Тези дни ст. л-т Лияна Генова навърши пет години откакто работи в системата на МВР. Длъжността й е психолог човешки ресурси в РДВР-Сливен. Завършила е две висши образования. Първо - социология в Софийския университет, след което започнала работа в армията като социолог в екип по психопрофилактика. За да е в час с изискванията, се наложило да запише и психология. Към полицията се насочила след трагичния инцидент с простреляната смъртоносно на "Петолъчката" от служител на МВР Станиела Бугова. Длъжността психолог навлязла в системата още през 1995 г., но поради недостиг на такива кадри до момента не била навсякъде усвоена. Нямало все още такава длъжност и в сливенската полиция. След трагичния случай обаче станало ясно, че подборът при назначаването на кадри в системата е приоритетен и трябва да има човек, който по-трезво да преценява дали личните качества на отделния индивид отговарят на работата в системата на МВР. Всички, които работели като психолози в Сливен, били поканени да кандидатстват за мястото в полицията и след конкурс спрели избора си на Лияна.
Удовлетворява ли ви работата, която вършите като психолог в РДВР-Сливен?
- Доволна съм от работата си, защото знаеш с какво точно се занимаваш. Съобразяваш се с изискванията на една организация, която има точно определени граници и функции. Не се занимавам единствено с подбора на кадри. Дават се психологически консултации, работи се по подпомагане на оперативно-издирвателската дейност, има работа и с детектора на лъжата. Когато трябва да се прави профил на представител на престъпния контингент или неизвестен извършител, също се участва. По принцип работата е повече субективна, но се ръководим и от определени правила. Не мога да кажа: този не ми харесва, затова няма да работи в системата. Съблюдават се правилата, следят се симптомите, поведението, начинът на дишане. Още от вратата за мен е ясно кой за какво идва.
Установявате ли сходни черти между представителите на кариминалния контингент?
- По-малко работя с криминалния контингент, защото колегите са добре обучени на тези психологически характеристики. Работим най-вече, когато има малолетни престъпници, или когато има тежки престъпления, каквото беше убийството на Елина. При такива по-заплетени случаи работим с престъпниците. Този, който залавя престъпници и този, който извършва престъпление може да са на едно и също интелектуално ниво, само че единият избира добрата страна на обществото, а другият - тъмната. Моята работа е по-скоро при подбора на кадри и консултации по проблеми или конфликти вътре в организацията. Навсякъде, където има повече от двама-трима човека, се създават някакви конфликти. Ако са по-явни, се тушират по някакъв начин. Но ние не чакаме да стане конфликтът. Всеки месец има по някаква лекция. Стремим се по някакъв начин да намалим напрежението, за да не се стига до явни конфликти. Подборът на кадри обаче остава основното нещо, защото, когато си подберем добри хора, знаем, че ще ни носят успехи.
Кои са най-важните качества за един кандидат-полицай и какво лично вие гледате при подбора на кадрите?
- Преди всичко дали е устойчив на външно влияние, дали ще бъде лоялен към системата, дали ще успее да запази тайната на системата. Важна е преди всичко мотивацията. Много хора твърдят, че винаги са искали да работят в тази система, а в един момент се оказва, че не знаят нищо за нея. Не знаят какво се прави. Дори не са отворили Закона за МВР. Някой им казал, че заплатата е гарантирана всеки месец и достатъчно висока в сравнение с другите, които работят ден за ден, и идват при нас.
Какво е важно за един психолог, за да може да се справи добре със задълженията си?
- Преди всичко да слуша и след това да умее да говори. И усмивката е много важна. Без нея не можеш да спечелиш никого. Важно е също да няма дистанция между теб и колегите, защото в системата работят от волнонаемни до висш офицерски състав. Ако спазвам тази дистанция, няма да мога да комуникирам с никого и да получавам доверие от тяхна страна. Съответно няма да мога и да им помагам.
Работата ви отразява ли се по някакъв начин на личния живот?
- Да, определено! При нас няма съпруг, деца, болести, няма почивни дни или празници. Трябва ли да съм тук, идвам. Например навръх Нова Година ме взеха в 20,30 ч. Дори не бях доопекла баницата. Върнаха ме на сутринта в 5,30 ч. Наложи се да посрещна Нова Година заедно с колеги на площада на едно село, но важното е, че всичко свърши добре. Основното е хората да вярват, че можеш да им помогнеш, защото, ако не вярват, няма да те търсят. А чувстваш ли се удовлетворена от това, което вършиш, с удоволствие идваш сутрин на работа.
