Не заливайте с помия българските "Сини каски"

Измина почти седмица от публикацията на вестник "Вашингтон Таймс", в която се цитира откъс от книгата "Секс по спешност и други отчаяни начинания". От публикациите в нашата преса става ясно, че тя е написана от Хайди Посълел, Андрю Томсъм и Кенет Кейн. От цитираното излиза, че въпросните личности са били в Камбоджа по време на операцията за поддържане на мира провеждана от ООН.
Аз такива хора не познавам и никога не са били в разположението на българския батальон. Тиражираните абсолютни нелепици злепоставят първите ни миротворци. Публикацията на тримата граждани на САЩ не само уронва престижа на България, но нанася удар върху националното ни самочувствие. Техните квалификации са абсурдни измислици, нарушават основния документ на ООН "Харта за правата на човека", както и доста текстове от българските закони. Написаното е в противовес на благодарствените писма на ръководителя на мисията г-н Ясуши Акаши и командващия силите на ООН в Камбоджа ген. л-т Джон Сандерсън за оценка на труда и спазване на нормативите на ООН от българските военнослужещи.
Това не е първи случай да се злепоставят 791 участващи български офицери, сержанти и войници в първия български батальон "Сини каски" и въобще повече от 1700 военнослужещи, военни, цивилни полицаи и цивилни български граждани, взели участие в най-успешната операция за поддържане на мира в Камбоджа под егидата на ООН 1992-93 г.
Такива случаи имаше и през 1993 г. от Клеър Стърлинг и Шийла Макмълти. По онова време българите, пишещи с мазохизъм за Камбоджа бяха добре дошли за някои чужденци, на които не им бе по вкуса участието на България в най-важните мероприятия на ООН. Мисля че тия тримата писачи са пресрочили времето. Сега България е член на НАТО и на път да влезе в Европейския съюз.
Аз мога да опиша много примери, включително и документи, за опити за дискридитиране на български войници в Камбоджа от участници в мисията от други народности.
Всички българи участници в мисията имаме достатъчно видео материали и снимки за опровергаване изопачаването на действителността.
Досега с много от участниците в мисията, разговарящи по тези писания, сме се подсмивали на отделни инсинуации, но тук вече се засяга дълбоко същността ми на българин.
Авторите на цитираното в американския вестник дълбоко изопачават и уронват престижа ни на равноправни участници в мироопазващи мисии и трябва конкретно да съобщят факти, защото иначе явно са потенциални клиенти на правосъдието.
Аз, като най-добре запознат с всичко и всички участници в първия батальон "Сини каски", искам да отхвърля сянката на съмнение, която се появява върху нас и нашата страна.
Мълчанието, непредставяне на огромния труд, лишенията, стоицизма, перфектното изпълнение на задачите от българските военнослужащи и тогава и сега останаха затъмнени за българското общество. Защо?
Аз имам обяснения, но затова издадох книгата си "Записки на първия български рейнджър" за 10 годишнината от началната дата за участие на България в мироопазваща мисия - 4 май 1992 г.
Като участник и във втората за България мисия в Ангола през 1995-96 г. мога да кажа че българските военнослужещи заслужават друго, а не заливане с помия.
В мисията в Камбоджа участваха два батальона. Етапите на операцията бяха пет, като четири от тях проведе първият български батальон. Във втория батальон оставихме 273 човека от първия, за да има приемственост и по-бързо да навлезат в обстановката. Освен това нямаше достатъчно кандидати за пълна смяна.
Смешно е писанието, че част от нашите миротворци са били затворници. Та България е от страните учредителки на ООН и нашето отношение и тогава беше абсолютно положително, а освен това системата за подбор в армията по това време изключва да се обличат хора в униформа, към които да има претенции съдебни власти и следствие.
Българският батальон бе с щатното си въоръжение и техника превозено с кораб от България за Камбоджа, така че не може да сме разбивали джипове на ООН, тъй като нямахме такива.
В новата история на България участието на български военен контингент в омиротворителна мисия в Камбоджа под егидата на ООН и най-далечното разстояние, на което българският войник е изпращан извън границите ни. За пръв път българските военнослужащи след Втората световна война попадат под реален артилерийски, минохвъргачен, противотанков и огън от стрелково оръжие.
