ОТПУСНАТ ЛИ НИ ИСКАНИТЕ 30 МЛН. ЕВРО, ГРАДЪТ ЩЕ ЖИВНЕ
Инж. Даниел Петров
е роден през 1965 г. в Тополовград. Завършил е Математическа гимназия в Ямбол
в класа на един от най-добрите математици в България Косьо Косев, а след това
ВИАС-София, специалност "Пътно строителство". Работил е като проектант
в частна фирма в Ямбол, специалист в Поземлената комисия в Стралджа, а след
това и неин секретар. Поканен е на работа в Областна администрация - Сливен,
като междувременно завършва и "право" в Бургаския свободен университет.
След това работи като адвокат на частна практика и като началник производствено-технологически
отдел в ямболска пътностроителна фирма. Отскоро е на поста зам.-кмет по строителството
в община Сливен.Г-н Петров, в средата на този месец беше затворена заради ремонт ул. "Раковски" в Сливен. Какво по-конкретно се извършва там и колко ще струва?
- Ремонтът, който сме започнали, обхваща участък от около 200 метра от ул. "Раковски" и цялата перпендикулярна на нея улица "Капитан Мамарчев". Предприехме го, за да изградим мръсна канализация, тъй като там такава изобщо няма. Според договора с фирмата-изпълнител стойността на ремонта е 17 245 лв. Ние правим главната канализационна мрежа и от ремонта ще могат да се възползват всички къщи в радиус от 200 метра, а и някои съседни на тях, ако собствениците разрешат да копаят през двора им. Самите къщи ще се включват към канализацията за своя сметка, тъй като това не е предмет на обявената обществена поръчка.
Разделихме обекта на две, тъй като е по-голям. Срокът на строителството е един месец и преценихме, че не си заслужава за цялото това време да затваряме улицата, след като можем да отделим ремонта на ул. "Капитан Мамарчев" с второ строително разрешение. Там няма проблем, тъй като изобщо няма движение, улицата е тупик.
Не е ясно защо в тези 200 метра на "Раковска" няма канализация при положение, че преди време тя е била правена по цялата улица.
Има ли други райони на Сливен без канализация и предвиждате ли съответно подобни ремонти и там?
- Без канализация са почти всички къщи над V СОУ. С изключение на "Великокняжевска", останалите по-малки улички нямат изградена канализационна мрежа. Почти целият град нагоре няма канализация, както и част от "Комлука". Просто там всички са със септични ями и има много оплаквания, че след по-голям дъжд те се пълнят.
До средата на януари общината трябваше да представи в Министерството на околната среда и водите нуждите си в областта на водоснабдяването и канализацията, за да се търсят средства по програма ИСПА за финансиране на такива дейности. Вместихте ли се в сроковете и какви са исканията на Сливен?
- Срокът 16 януари беше спазен. Заедно с ВиК-дружеството изчислихме какви са нуждите от средства за изграждането на двете пречиствателни станции - за чисти и за отпадни води, прокарването на мръсна канализация там, където няма такава. Включихме и подмяна на етернитовите тръби, по които се доставя чистата вода, тъй като разбрахме, че специалистите от ИСПА са склонни да отпускат повече пари за подмяна на водопроводната мрежа. В Сливен тя е много остаряла, според доклада на ВиК има тръби от 1924г. Имаме загуби от порядъка на 85% от подадената вода и за да се намалят трябва да направим подмяната. Лошото е, че трябва да се копае в центъра на града.
Налага се и смяна на част от по-новите метални тръби. Специалистите на ВиК водят статистика къде най-често се получават аварии. Трябва някъде да се увеличат размерите на тръбите, защото са малки и се получава голям напор на водата, което води до повече аварии. Много неща трябва да се променят. Зависи колко пари ще ни отпуснат и тогава конкретно ще видим кое е най-належащото. Сумите, които искаме, са много големи - повече от 30 млн. евро. Колко ще бъдат удобрени, ще стане ясно през февруари, когато представители на ИСПА дойдат на място да се запознаят с обектите.
Имаме големи надежди, подплатени от подкрепата на Министерството на околната среда и водите, че исканията ни ще бъдат удовлетворени. Имаме нагласата да потърсим, ако трябва, и политическа подкрепа от нашите депутати. Имаме уверения от тяхна страна, че ще ни подкрепят, защото проблемът е голям и касае целия град.
Предвиждате ли в скоро време конкретни действия във връзка с незаконните гаражи, които все повече загрозяват града, а нерядко в грубо нарушение на закона заемат детски площадки, паркинги, дори речни корита?
