90 години футбол в Сливен

АСК "Стоян Заимов"
Щафетата от гарнизонния клуб ДНА паема АСК "Стоян Заимов", който скоро всява респект с игрите си зоната и югоизточната БРФГ. В състава му заиграват футболни дарования като Господин Симеонов /Морския/ дългогодишен страж на сливенската врата, дошъл от "Черноморец" - Бургас, родния му град през 1962 г., за да отбие военната си служба, Иван Василев - запомнящо се дясно крило на "Дунав" - Русе, приел Сливен за свой втори роден град /Иван Василев е роден в гр. Бяла, Русенско-Б.А./, оставилите трайни следи във футболната история на Сливен от тези години Маргарит Илиев /Марго/, Пешо Сотиров, пчеличката на отбора, Иван Башев /Баша/, Пенко Ляев /Ляйката/, Александър Ченков, Иван Тодоров /Джигата/ и вдруги вестоносци на новия етап в развитието на футболен Сливен. АСК "Млада гвардия"
Това име получава "Генерал Заимов" през 1963 година. В редиците на сливенските армейци е привлечена футболната легенда Иван Колев, отбелязал победния гол при реванша със страховития национален отбор на Унгария в началото на петдесетте години. / Унгария губи в истински трилър на финала на световното първенство в Англия през 1954 година с 3:2 от Германия в самия край на мача, след като води с 2:0, а в предварителните кръгове, отвява футболните прусаци с 6:3 - б.а./. Именитият нападател води със себе си тогавашният треньор на военния отбор Георги Цветков /Буч/. С наставници като него, Васил Желев преди това, Крум Милев и Серги Йоцов - все стълбове в националната ни футболна история, сливенският военен отбор, обединил се на 11 октомври 1964 година с "Хаджи Димитър" ще издига д ълги години високо футболния пряпорец на Сливен.
СК "Хаджи Димитър"
Това е най-силният градски отбор на Сливен, приемник на всичко най-добро от синдикалните отбори и най-вече от "Динамо", започва не лесно изкачването си до подстъпите на АРФГ. В средата на петдесетте години в родния си град се завръща абсолвентът на столичната спортна академия със специалност "Футбол" Димитър Барбутов. "Назначиха ме треньор на "Хаджи Димитър". В отбора липсваха изявени състезатели, средствата недостигаха, материалната база беше в окаяно състояние.Реших да се облегна на предишните си футболни партньори и приятели: Тенчо Кънев, Симеон Стефанов /Мончо/, Георги Милков, Георги Митев, Димитър Пеев /Бебо/, Цвятко Сантуров, Димитър Атанасов /Пачо/, Боян Кирчев, Васил Фотев. Дадох път и на учениците Димитър Василев /Чампо/, Цено Драганов /Чоната/, Сава Стоянов /Сарито/, Атанас Тарагошев /Таната/, Кирил Чернев, Калчо Петров, Петър Донев, Димитър Атанасов /Келеша/, на брат му Любен Келешев от Икономическия техникум и на други млади футболисти." Разказва за себе си дългогодишният сливенски спортен специалист. Със задружни усилия отборът се задържа в групата си. За да издържат отбора, футболистите уреждат вечеринки, семействата им помагат с каквото могат. Със стабилни игри в БРФГ "Хаджи Димитър" спечелва доверието на сливенската спортна общественост и на футболното ръководство на "Млада гвардия", за да стане на 11 октимври 1964 година съосновател на АФД "Сливен".