Общожитейската и общообразователна подготовка на българските военнослужащи в действителност се оказа, че е на по-високо ниво от повечето страни, участници в УНТАК. В тази мисия участвуваха с военен контингент 35 страни от целия свят, а с пехотни батальони, както нашия, 12 страни. Контактувал съм с военнослужещи от всички контингенти и не мога да не съм поласкан от факта, че българските военнослужащи имат повече познания по световна история и география от канадските, австралийски, пакистанските, холандските и уругвайските войници. Това ни даваше самочувствие при установяване на взаимни контакти и в обикновенните войнишки разговори на различни теми.
Пословично е желанието на българите за знания и към края на мисията от първия батальон "Сини каски" по няколко човека от всяка рота можеха свободно да говорят трудния, на съвсем различна фонетична основа, кхмерски език. Най-общите фрази научиха почти всички, а голяма част от личния състав контактуваше и на английски език. Това доведе до много бързо влизане в контакт с местното население. Близките държавни структури, предишните междудържавни отношения, приятелското ни и коректно отношение към камбоджанците създадоха условия за изпълнение на основната задача, а именно доверие на местното население към войниците на ООН. Това доверие ни помогна извънредно много при изпълнение на задачите през всички етапи на операцията.
Здравето и физическата подготовка на войника са на първо място. Въпреки строгите медицински прегледи, няколко човека бяха върнати по медицински причини. Независимо че другите контингенти бяха подготвени за действие в тропическия климат, а ние нямахме такава на тренираност, учудващо бързо се аклиматизирахме. Без да се влияем от опитите на отделни личности в България, търсещи сензации, незачитащи труда и изтъкване на негативното по техни си съображения, първият български батальон "Сини каски" се справи със задачите, което бе отчетено от командването на мисията. Показателен е фактът, че няколко човека получиха предложенията да работят в УНТАК и други мисии. Всички български военнослужещи пристигнаха в Камбоджа с въодушевление и желание за изяви. По калните пътища и джунглата щатната ни за българската армия техника се държеше отлично и в доста случаи сме били обект на завист от колегите от другите контингенти. С "Калашников" родно производство направихме показна стрелба пред ръководството на мисията, които бяха възхитени от неговите бойни възможности.
С наши сили оборудвахме за нормален живот лагерите в сектора, а по късно със строителна компания построихме хигиенични, проветриви, дървени помещения. Трудности имахме първоначално с консервираната храна, която омръзна на всички и водата за пиене, но след втория месец всичко се нормализира. Естествено, за европейци в тропика количеството от седем литра вода за пиене и готвене на денонощие не може да се смята за лукс, но това бе нормата на УНТАК за целия контингент.
Изпълнението на всички указани срокове от българския батальон бе оценено от командващия генерал л-т Джон Сандерсън и на 16 юни 1992 г. в провинция Прей Венг в кантон Ком Чай Меа с втора пехотна рота направихме показ пред всички от командването на УНТАК и другите контингенти за уточняване методиката на разоръжаване. Присъстваха специалният представител на генералния секретар на ООН - г-н Ясуши Акаши - той и ръководител на мисията, командването на УНТАК, членовете на правителството на Камбоджа, дипломатическия корпус, представители на всички военни контингенти и журналисти от 45 световни информационни агенции. СNN излъчи филм за това. Отменянето с един месец на разоръжаването използвахме за оборудване на лагерите и на 11 юли 1992 г. направихме втори показ с първа пехотна рота в Ком Понг Трач - кантон който се намира до виетнамската граница.
В началото секторът на българския батальон се състоеше от четири провинции Такео, Кандал, Прей Венг, Свай Ринг и четири КПП на виетнамската граница. След като се предислоцирахме преди Нова година - от две провинции Кандал и Ком Понг Спъ, две Гранични КПП на р. Меконг и р. Басак и 37 избирателни дистрикта.
При изпълнение на задачите в различни етапи на мисията българските военнослужещи изпълняваха с чест задачите, за които сме получавали благодарствени писма. В целия сектор снабдяването с гориво и вода на всички компоненти на мисията, които са седем на брой с различни задачи бяха и наши задачи, включително охраната на всичките участници от ООН.
Двете най-големи реки Меконг и Басак разделяха сектора на българския батальон на половината. В сектора преминаваха петте асфалтови пътища и единствената ж.п. линия тъй като в центъра бе столицата Пном Пен - обособен като отделен сектор.
