Идеше ми да го удуша!

За сексуалното насилие от страна на работодатели над жени се говори и се знае. Нещо повече, за някои това се счита в реда на нещата и това е толкова цинично и явно, че чак се декларира публично. Какво всъщност се крие в изискването за работа "търси се жена до 30 години"? Да се счита 40-годишната за по-неспособна - това може да твърди само глупак. Напротив, тя е в силите си и като работник има доста плюсове пред младото момиче. Обаче за някои мъже-работодатели стегнатият бюст, заобленото дупе и някои други скрити под дрехите екстри натежават доста често пред професионалните качества.
Затова М.К. се счита за щастливка, когато я наемат на работа. Съпругът и е безработен повече от година, а имат и две деца, които все още учат. Ами сметките за ток, вода, ами храна? Безисходицата е тотална! Работодателят, малко по-възрастен от нея мъж, не я пита за години. Късмет голям! Хич не се притеснил, че М. е прехвърлила 30 -те и това до известна степен я поуспокоило,т.е. няма да се занимава с нея, я колко млади дами шарят с очи наоколо. Работодателят първо я хвалел колко е работлива и това си било вярно, после почнал да я потупва по рамато, ужким без да се усети, ръката му политала и надолу…я, ама и тя имала стегнато дупе!
Краткото ухажване ще отминем с две думи " от ден до пладне". После, без да се помайва, мъжът минал към същността на любезностите,т.е. трябвало "да вдигне краката". Ако не…няма нужда от работника. Никой не може да го задължи да я задържи. М. знае това. Съпругът и - естествено не, а сметките чакат, хладилникът - също…
"Какво да правя? Хич не ми е по вкуса тая гадост. Семейството ми е добро, обичаме се и се уважаваме. Обаче трябва и да ядем, сметките се трупат и никой няма да ни ги опрости, нали сме българи! А и децата…ох, не ми се говори! Поухажва ме "чорбаджията" 1-2 седмици и хайде в леглото. Мислех си, че след 2-3 пъти ще миряса. Гадно ми е, но какво да правя? Очаквах да се огледа за нещо по-младо, че и пустите му нерези все на младо налитат. После си казвах, която и да е, все ще е насилена и унижавана. Боже, защо се родих жена! Това си е чисто насилие, изнасилване и незачитане на човешкото ми достойнство!"
Съгласно чл. 1 от Декларацията на ООН за изкореняване на насилието над жени, "насилие е всеки акт, осъществен на основа полов признак, които причиняват физически или психически вреди или страдание на жените, в т.ч. заплахи за такъв акт или принудителното му правене." Да, ама работодателите не четат закони, декларации и всякакви там дивотии, защитаващи правата на човека. Това са измишльотини, а той трябва да работи . ( И над работничките си.)
Напоследък жените у нас все по-често стават жертва на всякакви видове насилия - икономическо, физическо, психологическо и вече споменатото - сексуално. Жените се експлоатират всякак и това говори за нестабилните ни икономически основи, които са благодатна почва за потискане на по-слабите и беззащитни жени, но притежаващи много по-високи критерии за морал и отговорност.
Разказът на М.К. продължава така:
"И тоя разпасан нерез вече ме третира като своя собственост. Казах, че ме вкара в леглото си, но и това беше до време. Не че му минаха животинските мераци. Напротив! За да не губи време, вечер, преди да си тръгне, набързо подрежда няколко кашона и само казва " Хайде!" Опъва ме върху тях, ей така, като животно - на бърза ръка. Да си мине той по реда, да "разхлаби жилата", както се изразява накрая, че много му се било натрупало. Т.е., аз съм му нещо като безплатно антистресово хапче. Иде ми…да го удуша! Да се оплача ли? В полицията? Абсурд! Боже мой! Ами нали съпругът ми ще научи, познати, децата… Не! Какво ще правим без тая работа? Не ми се мисли! Не мога да се оплача на никого. Ще търпя, ще търся през това време нещо друго. А на него дано семето му изсъхне, дано някоя го скопи, дано го изритат между краката, та вече да не се сети за жена. Дано го изнасилят и него, та да види какво е. Мразя го!"
Така някои от жените са поставени в най-унизително положение - или се превръщат в "жена-жертва", или търсят справедливост. Втората категория би трябвало да търси възмездие, като започне с оплакване в Криминален отдел на полицията. Засега обаче в Сливенското РПУ няма нито една жалба против сексуално насилие от страна на работодател. Не че го няма, просто жените търпят, примиряват се, впримчени от икономическата безисходица и дълг към семейството, пренебрегвайки вредата, причиняващи си сами на себе си. А не е изключено един ден всичко натрупано да рефлектира и върху семейството, заради което се е превърнала в жертва. Жените претърпяват различни промени, най-вече психически, но те магат да се превърнат в агресори или в най-лошото жени-невидимки. Мъжете едва ли си дават сметка и което е по-лошо, едва ли ги интересува, че необузданият им полов нагон преобръща човешки съдби и психики. Променят жената, като създават у нея чувство на силна уплаха, стрес, отмъстителност, безразличие, чувство на загуба на достойнство, гняв и...
Едно социологическо изследване по проблемите на насилието, проведено през 2003 г., показва, че насилието над съпругата е често срещано явление според 42,9% от анкетираните, а сексуалното насилие на работното място е много разпространено според 17,6% и 34,3% го посочват като по-малко разпространено. Психическото насилие спрямо жената е много разпространено според 42%, а причините за това са финансовата им зависимост (76,1%), стрес от безработицата (51,2%), лошо възпитание (42,2%) и други фактори.
Разказаното от М.К. не е измислено. Смущаващото е това, че тя го направи пред почти непознат човек в мое лице и беше в ужасно стресово състояние. Вероятно отново и отново си припомняше пръхтящия върху нея "разгонен нерез" и беше забравила за дискретността. Гневът у нея напираше до такава степен, че беше забравила всякаква предпазливост за "тайната". И без да си психолог разбираш, че тя е насъбрала у себе си обида, агресия и омраза, чувстваше се на границите на възможностите си да се владее. И въпреки всичко, упорито отказваше да подаде сигнал срещу насилника. Жената отчаяно пазеше семейството си и единствения начин да оцелеят чрез заплатата й, за сметка на нараненото й достойнство. Чудя се що за изверги са онези, които третират работниците си като свои вещи и ги унижават без да се замислят. Ами ако съдбата беше решила обратното, ако те бяха на мястото на унижавания? Какво им дава да упражняват това нечовешко поведение? Силата на властта от парите, лошото възпитание или зле прикривани комплекси?
От споменатото вече социологическо изследване се вижда, че и жените вече стават агресивни и 7,5% от анкетираните споделят, че има насилие и от страна на съпругата спрамо съпруга. Тогава да не се учудваме какво поколение расте и какви деца ще се възпитат сред морето от насилие и агресия, които ни заливат отвсякъде --в семейството, на улицата, от екраните…
Какво ще очакваме от бъдещето, решаваме всички ние, които мислим и действаме като хора с достойнство. Може би М.К. и хилядите като нея трябва да решат проблема си по друг начин. Това не е съвет.

Латинка Минкова