Георги Коритаров, журналист: За нищо не ставаме като общност
Във вторник в пресклуба на София прес се състоя дискусия на тема "Ролята на свободното слово в демокрацията", организирана от Българската медийна коалиция и посолството на САЩ. В срещата участваха и представители на Сливенски НОВИНИ. Присъстващите с интерес изслушаха мнението на федералния съдия към Областния съд в Мериленд Александър Уилямс. Свои становища по темата споделиха Йово Николов от Асоциация "Разследващи журналисти", Юлияна Методиева от Български Хелзински комитет, Ясен Бояджиев от Граждански форум "Свободно слово", Галентин Влахов от Българска асоциация на регионалните медии и др.

Към участниците се присъедини и журналистът Георги Коритаров, който сподели своето виждане за свободното слово у нас и за предаването си "Блиц" по bTV. Ето какво каза той между другото::
- Свободата на словото се превърна в изключително сложно понятие. Преди 14-15 години, в началото на прехода на демокрация, свободата на словото бе един от основните елементи и една от основните ценности, върху които се опря гражданското движение и гражданския импулс за промени в обществото.
Днес сме свидетели на едно много специфично разслояване в разбирането на понятието свобода на словото. То, разбира се, от една страна продължава да си бъде същата гражданска ценност, каквато беше и тогава. Когато говорим за ценност, тази ценност не подлежи на промяна на стесняване или на разширяване или на каквото и да е видоизменяване във времето. Тя продължава да си бъде фундаментална ценност-свободата на словото като право на човека да говори и свободата на словото като право на журналистиката да осъществява своята дейност. Но днес в много голяма степен това понятие има и своя пазарна стойност. То се е превърнало в търговска емблема, ако щете дори в щит, зад който журналисти биват принуждавани или се правят опити да бъдат принуждавани да стават войници на интересите на определен собственик с цел със средствата на професията да водят битка дали по отношение на това да се атакува някакво чуждо рекламно поле или някаква сфера, свързана с рекламодателство, дали заради някакви лични обиди на един от друг и т.н. Дали просто защото някой има някакви предпочитания и му е хрумнало в еди коя си сутрин, че днес денят е розов, следователно социалистите са по симпатични, а утре утрото е синьо, следователно синята партия трябва да бъде толерирана. Т.е., такива неща, които са субективно настроение, проявило се или появило се във върховете на факторите, които носят икономическата отговорност за дадена медия и които обаче изискват това настроение да бъде материализирано по някакъв начин и чрез журналистическо поведение.
Аз не приемам и никога не съм приемал и никога няма да приема списъци със забранени личности, с които не може да се разговаря. Не мога да приема например, че една тема като тази дали някой е имал амбиции да променя държавната система на Република България, като възстановява монархията или променя Конституцията на страната, не е актуална - нали такива неща, които общо взето колкото и изненадващо да звучат, могат да се превърнат в много сериозно противоречие и сблъсък между стремеж на журналистиката и на личността на даден журналист да работи в условията на свобода и от друга страна недопускането на нещо да се случва.
Ние говорим от 15 години за едно и също, ние практически, ако си записваме и си издаваме на стенограми тези дискусии или форуми, вече плагиатстваме от самите себе си и дори анекдотично ще го кажа - забравили сме кой е първоизточника на цитатите. Но ние вече се въртим в порочния кръг на нещо, което е до болезненост познато, споменавано, преповтаряно, копирано и ако имаше по една малка ракия и салата, щяхме да заприличаме на една кръчма на вечното говорене за свободата на словото, която е точно толкова безсмислена, колкото и приятна, поради това, че сме се събрали и имаме възможност да си говорим. Аз не съм убеден, че българските медии, вече мога да го кажа с горчивина, имат ресурса наистина да се борят за понятие като свобода на словото и право на сериозна професионална журналистика по простата причина, че разбиранията ни за тези понятия са драматично различни. Затова колкото и да е неприятно да го кажа, може би ни остава единственият шанс всеки да води личната си битка, защото просто показахме, че за нищо не ставаме като общност.
Беше императивно изисквано от мен да подпиша един анекс към много свободния договор за правенето на предаването "Блиц", който гласеше: "Авторът е длъжен да се съобразява с редакционната политика на отдел "Новини" и да следва указанията на директора на този отдел при подготовката и реализирането на рубриката, при подготовка на всяко издание на предаването "Блиц", своевременно да уведомява директора на "Новини" и продуцента на "Тази сутрин" за поканения гост и тема на интервюто." Аз отказах да подпиша този текст, въпреки че в продължение на 15 дни преди местните избори по няколко пъти на ден водехме такива разговори и всеки един от тези дни беше ден, в който "Блиц" можеше да бъде спрян от телевизионно излъчване.
Отказах да го подпиша поради две причини. Първо, защото формалното изискване за оведомяване за гостуване и тема на предаването се спазва във вид, който е много прост - пише се тема, пише се гост, и тя се обявява всяка вечер. Второ, защото какво означава редакционна политика на отдел "Новини", може ли някой от вас да обясни какво означава редакционна политика на отдел "Новини"? Никой не може да обясни нито пък някой можа на мен да ми обясни. Ето, за това става дума.
Изискваме да се съгласуват нещата предварително с оглед на това, ако случайно някой отиде към поканване на човек, който по някакви причини не трябва да бъде канен, да му бъде обърнато внимание върху това. Тъй като не съм свикнал да бъда под какъвто и да било политически натиск или контрол, не подписах и за чест на радио Свободна Европа то категорично застана зад мен и отказа да подпише също такъв договор. Това е истината и мисля, че нищо не сме в състояние нито да направим като отделни журналисти, нито има смисъл, защото всяка корпорация е в правото си да налага свои правила. Това е нещо като взаимоотношенията между Съединените щати и Съветския съюз. Намеса във вътрешните работи би било да се коментира този регламент.