Остави ни бай Йордан Радичков

Сами и зъзнещи в каруцата, да изпадаме и се разсяваме по пътя ту като зърно, ту като плява...
Остана ни крехката надежда че по неговата "Нежна спирала", там някъде на небето и в голямото време на отвъдното ще срещаме отново духът му и неповторимото му човешко присъствие. За мене вече е късно да срещна по-голям български автор и като актьор да оживявам неговите мисли и думи, а след това на "живо" да контактувам с него по най-непосредствения човешки начин.
Вече усещам как завинаги и безвъзвратно ме напуска тази магия...
И само с неговото по детски гениално "Как така?" ще продължавам да се учудвам, как този огромен и мъдър човек намираше начин да общува и с най-малките, а по-някога и най-злокачествени хорица.
И ако идното поколение актьори се възползва от тази богата съкровищница - Радичковото творчество, и ако съм "късметлия" да наблюдавам как го прави това по нов начин и с нов поглед, това ще бъде най-голямата награда за актьорските ми старини.

Михаил Илийков, актьор