Амбулантна търговия край пътя, модерното тържище - празно

И тази година сливенските производители на праскови разчитат на минаващите по пътя за морето софиянци, за да продадат някой килограм. Измести се трасето поради ремонт - изместиха се и търговците. Никой от тях и не помисля да се възползва от услугите на супермодерното, първо или единствено, или кой знае с още какви суперлативи накичено тържище за плодове, зеленчуци, че и цветя, в което са заровени този път германски пари. Защо ли? Цените от 0,80 - 1,20 - 1,60 лева за килограм от сочния плод за специалистите изглеждат малко надути, цените от 0,40 - 0,50 лева, на които изкупуват консервните предприятия, за производителите са ниски. Цените на прасковите в Гърция обаче са още по-ниски и преработвателите ще внасят. Още повече, че тук няма това, което им трябва нито като количество, нито като качество. Кога и как ще се срещнат интересите на производителите и на преработвателите? Кога от сливенското тържище за плодове и зеленчуци ще излизат тирове, натоварени с праскови, а от пистата "Бършен" ще излитат самолети с пресни плодове за европейските пазари? Във всеки случай това няма да стане автоматично с приемането ни в Европейския съюз. Добивите от 5 - 6 т от декар в България изглеждат като фантасмагория, а цяла Северна Гърция засадена с дръвчета от един и същ сорт, за българския прасковопроизводител-индивидуалист е неразбираемо. Пореден опит да бъде насочен той в посока на собствения си интерес, да погледне на бъдещето си в перспектива поне от 5-6 години, беше инициативата "Златна праскова 2004", която се проведе на 12 август. "Златна праскова" се организира за трета поредна година, но за пръв път всички мероприятия бяха събрани на едно място - в Гавраилово, център на някогашната Долина на прасковите. Замислена като празник за хората от селото и техните гости с много музика, танци и състезания, инициативата бе и със солидна научна и практическа част в помощ на производителите на праскови. Заради нея дойдоха сериозни производители от съседните и от по-далечни селища като Полски Тръмбеш, Павликени и др. В същото време стопани от Гавраилово си беряха прасковите, но ... ще дойде време, ще се види кой какво е спечелил. Кметът на селото Николай Николов откри празника. Той сподели мечтата си - някой ден Гавраилово да бъде център на Фестивал на прасковата, подобно на фестивалите на смокинята, на черешата и т.н., каквито има в много селища по чужбина. Тук бяха областният управител Христина Чолакова, заместник-кметът на общината Пенко Пенков, специалисти от Министерството на земеделието и горите и различни ведомства, които имат отношение към овощарството. Около 80 човека се бяха записали за участие в семинара на производителите, но залата на читалището беше пълна, явно хората бяха доста повече. Темите на докладите варираха от проблемите на производството, през съвременните технологии, до изискванията за качеството на прасковите и нектарините. Сред лекторите бяха главният директор на Националната служба за съвети в земеделието Веселин Радев, проф.Петър Митов, н.с. д-р Мария Андонова от Опитната станция по прасковата в Сливен и др. На съпътстващата изложба във фоайето на читалището бяха показани точно 70 сорта праскови, повечето предоставени от сливенската опитна станция, като част от зрелите ранни плодове, брани преди време, бяха дочакали събитието в хладилници. А иначе в опитната станция се съхраняват 325 сортообразци, макар че едва миналата година, благодарение на два проекта, са внесени 48 нови сорта. Те все още се изпитват, но първите плодове определено превъзхождат разпространените у нас досега сортове, каза д-р Мария Андонова.