Тенчо Кънев и днес обича фанатично футбола и работата

Хора като Тенчо Кънев са неотделими и от двете. Вписал е името си във футболната история на своя град още през 30-те години в "Тракиец" и до ден днешен фанатичната му любов към този спорт остава непокътната. Боазът отрано познава стъпките му. В някогашната Калова фабрика един млад предач дава пример със своята работливост и всеотдайност. И днес си е такъв. За доскорошния синдикален лидер срамен труд няма има само хора, които срамят труда. Прехвърлил седемдесетте, от сутрин до вече Тенчо не се спира - до вечерта все нещо ще заработи - събира с неизменната си количка кашони, хартия, за да ги предаде пред залез слънце. Може би го боли, че обществото не му е подало ръка за нещо по-добро, но вместо да се вайка и мърмори, просто се труди. Шапка да свалиш пред такива личност! Но да разкажем за футболния път на този наистина необикновен човек. Павел Стоянов, един от шефовете на "Тракиец" с интерес наблюдава как едно голобрадо момче се мята като котка в очертанията на врата и излиза смело пред нея, за да улови кълбото или да скъси ъгъла на атакуващия противников нападател, да плонжира смело в краката му. Харесва го и му дава място в отбора. Младият вратар остава в бежанския футболен клуб до неговото закриване през 40-те години. Заедно с футбола съзнанието му владее и дългата предачна машина във фабрика "Георги Кирков". Още с мъх на устата Тенчо Кънев става текстилец. "Хлебарката" /така наричаха тогава преустроените като микробуси товарни коли за превоз на работници до фабриките в дефилето - б.а./ ще го закара до бившата Калова фабрика и ще го върне. Силфакторът още блръмчи в ушите му, но момъкът бърза да надене футболните обувки и да застане пред вратата на "Шмиргела". Играе с добри за времето си футболисти: Димитър Матолов - Матито, Андон Гърков, Иван Пондалов, Господин Бончев /Диньо Коравия/ и др. Отборът му "Съби Димитров" печели престижни победи срещу "Осми март" - Габрово, "Локомотив" - Стара Загора, "Торпедо" - Чирпан, "Николай Лъсков" - Поморие и др. Регистрира победи и на чужд терен. Известно време, докато отбива военната си служба е привлечен в силния тогава столичен клуб ВВС, участник в елитната група. През 1952 година пъргавият и гъвкав вратар застава на вратата на "Динамо", където изпитва тръпката на решаващи футболни битки. Динамовци играят квалификация за влизане в влизане в БРФГ. "Бяхме мсе млади момчета, някои по-малки и от мен", връща се в спомените си за едно отшумяло преди близо половин столетие време Тенчо Кънев и изрежда имената на Любен Козлев, Тенчо Стамов, Димитър Атанасов, Боян Кирчев, Васил Фотев. Сред тях е и "баткото" Сашо Стоянов. От "Динамо" младият вратар облича екипа на "Васил Коларов", а след това на "Георги Димитров", преименуван по-късно в "Текстилец", където остава до 1968 година, когато окачва обувките с бутоните на пирона. Между предачната машина и футболното игрище обаче продължава да снове един беззаветно влюбен във футбола човек, един забележителен спортист и спортен деятел, синдикален лидер и общественик. Тънката фигура с несекваща жизненост и бликаща енергия на този пословичен трудолюбец и сега може да се види на стадиона да стиска палци за своите, или да щества по неизменния му маршрут между Общинския пазар, "Корученска" и "Асеновска" в едно трудно сложило се за него време, защото без да се движи в избрана от него посока този невероятен човек не може! На своя 90-годишен юбилей сливенският футбол му дължи предно място.

ФУТБОЛЕН КАЛЕЙДОСКОП

• Футболните отбори в Сливен си съперничат дълги години не толкова на клубна, ведомствена или етническа , колкото на квартална закачка. "Тракиец" е клубът на бежанарите, "Хаджи Димитър" - на клуцохорци, "Балкански лъв" - на комлучани под Бармук баир и т.н. В "Асеновец" са членували предимно от центъра на града. • Системата "Дубъл ве ем" пренася в своя град уважавания днес доайен на футбола Александър Стоянов. Било е през 1947 година. • От дете влюбен в коженото кълбо, Александър Стоянов /Сашо/ събира с момчетата от махалата лайка и други билки, за да си купят със спечелените пари истинска футболна топка. • Първият треньор от чужбина в Сливен е бил югославянинът Божидар Капустин /баща на известният по-късно бизнесмен Майкъл Капустин - б.а./, който поема отбора в далечната 1948 година, с когото по-късно сливенци печелят областнното първенство и стават членове на Южната БРФГ • Първият курс за футболни съдии с ръководител Спас Спасов - рефер от републиканска категория е през 1946 година. Право да ръководят футболни срещи получават Кирил Царев, Марьо Кинов, Димитър Самоковлиев, Георги Милков, Начо Проданов и Стефан Бъчваров, които изграждат първата футболно-съдийска колегие в Сливен. • Дори в деня на сватбата си Димитър Барбутов не пропуска поредния мач на своя отбор. Нещо като "После футбола най обичам тебе!…" • През 60-те години сливенските отбори "Хаджи Димитър" и "Стоян Заимов" /след това "Млада гвардия" - Б.А./ се състезават успешно във втората национална дивизии. Обединението им става на 11 октомври 1964 година. • През 1962 година Господин Симеонов трябва да постъпи в казармата. Получава покана от "Черно море" да служи във Варна. Остава само един месец в морската ни столица, но за цял живот получава прозвището "Морския". Когато същата година младият вратар влиза в "Генерал Заимов" е още с моряшката си униформа!… • Отборът на ДНА - Сливен, достига до полуфинал в турнира за купата на страната /купата на Червената армия -Б.А./ Десет години по-късно "Млада гвардия", приеимник на този военен сливенски отбор, влиза в АРФГ. • Последният мач на сливенци с "Ботев" - Пазарджик, преди да станат първенци на Южната БРФГ и да получат право от есенния полусезон на 1964/65 година да се състезават в групата на майсторите, , се ръководи от известния футболен арбитър Димитър Румянчев, получил след това дружелюбното прозвище "Кръстникът"

