90 години футбол в Сливен

До влизането в елита Във футболния живот на Сливен до средата на четиридесетте години доминираща роля играе СК "Асеновец". Впечатлява с доброто си представяне и СК "Христо Ботев", извоювал през 1940 година титлата "Областен първенец", след като надделява във финалната права над "Георги Дражев" - Ямбол. Този успех му отваря врата към Южната национална дивизия. През тази силна за ботевци година те се налагат категорично с 4:1 над градския лидер "Асеновец". Социалният елемент в развитието на сливенския футбол още в зората на неговото създаване става определящ за него в годините след края на Втората световна война. Като гъби изникват квартални и ведомствени отбори: "Ангел Димитров", "Левски", "Червено знаме", "Съби Димитров", "Васил Коларов", "Георги Димитров", "Динамо", "Торпедо", "Строител", "Локомотив", "Урожай" и др. Появява се и военният клуб ДНА, преименуван по-късно в "Генерал Заимов" и "Млада гвардия". С обединяването на градския отбор "Хаджи Димитър" и на "Млада гвардия" през 1964 година, след като военният отбор получава виза за АРФГ, се слага началото на футболен клуб "Сливен". Проправя се широк път към футболния елит на страната.

"Динамо"
И сега по-възрастните наши съграждани изпитват носталгия по този забележителен сливенски футболен клуб, който през петдесетте години не само продължава, но и издига на още по-високо равнище реномете на Сливен във футбола. Синдикалният характер на спорта по онова време дава възможност в рамките на профсъюзните първенства началното ведомствено и квартално разпръскване на силите да доведе до обединяване и създаване на силни футболни формации. В състава на "Диномо" редом до опитните Кирил Царев, Александър Стоянов /Сашо/, Димитър Маножлов /Матито/, Тенчо Кънев, Никола Костов, Димитър Филипов, Йордан Тодоров , Кирил Черневр Коста Делиминков, Стефан Бъчваров и др. Щедро раздават своя футболен талант Стоян Стамов /Тенчо/, Любен Козлев /Козата/, Васил Фотев /Пилето/, Благовест Кабзов /Кабзата/, Димитър Боснов /Босната/ и други млади състезатели. "Всички в отбора бяхме аматьори - работехме и се състезавахме. Някои от нас като Тенчо Кънев се проявяваха като отлични производственици. Много държахме един на друг, чувствахме се като едно цяло", определя атмосферата в динамовския отбор Кирил Царев. Тази задружност и безспортните футболни умения на състезателите извежда "Динамо" до челото на областното първенство и до правото да мери сили в Южната БРФГ. Треньор на отбора по него време е футболният специалист от Югославия Божидар Капустин. Сливен набира самочувствие извело го десетина години по-късно до футболния елит.

Гарнизонен клуб ДНА
Клубът на сливенския гарнизон, създаден през 1952 година заедно с отбора на строителни войски "Ударник", предизвестява победния марш на сливенските военни отбори към националните дивизии. Присъствието на значителен сериозен военен контингент в Сливен - Трета армия създава условия млади състезатели от цялата страна, отбиващи военната си служба в сливенски военни поделения, да бъдат привлечени в отбор, който да отстоява футболната чест на града. Прави впечатление добрата споеност на гражданските и военните власти в града, която по-късно ще доведе до обединяването на "Млада гвардия" и "Хаджи Димитър" в АФК "Сливен". През 1954 година ДНА достига до полуфинал в турнира за националната купа /купата на Червената армия/ и дава знаково начало на едно възходящо движение, което ще доведе десет години по-късно отбора на "Млада гвардия" пред прага на АРФГ.

