Архимандрит Игнатий, протосингел на Сливенската митрополия:Църквата ще е победителка в духовната война, която се води сега в страната

Архимандрит Игнатий Карагьозов, протосингел на Сливенската митрополия, е новият представител на Българската православна църква и българския партриарх в Москва. За да изпълни решението на Светия синод и встъпи в четиригодишния си мандат, тези дни младият духовник заминава за руската столица, считана в духовните среди за център на православието и истинската вяра. Висшата чест да е духовен посланик на страната ни носи със себе си и задължението да съдейства за запазването и разширяването на отношенията между двете църкви - руската и българската, и за сближаването на двата народа.
"Естественият живот на човека е брачният. Монашеството за него е невъзможно, тъй като това не е обикновен, а свръхестествен начин на живот, подражание на ангелите. Постижим е за човек единствено ако му е даден като дарба от Господ. Не получи ли с Божията помощ тези духовни и телесни способности, дори да стане монах, един ден ще се откаже." Така започва разговорът ни с архимандрит Игнатий, за когото монашеският живот отдавна е станал призвание.
На стената в кабинета си в Сливенската митрополия, редом до портретите на Сливенския владика и Българския партиарх, 31-годишният духовник е поставил и този на Левски. Сложил го е до тях, защото чувства Апостола близък до сърцето си, а и ги свързва един светец-покровител. "Левски не се отказва от монашеството и спазва докрай дадения обет. Сменя само служението си. Монах не значи само да си в манастир, а какъв живот живееш. Той е знаел, че духовното издигане и просперитет на народа минават през извоюването на политическа независимост и като истински духовник е отдал живота си за народа и България.", казва архимандрит Игнатий, докато разглеждаме портретите.
За разлика от Апостола младият архимандрит дошъл на този свят с идентично на духовното си светско име - Игнат. Кръстили го на баба му, която пък била наречена на светията, в чийто ден се родила.
Срамувал се от името си като малък. Било рядко срещано и необичайно, затова гледал някак си да го премълчи при запознанство. Докато не приел светото кръщение. "Кръстихме се с брат ми, който е мой близнак, на 19-я ни рожден ден и изведнъж започнах да си давам сметка, че различното не е срамно. После, когато се запознах и с житието на св. Игнатий Богоносец, името взе да ми се струва най-хубавото" - признава днес отец Игнатий.
За двата рода, от които произлязъл, духовникът разказва, че са рядко трудолюбиви, безкористни и честни хора с твърда вяра, закърмили и наследниците си в патриотизъм и родолюбие. Прадядото по бащина линия бил един от най-богатите в село Коньово и основен ктитор при построяването на местната църква. Дядото на майка му също бил църковен служител. И въпреки че в атеистичната власт било трудно да се отстояват православните традиции, тази атмосфера несъмнено е оказала влияние върху поколенията. В откъснатото от църквата и духовния живот общество, в което израсъл, първият досег до вярата бил именно в семейството. В спомените на младия духовник и до днес ясно се е запечатал мигът, когато по време на градушки баща му и дядо му събирали трите пръста и с поглед към начумереното небе, тихичко мълвили: "Господи, помилуй!" Простичките, но искрени молитвени слова, излезли от самото им сърце, станали закваската на бъдещата вяра у 4-5-годишното тогава момче. Постъпил в техникума по строителство и бил усърден ученик, но разбрал, че не това го привлича. Едва след кръщението усетил своето призвание. Случило се така, че за утвърждаването на вярата помогнали и няколко събития, в които Игнатий усетил Божията намеса. За едно от "чудесата" си спомня: Като всяко малко момче бил запален фен на отбора на "Левски" и много искал те да победят на финална среща за купата на България. Молил се дълго и усърдно и Господ накрая го осенил с провидение, че мачът ще завърши 2:1 за "Левски". Така и станало. И това "чудо", добавено към още божии провидения, постепенно утвърдили вярата му.
Днес вече вещият в църковните дела божи служител съветва: "Не трябва умишлено да търсим тези чудеса, защото тогава се получава опасно състояние, наречено на църковен език "духовна прелест". На човек започват да му се явяват светлини, образи, видения, които си представя, че са от Бога, но всъщност са от злите духове, които искат да го вкарат в заблуда." За избора на житейски път много помогнал вестник "Кой си ти", който младият мъж обичал да прелиства, докато бил в казармата. От скорошното кръщение съзнанието му било настроено положително към вярата и след като прочел интервю с едно момче, записало да учи в духовната академия, в него изведнъж се отприщило непреодолимо желание също да учи богословие. А във Великотърновския университет, където след година го последвал и неговият брат, духовните книги разпалили още повече ревността към вярата. Не било задължително да приема монашеството, но решил да се постриже и да заживее по божия воля.
Родителите на Игнатий били интелигентни и вещи по много въпроси хора, но решението на сина им ги стъписало и изненадало неприятно. "Бяха недоволни в началото, но разбирам тяхното недоволство. Нямали са възможност да се запознаят отблизо с православната вяра и не знаят много неща за монашеството"- така отец Игнатий мъдро оправдава чувствата на най-близките си, признавайки, че рядко в историята на църквата родители са приветствали решението на децата си да станат монаси или монахини. Смята обаче, че ако са имали душевна болка, тя е била полезна, защото болката смирява човек, очиства го, а смирението доближава до Бога.
Съвпадението на светското му име с духовното, избрано измежду няколко светии чрез жребий, може да се тълкува само с това, че е отредено животът на младия духовник да протече изцяло под покровителството на св. Игнатий Богоносец и заедно с духовният му отец Сливенският митрополит Иоаникий светията е заел първостепенно място в живота му.
Трите обета - за послушание, целомъдрие и нестижание, които приел с монашеството, младият духовник ревниво спазва. Позволява си само понякога чаша вино, тъй като православието не го отрича като зло. "Виното е божие творение и като такова несъмнено е добро и полезно, когато човек пие с мяра без да се опива. Грешна е единствено злоупотребата с алкохола", казва архимандрит Игнатий.
Макар да не личи по аскетичния му външен вид, умее да се радва на всичко, дадено от Господ на трапезата, но в умерени количества, така че, както сам казва, да прославя Бога за неговата милост и благодат, пък и да е здравословно." Цигарите обаче отхвърля като принадлежащи към страстта на чревоугодието. За свободното си време архимандрит Игнатий е категоричен: "Духовникът няма и не трябва да има свободно време. Той е на работа 24 часа в денонощието и мисълта му трябва всяка минута да е заета със собственото усъвършенстване в полза на църквата и хората." Както твърди отец Игнатий, молитвите, четенето на свещеното писание, изповедта, "облагородяват човек, пречистват ума му и го приближават до Господ, а с това се увеличава и любовта му към всички хора." Спокоен е, че църквата ще устои на наплива на ересите и битките за душите, разгоряли се напоследък. "Стремежът на поднебесаните духове на злобата и техните слуги в лицето на тайни организации и секти действат тенденциозно върху православието и се стремят да разделят и отслабят църквата по всякакъв начин. Но тя ще устои, защото силата на проповедта не е в психологически похвати, а в самите думи, които, изречени от Господнята уста и осветени от Него, носят Господнята сила и въздействие" - казва Игнатий.
Това, което става сега в България, е една война, само че духовна, смята той. Жертвите в нея са болните души, психологическите проблеми, разделянето на семействата, невъзпитанието на децата. "Това е загубеното от нас, но Господ е всемилостив и всеки, който падне, може да стане и в крайна сметка църквата винаги ще бъде победителка", твърди архимандритът.

Мариана Жекова