90 години футбол в Сливен

Пространният разказ, в който проследяваме футболния живот в Сливен, не може и не бива да се изчерпва със сухите факти на един летопис, нито със закачливо поднесените на места случки и събития във футболния калейдоскоп. Взаимно поетият съзнателен риск от неточно описание, от позабравени имена и дати в предлаганите тук портрети и лични спомени извежда на преден план може би по-голямата истина - емоционалната. Единствено тя може да ни даде трайно и често безпогрешно отношение към историчвостта. До влизането на сливенския футбол в елита, а и непосредствено след това, към вече очертания дотук път внимание заслужават също детайли и обстоятелства , каквито могат да ни предложат само ония, които сами са извървели тези условни етапи на развитие. Затова преди да затворим тази част от юбилейното повествувание, ще се опрем и на съхраненото в памет , което футболисти и деятели , оставили в своето време трайна диря след себе си, споделиха с радост и отговорност.

Тези чудесни млади години /Спомен от Димитър Барбутов/

Беше може би 1939 година. Правехме безконечни мачове в "Гюрчешмя" и на площада пред затвора. Ритахме на бос крак. Постоянно бяхме изранени. В квартала имаше футболен клуб. Събирахме членски внос. Малко по-късно преместихме игрището зад Текстилния техникум. Понасъбрахме пари от и си купихме футболна топка от хромова кожа, боядисана в жълто. Радостта ни нямаше край - всеки искаше да я поноси поне няколко метра. Така стигнахме до махалата.Понеже нямахме помпа, привечер, когато пускаха чешмите, поставихме плондера на крана и излизащият въздух надуваше топката. Най - голям между нас беше Сашо Стоянов. Всяка седмица се срещахме с отбори от други махали. През 1945 година Сашо Стоянов, преминал в градския отбор, ми съобщи да се запиша при юношите на "Ботев". Чичо ми Божил Янев, домакин на клуба от Комлука, ми даваше за тренировките футболни обувки. На следващата година бях включен в състава на представителния отбор като нападател. Вече бях ученик в мъжката гимназия, която имаше силен отбор. В тия първи години съм се възхищавал от Георги Ненчев - фин техник, Христо Михайлов - интелигентен играч с фино подаване, Васил Далаков - неуморен полузащитник, Димитър Манолов /Матето/ - непримирим в борбата за първа топка, Димитър Вампоров /Краставицата/ - ненадминат спринтьор на дясното крило, Стефан Далаков - вратар със завидна пъргавина и ловкост и на много още, за които си спомням с уважение. Имаше от кого да се уча. Особено съм благодарен на Христо Михайлов. Като най - малък в отбора, тренирах допълнително вечер. Правех кросови бягания до "Свети Георги" и "Абланово". Това ми позволяваше да бъда по - подвижен на терена. От тогава, че и до днес, спазвам спортния режим. Никакъв алкохол и никакви цигари. От футбола съм наследил дисциплината, точността, непримиримостта на терена. Завърших гимназия през 1949 година и отидох на работа в село Крушаре. Футболните срещи се играеха неделен ден и аз вървях пеш до Сливен и обратно. През 1950 година ме приеха студент във ВИФ. До 1954 година играх в отбора на института и малко в "Академик" - София. Върнах се в Сливен и ме назначиха треньор на "Хаджи Димитър". В отбора недостигаха състезатели, средства и материална база. Липсваше организиран тренировъчен живот. Не ми оставаше нищо друго, освен пак да се облегна на помощта на моите другари от близкото минало: Тенчо Кънев, Симеон Стефанов /Мончо/, Георги Милков, Георги Митев, Димитър Пеев /Бебо/, Цвятко Сантуров, Димитър Атанасов /Пачо/, Боян Кирчев, Васил Фотев. Привлякох учениците Димитър Василев /Чампо/, Цено Драганов /Чоната/, Сава Стоянов /Сарито/, Атанас Тарагошев /Таната/,а също Кирил Чернев, Калчо Петров, Петър Донев, Димитър Атанасов /Келеша/, брат му Любен - ученик в Търговската гимназия и други. Със задружни усилия успяхме да останем в БРФГ Помагахме си финансово с вечеринки в събота. Мачовете ни бяха в неделя. Майки, сестри и съпруги перяха екипите ни. Играехме на "Шмиргела". За "баня" използвахме водата, която минаваше край игрището и идваше от фабрика "Интърг". Спомням си, предстоеше ни мач в Казанлък срещу отбора на "Шипка". Жоро Милков, тогава млад учител в Текстилното училище, беше изпратен в Шивачево в командировка. Уговорката ни бе да го вземем от там с камиона. Но ние закъсняхме и той без много да му мисли, тръгнал за Казанлък с колелото. Настигнахме го точно когато влизаше в града. На този мач го събориха и си счупи ключицата. Такива бяхме. Че аз дори в деня на сватбата си отидох да играя с отбора си. Поставяхме футбола над всичко. През 1958 година напуснах треньорството, но останах в отбора като състезател до 1964 година. На 34-годишна възраст закачих футболните обувки на гвоздея.Продължих като треньор в Сливен през 1968/69 и 1971/72 година. По-късно като преподавател по спорт в езиковата гимназия с учениците ми е било винаги лесно да се връщам съм тези чудесни млади години..