Голкипърът Стефан Далаков: С футбола в Сливен сме връстници
В Клуцохор улиците са тесни и криви, но въпреки това оставят достатъчно място за игра. Стефан хуква след парцалената топка от малък. Когато става на 12 години се премества със семейството си в квартал "Розова градина". На голямата поляна пред двора им се събират да ритат, но вече с истинска топка - кожена, с 12 таблици и плондер. Започва да ходи на мачове. "Шмиргела" му е под носа. Тогава като вратар на "Асеновец" се подвизава Георги Бенев - снажен сливналия. Момчето го наблюдава с благоговение. Чака с нетърпение да си тръгне и застава на вратата. Остава на игрището с Коста Кисьов, който също тренира да тъмно. В "Асеновец" го приемат като гимназист през 1931 година. В разговор преди години живият тогава ветеран на сливенския футбол споделя не без гордост :"И сега сливенци ме спират да кажат - на мен или на децата ми, а и на внуците: ей такъв вратар беше ти!" Каква по-голяма награда! Изповедта му, непосредствена, идваща направо от сърцето беше истинско преклонение пред любимия спорт. "На него дължа всичко. Той ме дава сили за борба, прави ме устойчивр волеви, въздържан. На 26 години изпих първата си бира, но не й се подчиних. И досега цигара не съм палил. " И сякаш съвсем между другото Далака, така му викаха свойски всички, изрече: "Спасявал съм и дузпи… В Бургас, например Босната /Сава Боснов, баща на младия Босна - дълги години титуляр в "Черно море" - Варна - б.а./" ме грабна и взе да ме разнася по игрището. Беше много силен. Маслинката пък /Вельо Маслинков - б.а./ беше красавец, взе да целува бургазлийки, макар че преди това го дразнеха. Повечето в "Асеновец" бяхме с прякори: "Киризито", "Бъзето" /Любен Ванков/"Джонито" /Георги Нонев/, "Семката" /Васил Семков, аз "Далака". Всички много се обичахме. Футболът беше най-голямата ни радост." Винаги съм си мислил, че в едни анали цифрите и данните, статистиките, таблиците и сравненията не са всичко. Времето прошумява незабелязано и неумолимо взема своето. Без живото слово на тези между нас , дори посочената от тях дата да не е съвсем точна, или името да е поизбледняло в паметта им, историческото слово душа не получава. Не трябва да се чака все още живите ветерани на сливенския футбол да ни напуснат, за да захванем най-сетне една цялостна история на любимия спорт в нашия град. Подхваната юбилейна поредица в "Сливенски новини" и в други сливенски седмичници е повече призив и отчасти основа за това.

ФУТБОЛЕН КАЛЕЙДОСКОП
До влизането в групата на майсторите след сезона 1963/64 сливенският футбол заявява своето присъствие в национален мащаб с не една и две впечатляващи победи. Техни носители са ветерани днес, които още насят живи спомени за това отдалечено от нас време. Описваните от тях случки и събития придават емоционален отенък на документалната ни поредица. • На един мач в Нова Загора, разказва снажният център халф от 50-те години Кирил Царев, ме ритнаха по главата. Рукна кръв от слепоочието. Отвори се дълбока рана. Доктор Калъпчиев /Митко Калъпчиев Б.А./ спря кръвотечението и ме превърза. Не поисках смяна. И други преди мен постъпваха така. За съжаление днес някои направо симулират. Но да не сравняваме… • Преди повече от половин век сливенци прегръщат националната профсъюзна купа, след като побеждават с 2:1 съседите си от Ямбол и завършват наравно с "Червено знаме" - Петрич. • На сватбата си Стефан Далаков получава от своите съотборници и приятели комплект прибори за хранене, на които е инкрустирано името на неговия клуб "Асеновец" - една истинска реликва за дългогодишния голкипър. • През 1952 г. Отборът на "Динамо" участва в квалификационен турнир за влизане в "БРФГ". • В средата на 50-те години на мач с "Торпедо" - Чирпан, почти целият отбор на "Динамо" е контузен, но въпреки това се явява и побеждава. Какъв пример за висок спортен дух!

Каракачанин в отбора на Гърция
Футболистът от националния отбор на Гърция Зисис Вризас /+15/, който играе в италиански отбор, е каракачанин по произход. Това научи Сливенски НОВИНИ от сливенски каракачани, които познават добре семейството на големия гръцки футболист. След победата над Португалия на финала сливенци веднага позвънили до родното място на Вризас, за да поздравят родителите му с големия успех. В най-скоро време дори ще му отидем на гости, обещаха каракачаните, които също много се радваха на победата на нашите съседи.

/СН/