С
всяко настъпване на Нова Година Сливен се подготвя за отбелязване освобождението
на града от пет вековното турско робство.Военните победи при Шипка и падането на Плевен откриват пътя за настъплението на руската армия на Юг към Цариград.
Месец декември става най-тежкия за българското население на града ни. За да се опази от турските набези и жестокости, то е принудено да напусне града и да търси укритие и спасение в околностите над него.
Пръв пристига на 5 януари Панайот Хитов с голямата новина, на другия ден идва и Желю войвода. А на 17 януари 1878 г. в града влизат освободителните части на пехотата от 26 дивизия. Най-прославените командири на руските части, донесли свободата на града, са генерал Делингсхаузен, майор Кардашевски, полковник Бакланов и ген. Безяев.
Съвзели се от уплахата, хората слизат в града и решават да организират тържествено посрещане на освободителите на месността "Харамиите". В Сливен през това време избират митрополит Серафим да изпълнява длъжността кмет и да поеме грижите за ред и дисциплина. Сливенци бързо издигат арка на посоченото място. Изразител на голямата народна радост става поетът Добри Чинтулов. Макар и полусляп, той успешно изпълнява възложената мисия. Подготвеното приветствие произнася на чист руски език. То просълзява очите на всички присъстващи. Най-силно е развълнуван ген. Делингсхаузен, който отбелязва станалото в руския журнал, "Ето вие, дългоочаквани и желани гости, престъпяте смело в нашия град, където измъченото му население със сълзи на очи ви чака с разтворени обятия."
Освободителите по стар български обичай са посрещнати с хляб и сол. Гърдите на офицерите и войниците са обкичени с чемшир, здравец, мушкато и други зимни цветя. Сливенци настаняват генералите и другите командири в дома на сливенския възрожденец Захария Жендов, където им устройват шумно тържество.
Много е дал градът ни, за да помогне за успешния край на войната. Над 168 души обличат униформата на опълчението и воюват за свободата. Към 70 души участват в четите на Панайот Хитов и Желю войвода, за да им посочват път с по-малко препятствия.
Главната задача на Русия след края на войната е да се подпомогне българската интелигенция да създаде и оформи своите държавни институти, за да съдейства да започне изграждането на съвременното управление и производство. Разбрала задачите, които и предстоят, общинската власт, подкрепяна от интелигенцията, се заема да работи, за да промени материалното производство, да подобри учебното дело, да подпомогне духовното и културно израстване на града. Успоредно с това правителството и местната общинска власт насочват вниманието към разрастване на фабричното производство, което налага строителството на нови фабрики.
Обръща се сериозно внимание и за подобряване качеството на зърнопроизводството, винарството, килимарството и други отрасли. За да си осигурят пазари за стоките в европейския свят, те упорито държат за висококачествено производство.
Когато през 1891 г. правителството взема решение за организиране на мострен панаир в Пловдив от 1892 г., сливенци искат да им бъде разрешено да си издигнат на панаира свой павилион. Тяхното предложение е направило силно впечатление на организаторите. На него през 1892 г. градът се представя с 276 експоната, от които 155 са наградени. Златен медал получават 27 артикула, а сребърен 55.
Високата оценка дадена от комисията за стоките на сливенските производители на първото пловдивско изложение ни дава смелостта да се представят в Европа. През 1904 г. те са на панаира в Сен-Луи, където имат голям успех.
На следващата година отиват на световното изложение в Лиеж. Тези постижения на индустриалците и търговците извежда Сливен на водещо място в страната.
След войната централното училище е трансформирано в реална гимназия с директор Ал. Козарев. Ген. Столетов присъства на първия годишен изпит. Доволен от резултатите той подарява 1000 сребърни рубли за обзавеждане с помощта на ген. Скобелев и ген. губернатора на града и Ив. Иванов са събрани 70 000 рубли за издигане на нова училищна сграда. Основният камък на сградата е положен през месец май същата година.
Статистиката от началото на 20 век посочва, че текстилните фабрики през 1909 г. са 46, от които 35 са в града под Сините камъни.
На 16 януари 1928 година се отбелязва най-тържествено 50 годишния юбилей от Освобождението на града. Пред стихналото гражданство митрополит Иларион освещава и прерязва лентата на първата дизелова електростанция на града. С този акт Сливен открива пътя на прогресивното развитие на производството. Друг важен момент в икономическото развитие на града е отбелязан през месец март 1934 година. На голямо тържество сливенските граждани наблюдават и аплодират прерязването на лентата и пускането на фабрика "Белфа", която е единствената в страната за електрически крушки. А през есента на 1934 г. е завършена сградата на общината с часовниковата кула.
На 8 ноември 1935 година на Димитровден е открит най-тържествено паметника на легендарния Хаджи Димитър. На тържеството присъстват гости от района, страната и представители на правителството от София.
Окончателно се оформя централния площад през 1939 година, когато се завършва сградата на Митрополията.
Оформянето на Сливен като развит град с фино производство на различни видове сукна и други вълнени платове успява да се утвърди в икономиката на новоосвободена България.
Градът ни успява да оформи и свой бит и култура. За това му помагат 30-те шадрафани в града и потоците, които дават специфичен красив чар на градското оформяне.
Архитектурата на града ни е също интересна. Промените се чувстват от входната порта, до застлания с калдаръм двор, с многото хаети и цветя. Всичко в тези домове е изработено от сръчните ръце и изтъканото застлано по миндери, окаченото по прозорци и полици създава специфичния уют на сливенския дом.
Местните хора, които са избирани за кметове, полагат грижи за развитие на учебното дело, като строят нови и хубави учебни сгради. Учителите, които работят в тях, се отличават с много знания и сериозно отношение към учебния процес. В помощ на възпитателната работа започва да се търси дружеството "Майчина длъжност". След освобождението Сливен е избран за място на военните сили на страната в югоизточното направление. Тук са формирани 11 полк-пехота; 6 полк-артилерия; 7 конен полк; 2-ри преносим полк и др. В местата, които заемат, изграждат свои сгради за спални, учебни помещения, плацове и др. Създаденото обединение носи наименованието - дивизия, която е бивала по бойни заслуги наричана Балканска и Балканодрагска.
В крайна сметка виждаме, че градът ни сериозно се променя и върви по път, в който търси догонването на европейския подем.