Веселин Радев, главен директор на ГД "Съвети в земеделието" в Националната служба за съвети в земеделието: "За съжаление в страната като цяло все още се наблюдава намаляване на площите с праскови. Основните региони на производството на тези плодове са в Южна България. Най-развито е то в района на Сливен, но също в Стара Загора, Ямбол, Бургас, Пазарджик, Пловдив, Хасково и Благоевград. Годишно в България се произвеждат около 20 000 т плодове. За сравнение - в Италия се произвеждат 1 600 000 т. Големи производители на праскови са също Франция, Испания и Гърция и във всички тях, с изключение на Франция, има ръст на производството. Докато в България има снижаване. Положителното все пак е, че през 2003 г. сме постигнали по-висок среден добив в сравнение с 2001 и 2002 г. Намаляване на добива има само в Благоевградско, поради застаряване на насажденията. В района на Сливен и Бургас той се движи между 1 300 и 1500 кг от декар. То се дължи на създадените нови насаждения. Надяваме се в близките 5-6 години тези нови насаждения да обърнат тенденцията и да имаме по-благоприятно развитие. Но засега бих разделил проблемите на две групи: едните произтичат от земеразделянето, другите са агротехнически и технологични. Следствие на раздробяване на насажденията е производството на праскови от различни сортове, различни по времезреене. Не успяваме да произведем големи количества еднотипни партиди, които да задоволят потребностите на консервните предприятия. Можем да формулираме проблема така: Малък производител - малък търговец. Това се отразява на рентабилността на производството. Типична илюстрация на този проблем е тържището, което съществува край Сливен, но не се използва. Търговията засега е амбулантна и се осъществява с щайги край пътя. Голямото земеделие има друг път. Проблемите са свързани и с бавната промяна на начина на мислене у част от земеделските производители. Няма я все още пазарната ориентация. Те се движат по течението на дадена ситуация, без да управляват процеса на производство и на реализация. Има проблеми свързани с агротехниката. Всички сме виждали млади градини в недобро фитосанитарно състояние - затревени, заболели. Ето, тази година масово се появи гниене по плодовете. Има грешки в растителната защита - не се ползват пълноценно бюлетините и препоръките на службите по растителна защита. Не се прави достатъчно диференцирана обработка на почвата. Допуска се небалансирано торене. Масова практика е едностранното азотно торене. Създават се насаждения, без да се правят почвени проби. Съществен въпрос, по който и ние работим, е организацията на производителите. След влизането в Европейския съюз, плодопроизводителите и зеленчукопроизводителите ще получават финансова подкрепа чрез тези организации. Засега организации, регистрирани според изискванията на програма САПАРД, няма. Има организации, включително и в района на Сливен, но по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. В този си вид не биха могли да получават субсидии. Те трябва да бъдат организирани според указанията в Наредбите на Министерството на земеделието - № 21,23 и 24 (№24 е за производителите на плодове и зеленчуци). Първоначалните изисквания, които бяха за минимален брой от 30 организирани производители, сега са редуцирани до 7 и очакванията ни са до края на годината поне на отделни места такива организации да създадем. Така е в европейските държави, така ще бъде и в България и колкото по-рано го направим, толкова по-добре за производителите."
Проф. Петър Митов: "Ако сме в състояние да произвеждаме качествена продукция, можем да конкурираме европейските държави. България има едно голямо предимство - евтината работна ръка. А в себестойността на продукция като прасковата живият труд има голямо участие. Обаче не е работата да създаваме градини изобщо, а да създаваме интензивни, съвременни градини. Ние имаме шанс да бъдем на първо място в Европа по създаването на нови градини - всичко да бъде модерно. Това означава влагане на много средства и получаване съответно на много по количество и качествена продукция. Ако произвеждаме некачествени плодове, каквито често произвеждаме, не можем да имаме никакво място на европейския пазар. Тотална смяна на сортовете не е необходима. Има реномирани сортове праскови и нектарини, които вече са дошли и при нас и гарантират добра сортова листа, така че да се създаде конвейр от непрекъснато зреещи плодове - като се започне от втората половина на юли и свърши в средата на септември. Според мен бъдещето на българския износ е в десертните сортове - износ на плодове за консумация в прясно състояние. Въпросът с компотните сортове е по друг. Царят на тези сортове е "Андрос". Там, където има създадени големи преработващи предприятия, неизбежно ще трябва да се застъпват главно консервни сортове, подходящи за технологична преработка. Такъв регион е и Сливен. Тук работата е започнала вече. Например фабриката "Фрукто", съвместно с един водещ агробизнесмен, какъвто е Петър Байчев, под мое ръководство създадоха градина от 600 декара. Там има капково напояване, плюс черно фолио в редовата ивица. Това е първото насаждение от такъв тип в региона. А първата такава градина в страната е моя - тя е двегодишна и се намира в с. Оризаре, Пловдивско." Докато сериозните производители разискваха как да променят нещата и да ситуират българската праскова в европейския пазар, на площада пред читалището ставаха не по-малко сериозни неща. Ирена Христова от Ковачите спечели състезанието по най-бързо ядене на праскови. Кирил Любенов от селото-домакин удари в земята останалите производители и донесе най-едрата праскова - тежка 570 грама - ако някоя по-дебела нейна посестрима не се гуши в листата. Деца рисуваха на асфалта зрели праскови, прасковени градини и берачи на плодове, всички огрени от ярко слънце, други се състезаваха с велосипеди, а най-смелите участваха в конкурсите за момчета и момичета мис и мистър "Златна прасковка", и разбира се за по-големи девойки - мис "Златна праскова". Ния Тинчева, дошла от София на гости на баба и дядо, спечели този приз. Организатори на "Златна праскова 2004" бяха Община Сливен, областната дирекция "Земеделие и гори", областната служба "Съвети в земеделието", Опитната станция по прасковата, кметството в с.Гавраилово, читалище "Слънце" в селото и Националното сдружение на производителите на праскови. Йорданка РАДАНЧЕВА