Победител е "Наполи" на Лечков

Футболният турнир на малки вратички "ФЕН КУПА 2004" "Каменица - Сливен" бе осмият поред тази година, но най-масово посетения. Масово бе участието и на отборите - 115 с близо 1000 футболисти. Проявата бе открита от заместник-кмета д-р Пенко Пенков. Той поздрави участниците от името на кмета Йордан Лечков, който поради бенефиса на Давор Шукер в Хърватска не можа да вземе участие в този футболен празник. Отборите щяха да са още повече, ако не бяха спрели записването. Някои си бяха нарекли отбора на италианския "Рома", други на "Дейвид Бекъм", "Зико", "Бразилия - Чинтулово", "Юнайтед", "Енерджи", "Марко", "Ефес", "Пожарна", "Надежда", "Георги Данчев", "Златна праскова", "Христова църква", "Белият" и "Дебелият балет", "Сините камъни", само "Камъните", "Тангра", "Наполи", "Орлите"... Срещите се провеждаха по схемата на елиминиране и затова всичките бяха оспорвани и зрелищни. Най-големият резултат 12:5 бе постигнат в мача "Томи" - "Изкуство" и двата от Сливен. Отборът на държавното лесничейство - Сливен победи "Юнайтед" с 3:0, като два гола отбеляза баскетболистът Стойно Стойнов. Много симпатичен бе отборът на "Старите гробища", момчета, които живеят около гробищата в Ново село, а не служители от обредния дом. Те стигнаха до полуфинала и бяха победени от "Наполи" със златен гол 1:0. Добро впечатление с играта си оставиха и представителите на Габрово, Асеновград, Котел, Кермен. Приятна изненада бе младият отбор "Каракачаните" от кв."Речица". На четвъртфинала те победиха "Олимпио" с 4:1, но на полуфинала загубиха от отбора на "Енерджи" с 4:0. Много оспорван бе и мачът между "Белия балет" и "Спартак". Спартаковци победиха със златен гол 1:0. До финала стигнаха отборите на "Наполи" и "Енерджи", в един много оспорван мач победа с 3:2 спечели отборът на "Наполи", а най-добрият и капитан на "Енерджи" Зафир Гочев при изпълнение на ъглов удар от противника си вкара автогол. Кой е отборът, спечелил турнира - това са фенове от целия град, но трениращи на игрището на хотелския комплекс "Империа". Спокойно бихме го нарекли отбора на Данчо Лечков. Капитанът на отбора Христо Христов има спортен магазин, Кондьо Кондев работи в "Тирбул", ето и останалите: Димитър Караджов, Вальо Семов, Пламен Кондев, Радостин Димов, Деян Калайджиев и Костадин Узунов. Да пожелаем на победителите да се готвят още по-старателно и в столицата да са отново победители. Втори остана достойният за уважение отбор на "Енерджи". Мач за трето и четвърто място не се игра и двата отбора - "Каракачаните" и "Спартак" станаха трети. Ути Бъчваров връчи наградите на четирите отбора и им пожела нови успехи в масовия футбол. А на сливенските футболисти догодина да са в "Б"РФГ. Ето какво каза Анатоли Илиев, представител на Българския Олимпийски комитет: Най-посетеният турнир! Толкова много зрители никъде нямаше досега. Добро съдийство, главният съдия Райчо Райчев, който свири финалния мач безпогрешно и неговите колеги Атанас Иванов, Валентин Добрев, Антоан Георгиев и Георги Калудов се справиха с отговорната си задача, няма нито една контестация при толкова много отбори и толкова много срещи. За мен турнирът е перфектен при 35 градуса със 115 отбора, бира и мезета. Браво на всички - на футболистите, на зрителите, на организаторите, на Данчо Лечков за отличния терен, за гостоприемството, за толерантността на сливенци!

Надя Петрова