Прекланям се пред труда на всички български военнослужащи, които по всяко време изпълняваха задачите в пек и дъжд, денем и нощем, по път и без път, а понякога и при стрелба по тях.
За пръв път стреляха по нас още през май - при разузнаване на маршрута в Слонската планина. Инцидентите са доста, за щастие в повечето случаи без жертви. При започването на офанзивата от "червените кхмери" през януари, например първата мина се взриви на 30 крачки от масата, на която работехме. Съгласно бойния разчет личният състав на кантона зае огневите позиции. Във всеки кантон духът бе висок и задачите съгласно бойния разчет се изпълняваха точно.
Организацията на охраната и отбраната на различните обекти и кантони, както и базовия лагер се извършваше в съответствие с бойния устав и военната наука.
Не мога да не кажа, че е имало и негативни неща, дължащи се на първото ни участие в такава мисия. Вярно е, че беше доста трудно и отделни войници имаха нарушения на войсковото ежедневие, но ние, командването на батальона, действахме съгласно указанията и затова откомандировахме нарушителите след като ни бе разрешено. До тогава от индонезийския контингент бяха откомандировани четири човека, от полския - шест, от уругвайския - цял взвод. Практиката на всички контингенти е недисциплинираните да се връщат в страната.
За жертвите в Камбоджа е писано много. В ежедневния ни живот и във военната служба в частност никой не е застрахован от нещастен случай с по-лек или фатален край. Всички участници в различните мисии от различни страни са дали своя дан и всичко подробно е изяснено. Без да звучи самохвално, във военната ми служба като командир на взвод, командир на рота и осем години командир на самостоятелен батальон, с изключение на трите нещастни случая в Камбоджа, други жертви от мои подчинени не съм имал. Може би е късмет, за който съм благодарен на съдбата, а може би е добре свършена работа.
В продължение на шест години след Камбоджа се занимавах с произшествията и нещастните случаи в Трета армия и Трети армейски корпус. Мнението ми за произшествията и нещастните случаи в армията само се затвърди такова каквото е било и когато бях лейтенант. Аз считам, че нещастните случаи се дължат 95% на неспазване мерките за безопасност, 3% на лош късмет и 2% на непредвидени и непредотвратими обстоятелства.
Всички жертви са свидни, а също и когато са дадени за защита на общочовешка кауза за опазване на мира в мисия под егидата на ООН. Всички българи, изпълняващи различни задачи по решение на българската държава, трябва да бъдат защитени от всякакви инсинуации по отношение на тяхната дейност.
Аз, като гражданин на Република България, питам: не е ли мълчанието на официалните органи една от причините за това да ни навържат в атентата срещу папата? Не е ли това причината да се чудим как сега да спасяваме българските медици в Либия? Аз знам от личен практически опит как американците се грижат и спасяват всеки свой гражданин зад граница. Свидетел съм на това как го правят австралийците, холандците. За военен наблюдател, мой колега, в джунглите на Ангола официални държавни представители изпратиха специален едномоторен самолет да прибере нигерийски офицер, и то само за да присъства на официалния празник на страната си. Мога да давам още примери с чужденци. Това не означава, че ние българите сме се оставили на произвола на съдбата. Напротив. Това, което става с нас, е просто подозрение един към друг, мазохизъм, липса на патриотизъм и съпричастност към нацията ни.
Причините са ясни. На всеки що годе незасегнат от политически мераци българин е ясно. Трябваше да дойде президентът на САЩ Бил Клинтън и на главния площад на републиката да каже думите на Паисий "О, неразумний!..... Поради що, не пазиш своя род и език!..."
Явно още не сме узрели да се пазим като българи. А нашата армия няма пленено знаме. Ние сме дали писмеността на славяните!
Единствена България в Европа за 13 века не си е сменила името!
Да пазим и защитаваме всеки българин и всичко българско!

31.05.2004 г.

инж. Янко ЯНКОВ подполковник ОР, командир на авангардната група и заместник командир на първия български батальон "Сини каски" в Камбоджа. Кмет на на село Селиминово, общ. Сливен

Б.Р. Мнението си Янко Янков е изпратил на: президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя и министъра на отбраната.