ПИШАТ НИ

Болниците не са само "О, ужас!"

Така се случи, че краят на 2003 година за семейството ми премина в ходене по болници. Срещайки се различни познати, щом споделях, че са ме сполетели подобни неприятности, възкликваха: "О, ужас! Там да не попадаш!" Под това имаха предвид не самия факт на разболяването, а лошото отношение към пациентите.
Не оспорвам мнението им, нито пък си мисля, че в болниците ни всичко е наред. Не може в бедна държава, в бедна болница, нещата да са перфектни, но искам да разкажа нещо, което е в противовес на това "О, ужас!"
През октомври свекърът ми отиде при д-р Ходжев. За лекарите, а и за близките му беше ясно, че е пропуснал всички възможни срокове за лечение. Надеждата беше отправена повече към Бога, отколкото към медицината. Въпреки това никой не го отпрати, лишавайки го от мисълта, че все пак има още време пред него. Изпратиха го в Онкологична болница в Стара Загора, където също са направили всичко възможно да удължат дните му. Некой не го е пренебрегнал виждайки, че е възрастен или видимо неплатежоспопобен. В края на ноември дъщеря ми Валерия се почувства зле. Отдадохме го на настинка. През ноща се събудих, чувайки я да стене. Беше припаднала на пода и не можеше да се ориентира къде е. Опитахме се да я вдигнем, но тя отново припадна. Уплашихме се много. Без да се помайвам, набрах по телефона Бърза помощ. От там ми обясниха, че първо трябва да се обърна към личния лекар или към неотложна медицинска помощ. Без да съобразявам, а аз добре познавам структурата на медицинското обслужване, креснах на служителката:"А бе детето ми лежи в несвяст на пода, а вие ми говорите за джипи!" След няколко минути дойде колата на Бърза помощ и в това време си спомних, че всъщност тази служба има други функции. Стана ми неловко - и от доктора, който идваше и от това, че изпуснах нервите си пред служителката. (Ако си спомни случая, нека ме извини) Поради тази причина, честно казано, очаквах раздразнен лекар. Нищо подобно! На смяна беше д-р Деско Десков, който направи всичко необходимо да облекчи страданието на дъщеря ми, отдели и нужното време, а после успокои и мен, защото аз наистина се почувствах притеснена. Д-р Десков прояви наистина човешко поведение и разбиране, което в случая беше много важно, защото за него това може да е ежедневие, но за нас беше едно ужасно неприятно преживяване.
После Валерия постъпи в Инфекциозното отделение. Естсествено беше да сме притеснени до излизане на резултатите, но там д-р Косева отдели нужното време и внимание, за да обясни характера на заболяването, което се оказа нещо безобидно и нямаше причина за обзелата ни паника. Д-р Косева поговори с дъщеря ми, обясни и всичко, което я интересуваше и след този разговор тя се почувства излекувана. Преобрази се за миг, усмихна се и ми се струваше, че точно тези няколко минути свършиха работата на купища лекарства. Преди Нова година пък се разболя и другата ми дъщеря Силвия. Уж ангината я считаме за нещо безобидно, а то и в болницата пращала хората. Направи ми впечатление, че сестрата, която я прие, веднага започна да я нарича "Силве", сякаш беше нейна близка. Така пациента преодолява много по-бързо смяната на домашната с болничната обстановка. Истината е, че отношението на персонала към болните беше добро, без помен от онези приказки "Или ми буташ в джоба, или няма да получиш никакви грижи"
Не зная, може да сме случили на добри и отзивчиви лекари и сестри, но за нас истината е, че в болницата хората полагат усилия и в рамките на възможностите си дават най-доброто. Едно от най-честите оплаквания е, че там имало хлебарки. Ами има ги! То пък къде ли ги няма! Но забравят да кажат, че санитарките забърсват пода по 4-5 пъти на ден. Минаха дни от здавословните ни изпитания, но добрите чувства към работещите в Инфекциозно отделение и болница "Д-р Ив.Селимински" останаха. Спомних си многобройните изречени и изписани оплаквания и още толкова добри изречени, но ненаписани думи. Затова ги и написах. В болниците ни може да има "О, ужас", но има и много повече "Сърдечно благодаря! За добрите ви сърца и усмивките, за човешкото отношение!"

Латинка Минкова