МНЕНИЯ

Съдбата на войниците

Случи се най-жестокото - млади мъже загинаха за…тук мненията се раздвояват. Едното - как под формата на "война срещу световния тероризъм" САЩ простира интересите си където си иска, като при това се кичат с името "умиротворители". Към тази неясна за масата хора кауза са се прикачили и нашите политици, които говорят за някаква българска кауза в Ирак, как сме защитавали световния мир и прочие, опитвайки се да прикрият основния мотив на войниците ни - те са отишли за пари, защото некадърното управление доведе тях, майките и бащите им до просяшка тояга. Тези с кръв спечелени пари ще бъдат похарчени за преживяване, а не за яхти и вили.
Съдбата на войника
е такава - да служи и се подчинява, да изпълнява заповеди на военни хора, които общо погледнато са сбъркани умствено, защтото само сбъркан ум може да роди мисълтта за масово убийство между хора, които изобщо не се познават.Тези сбъркани умове на политици, религиозни водачи и военни, водени от алчност за пари и власт, настройват хората едни срещу други и когато няма кауза, идват парите. Но това е друга тема.
Сега става въпрос за войниците, хора, които са избрали службата под пагон за своя професия.И като такива, те носят последиците от избора си. (Друг е въпросът дали държавниците на България са направили правилен политически избор.) Възможно е съвсем малък процент от войниците да са там по друга причина, извън финансовата, но болшинството са там от зор, наемници, които трябва да изпълнят задълженията си срещу заплащане. Също като миньорите, металурзите, пожарникарите и т.н. Всеки, изпълняващ професионалните си задължения, може да загуби живота си. Колко, примерно пожарникари, са загинали, сапсявайки човешки живот или имущество за милиони лева? Те обявени ли са за герои? Как държавата после помага на семействата им? Може би Иракската кауза е по-драгоценна от спасяването на български хора? С какво загиналите металурзи в Кремиковци са по-лоши от момчетата в Кербала? Нали те умряха, създавайки национален продукт за държавата!
България беше в траур за убитите в Кербала. Това би трябвало да значи, че при всеки подобен случай, България ще бъде в траур? Ако убият и други, ако това се случва често и на повече места? Както България почете войниците от Кербала, така трябва да постъпи и при всеки подобен случай. Патриарх Максим обеща да включи имената на убитите в молитвите си, редом с имената на българските владетели и светци. Това редно ли е? А ако списъкът набъбне? И с какво войниците, загинали за чужда кауза при изпълнение на служебните си задължения, са по-добри от онези войници, загинали по фронтовете в защита на България? С какво са съпоставими спрямо българските владетели и светци?
Първоначално имаше решение за изпращане в Ирак на химическа рота. Как така тя прерастна в батальон и от гледна точка на обикновения човек нашите войници хич не са "мироопазващи", а са си в положение на война. Доколко са подготвени за подобни действия войниците от реорганизиращата ни се армия? И откъде накъде българският народ ще трябва да плати 100 000 000 долара за участие в двете мисии, а в добавка - обезщетнения за убитите. Значи може да се намерят милиони долари, за да пращат войниците ни където на някого му хрумне, а не може да се намерят пари за спасяването на десетки детски живот? Не ни ли стига, че от света си отидоха момчета, без да има смисъл от това. Кой ще обясни каква точно е правилната българска кауза в Ирак или тя е правилна, само защото го е казал Буш.
За народа е ясно, че войниците ни са там за пари. Колко деца на богати родители са там? А колко деца на политици?
Струва ми се, че политиците ни говорят толкова много за случая в Кербала и направиха от войниците ни национални герои, само за да успокоят съвестта си. Не може да не осъзнават, че тези момчета си отидоха не защото са защитавали някаква българска кауза, а подгонени от мизерния живот, на който точно политиците ни обрекоха. Затова редом с официалното "загинаха геройски", ще битува и народното "отидоха си напразно момчетата, за чужди интереси и за чужда кауза."

Латинка Минкова