Можете ли да определите коя е била най-трудната ви психологическа преценка?
- Когато трябваше да работя с едно дете за сексуален тормоз от страна на родителя. Тогава е най-тежко, защото виждаш всички данни, а не знаеш по какъв начин да запазиш самочувствието на детето, а от друга страна да го накараш да преодолее преживения шок и да продължи да се бори с това, което ще му предстои - дела, разпити и т.н. Труден е и начинът, по който да го опишеш - хем да предадеш думите на детето, както ги е казало, хем от друга страна да се стараеш да не ощетиш и личността на бащата. Защото понякога е много трудно да намериш вярната преценка. Майката не вярваше, че това се е случило. Детето от друга страна беше твърде малко, за да може да му се вярва достатъчно. Но впоследствие нещата се оказаха точно така и като разбереш, че не си сбъркал, получаваш някакво успокоение. Можеш да проявиш коравосърдечие, когато знаеш, че работиш със закоравял престъпник. Тогава се мотивираш, няма страх в такъв момент. Но когато работиш с деца, е най-тежко.
Промени ли се психиката на българина с идването на демокрацията?
- О, да! Той реши, че може да бъде по-голям тарикат и да живее по-лесно на чужд гръб. Преди поне се стараеше по някакъв начин да работи, като обработваше собствените си ниви и лозя. А сега търси далаверата навсякъде и във всичко, включително и когато идва да си подава документите за работа. Много хора се опитват да лъжат и спекулират, което е най-лошото. Един човек като го хванеш в началото, че се мъчи по някакъв начин да те излъже, вече гледаш на него с друго око. Просто не желаеш такъв човек да влиза в системата на МВР и да бъде бреме за колегите.
А отношението към жената промени ли се?
- Зависи. В някои случаи продължават да я използват като послушна прислужница, но понякога оценяват, че тя е човекът, който може да свърши много повече работа и затова я товарят повече. Но аз не мога да се оплача. Срещам разбиране сред колегите, срещам усмивките на всички. Намирам начин, когато са ядосани, да ги накарам да се усмихнат и те намират начини, когато видят, че моята усмивка я няма, да ме накарат да се усмихна. Радвам се, че напоследък навлязоха много жени в полицията. През тази година назначихме 6-7 дознателки, което си е направо бум за работата в полицията. В регионалната администрация е по-лесно да си жена, защото преди всичко работата е свързана с документи, работи се на бюро. Но когато трябва да се излезе на улицата, е много трудно. Жените по принцип трудно се налагат в системата, но вече започнаха да ни се доверяват. Началникът на РПУ-Сливен дава голямо предимство на жените и във всеки екип вече има и представителка на нежния пол. Полицейската професия е една от най-стресовите.
Правите ли нещо за понижаване на напрежението?
- Работим по стратегии за справяне със стреса сред служители на МВР. Правим профилактика, включително и на пожарникарите, които цяло лято са ангажирани в горските пожари. Работим най-вече с групата, която ходи на тежките катастрофи, за да разрязва нагънатите ламарини на автомобилите и да спасява пострадалите, тъй като те са свидетели на много трагични инциденти. Често им правим занимателни тестове, за да разтоварим напрежението и да минимизираме стреса, за да предотвратим впоследствие отключването на различни болестни състояния. Преди всичко се работи за профилактиката. Значи назначаваш човека, правиш му психологично изследване доколко е годен и ще се справи ли с изискванията на системата и, след като започне работа, започва едно постоянно наблюдение на психологичното му състояние. Хората от системата се наблюдават всекидневно да не би на някой да му е избил балансът, защото се срещат с най-различни ситуации. Оказвам съдействие и при разрешаването на лични и семейни проблеми.
Какво правите в свободното време, което ви остава?
- Отделям много време най-вече на семейството. Имам син на 12 години, който тренира баскетбол и тенис, съпругът ми е активен спортист-баскетболист и много често съм с тях в спортната зала. Доколкото мога, отделям време и на майка си. Имам много приятели. Обичам да ходя по купони и на планина. Домакинството за мен е някак си на втори план. Обичам да си шия дрехи и всичко останало, също да готвя и да шетам, но когато вършиш нещо ежедневно, предпочиташ да посветиш почивните дни на семейството и приятелите.