Слово на Йордан Радичков,
произнесено при обявяването му за носител на наградата за литература и изкуство "Добри Чинтулов" през 1980 г.

... Сливен е ветровит край. От опит зная, че където има ветрове, няма плява. По всяка вероятност и тук ветровете постоянно отвяват плявата и остава само зърното. Трудно е за един човек, който си изкарва скромно прехраната като скрибуца с перото, да застане да говори тук, в Сливен. Сливенският край е дал и продължава да дава толкова много писатели, че биха стигнали те за цяла една нация, и всяка европейска нация би се гордяла с тях.
Понеже вече съм приобщен и аз към Сливенските дела, то лека-полека ще трябва да говоря като сливенец, още повече, че днес и през цялата седмица гринвичкият литературен меридиан няма да бъде в София, а ще бъде тук, в град Сливен. Щастлив съм, че съм зачетен и аз като редник в това литературно събитие, и ако не мога да бъда част от пламъците на прочутите сливенски огньове, то ми стига скромната награда да бъда част от дима на огньовете. Повярвайте ми, скъпи приятели, че в момента чувствувам душата си лека като дим и на сърцето ми е радостно.

Йордан Радичков