- Предвиждаме уреждането на този въпрос и идеята е почти готова. Искаме да уредим нещата като предложим договор на всички, които държат такива гаражи и да определим някакъв наем. Той ще е минимален, защото нямаме намерение да печелим от това, а да вложим парите за благоустрояване на района, в който са гаражите. Където гаражите не са сложени на подходящо място, да ги преместим, да ги боядисаме в един цвят, да уредим в отделните райони да се поставят определен вид гаражи. Това е идеята. Не сме обаче още готови с договора, за да го представим.
Въпросът е доста сложен, тъй като нещата не са еднозначни. Лесно ще уредим нещата с част от гаражите, които са на общинска земя. Но трябва да мислим и за гаражите, поставени на частни имоти. Ако собствениците на земята предприемат някаква инвестиционна инициатива, трябва всеки момент да намерим решение къде бихме могли евентуално да преместим гаражите.
Има добър опит в това отношение в Стара Загора и ни предстои с главния архитект да отидем на място, за да видим как са решени въпросите там. Тези дни имахме среща със специалисти от Пловдив, но там е по-различно. Трябва някак временно да решим въпроса. Вече при новите строежи изискваме да бъдат предвидени и гаражи.
Имате ли вече идеи за озеленяването на града?
- Необходимо е да се помисли и за това, особено ако се има предвид колко е трагично положението в крайните квартали. Правим изчисления колко ще струва поддържането на една зелена площ, за да видим колко можем да си позволим. Имаме идея ние да изградим зеленити площи, а хората да се ангажират да ги поддържат. Мислим да превърнем и парк "Юнак" в истински парк, като го залесим и го направим приятно място за почивка. Само че сме едва в началото.
На колко места в момента има свлечени земни маси и кога ще започнат работите по тях?
- По Дюлева река по пътя към долната станция на лифта има свлечени земни маси вследствие на водата, която се стича. На пет места се е свлякла почвата, но двете от тях са особено тежки, тъй като има оголени електически кабели. Банкетът на пътя е изяден и има отворени ями с диаметър 4 метра и дълбочина 5-6 метра. Това се е получило вследствие на проект за озеленяване, чиято идея е била да се засадят дървета с голяма коренова система, която да укрепи брега. Направен е обаче обратен наклон и водата, вместо да се влива в реката, отива на пътя.
Провели сме разговори с "Благоустройствени строежи", но сме в зимен период, когато такива ремонти не се правят. Позволи ли времето, при първия удобен момент ще се ремонтира поне там, където е оголения кабел. Но дори и нов насип да направим, водата пак ще отива на пътя. Затова предвиждаме да решим трайно проблема с един проект, с който да се укрепи брега, да се направят облицовани канавки, шахти, за да се улавя водата и отвежда. Подали сме искане до Комисията по бедствия, аварии и катастрофи, но най-спешните проблеми ще се решават с наши средства веднага.
Наскоро имаше оплакване от кметството в с.Самуилово, че водата на р.Тунджа подкопава моста и може да го разруши. Предприели ли сте нещо за решаването на проблема?
- В коритото на реката има много каменни блокове по 3 тона, които не знам защо са били слагани. В момента те са под моста, не позволяват водата да мине по естественото си корито и тя съответно си намира път близо до едната колона на моста. Там е само земен насип и тя го е изяла частично.
Най-лесното и безболезнено решение е камъните просто да се извадят от коритото. То обаче е публична държавна собственост и съответно държавата трябва да извади каменните блокове. И ние можем да го направим, но държавата трябва да намери пари. Освен това мястото не е много удобно и не всяка техника може да извади блоковете. Нужен е тежък кран с доста голяма стрела. Проблемът трябва да се реши и доколкото съм информиран, вече е поискано финансиране от София.
Предвиждате ли нещо за привличане на повече средства от отпуснатите по предприсъединителните фондове? Нерядко напоследък в централните медии се появяват критики, че малко от тези средства се усвояват.
- И в Сливен според мен малко се е работило в тази насока. Затова кандидатстваме с такива големи проекти. Затова се предвижда и в новата общинска структура да има международен отдел, на който това ще му е работата - да търси информация къде можем да участваме в проекти. Освен това ние работим тясно с всички неправителствени организации и, подкрепяйки ги, ще участваме чрез тях и в други проекти.
Основната ни задача е да направим града по-привлекателен за живеене. Имаме определени средства по нашия бюджет, по бюджета на държавата и всичко друго трябва да го намерим чрез външно финансиране. Затова кандидатстваме и по различни програми. Ако успеем да вземем тези пари, които искаме по ИСПА, смятам , че градът доста ще живне, тъй като това са огромни инвестиции, каквито целият град за десет години не е правил. А от това следва, че ще се открият и доста работни места.