с 1:0. Обърнал се към спомените, Иван Костов завъртва колелото назад - до обединението на "Хаджи Димитър" с "Млада гвардия" след едногодишен престой на сливенските армейци в елитната група. Предизвикателството е повече от голямо. След контрола с Чирпан, вещият наставник от София Георги Цветков - Буч явно го харесва. Следва ново изпитание този път срещу "Дунав" - Русе. Трябва да се справи с острия централен нападател Кольо Йорданов, национален състезател. В този първи за Иван мач в АРФГ отборът на "Сливен" надделява с 4:1 и той има определен дял за ценната победа. Разказите за спортистите са като една безкрайна приказка с хубав финал. Макар че съдбата не винаги е справедлива към доказалите себе си, признанието и обичта на хората от трибуните ги топли цял живот.
Футболен калейдоскоп