ФУТБОЛЕН КАЛЕЙДОСКОП

Случки, събития, дати, имена • За да надуят хромовата си топка, купена със спестени пари, футболните момчета от "Гюрчешма" поставят плондера на крана на чешмата преди да бъде пусната водата по водопровода и с въздуха под напор заместват липсващат а им помпа. • "Джокингът" не е от вчера. Още през 50-те години, за да поддържат кондиция и добра физическа форма, правят редовни утринни кросове до "Свети Георги" на Бармук баир или до местността "Абланово". Най-запалените от тях сноват по "Хайдушката пътека" до Карандила и обратно. • С играта си в средата на миналия век преди влизането на сливенския футбол в националния елит възхищават с играта си: Георги Ненчев - забележителен техник, Христо Михайлов - отличен конструктор с точен поглед върху играта и подчертан интелект, Димитър Манолов /Матето/ - завидно стабилен в борбата за първа топка, Васил Далаков - неукротим халфбек, Димитър Вампоров /Краставицата/ - удивително бързо крило, Васил Фотев/Пилето/ - изключително работоспособен в средата на терена, Любен Козлев /Козата/ - респектиращ централен нападател с трудно спасяем плътен удар, Васил Конов /Ламчо/ - роден лидер, упорит състезател и много още. • Ако би могъл да избира съдбата си, Димитър Вачмпоров /Краставицата/ вероятно е трябвало да се насочи към леката атлетика. На бързината му биха завидели и най-добрите спринтьори . Вземал е по терлици 100-те метра за 11 секунди - върхово постижение за онези години. Какъв ли резултат би дал на съвременна писта с шпайкове?! • Сливен е дал гостоприемство на много и способни треньори в подстъпите към майсторската група, а и след това. През 1951 г. треньор на ДНА - участник в БРФГ е лейтенат Радоев, а през следващия сезон треньорското ръководство е поверено на Димо Александров. Трайна следа в развитието на армейския отбор от 1953 до 1956 година оставя Христо Миланов, извел сливенския отбор до полуфинал в турнира за купата на страната и до първо място във втора дивизия през 1955 година. В силната за отбора на "Хаджи Димитър" 1961/62 година, участник в БРФГ, е Георги Насъпов. През следващия сезон наставник на отбора е Чори Петров. Начело на "Генерал Заимов" при влизането им в АРФГ е Георги Цветков - Буч. • Преди първото влизане на сливенски отбор в групата на майсторите любителите на футбола в нашият град стават свидетели на интересни международни срещи. През 1954 г. сливенските армейци приемат отбор от Китай, срещу когото регистрират загуба с 2 : 0. През 1961 г отборът на "Хаджи Димитър" е домакин на футболистите от град Есен, Германия.Мачът завършва миролюбиво 2 : 2.