Да развиваш таланта на децата

Човекът е интересен и познаваем (непознаваем), колкото и цялата Вселена. Отгръщаш някаква страница в душата му, а там…чудо! След него - друго чудо… Ася Илиева е пианистка-педагожка. Първото е призвание, а второто - чудо. Заварвам я до Тошко, момче с нежни неукрепнали пръстчета, който счита, че пианото е лесно нещо, стига да знаеш нотите. За момент си представих слабичката Ася, която се влюбила в клавирния инструмент в родния Плевен, после завършила Музикалното училище, а след него и Музикалната академия в Пловдив, с педагогически профил. От първия досег с клавишите, може би подсъзнателно, е останало детското усещане за чистотата на изкуството, за магията на звуците и за водопада от емоции, събудени от тези звуци. Днес Ася е госпожа Илиева, но гледа на света с очите на дете. С музика се е занимавала цял живот. От 20 години, заедно със съпругът и, също музикант, са в Сливен и сеят красота в душите на хората. Ася Илиева е била корепетитор на всякакви инструменти, преподавала е в ДМШ "Мишо Тодоров", а от три години е една от основателките на Музикално сдружение "Млади виртуози".
Ако някой види в какви условия се развива талантът на сливенските деца, няма да повярва на очите си. Една къщичка на ул. "С.Филаретов", в едно стайче, в което няма и зачатък от акустика, идват 22 деца, за да откриват красотата на звуците. Тошко, за когото вече споменахме, е ученолюбиво момче, с разностранни интереси, но засега иска да стане полицай. За разлика от Нели, която упорито репетира "Менует" от Хайдн, нетърпелива е да свири поне малко като госпожата, а после, когато стане голяма, да свири като истинка и известна пианистка. След нея Цвета споделя, че до пианото е седнала сама, защото много харесала свиренето на своя приятелка. Сега вече и тя мечтае за бъдеще на пианистка.
Наблюдавам ви как превръщате обучението на децата като игра между приятели. Те ви се доверяват и правят всичко. Как го постигате, откъде толкова добро настроение?
- Децата възприемат това, което казвам. А аз им казвам, че не е трудно и след време те сами се уверяват в това. Винаги се съобразявам с техните желания. Ако те се съобразят с моето искане за избор на дадена мелодия, има голям риск да не постигнат това, на което са способни. Ние сме в приятелски отношения, честни сме едни спрямо други, те са освободени и така всичко върви лесно. Много е приятно да се работи с такива деца. Те дават всичко от от себе си. Понякога искат да изсвирят пиесата едва ли не от първия път. А за да има резултат, понякога е нужно един пасаж да се свири 50-100 пъти. С труд всичко се постига.
Три години са малък период, но сигурно вече можете да се похвалите с успехи?
- Участваме в най-различни концерти и конкурси. Децата са добри и печелят награди. Най-много е спечелил Росен Маринов, вече ученик в ПМГ. В София, на Националния конкурс "С крилете на музиката", където се изпълняваха само произведения от български автори, Росен спечели специалната статуетка. На конкурса на името на Милена Дограмаджиева в Сливен е печелил първа и специална награда. Тошко Койчев също е печелил награди от този конкурс. Но за мен най-важното е, че децата се учат да ценят красотата на изкуството. Малките ни музиканти имат нужда от сцена и публика.
Като ви гледам в тази стаичка,чудя се как успявате да работите и то да учите деца на музика. Необходими са здрави нерви и финанси.
- О, за пари да не говорим! Обещаха ни да ползваме залата на "Зора" без наем, но обещанието е дума, а не действие. Обикновено свирим в залата на КДК, която не е от най-удобните. Когато Росен получи наградата си в зала "България" в София, хорат аскандираха "Росен от Сливен", а не от някоя си частна школа. Ние работим за децата на града. В държавните школи също има такса за обучението, защо нас ни имат като нещо друго. Имаме две молби и в обищина Сливен, с искане да ни отпуснат някоя по-прилична сграда, но досега нямаме резултат.
Имате най-различни ученици, кой е най-малкият?
- Четиригодишната Ванеса Николаева. Това е едно изключително музикално надарено дете. Има страхотна музикална памет. Само след едно прочитане на нотите изсвири "Тиха нощ, свята нощ". Пее като ангел, за мен е бъдеща виртуозка, защото наистина има талант. За възрастта за навлизане в музиката няма граница. Ако някой възрастен иска са свири - може! Ако иска друго, имаме и солфеж. Няма проблем!
Разбрах, че отскоро сте в училище и преподавате пеене. Как е в масовото училище, където децата не са подбрани музикално?
- Първо беше доста необичайно. В час децата шумят, правят ми номера, с две думи играем си на "кой кого". Разбрах, че искат да ме "изпитат". Минаха две седмици и кротнаха. Вече няма напук на госпожата. Учим теория, слушаме музика, а 6-ти клас дори ми се извиниха за лошото си поведение. Нагодихме се - те с мен, аз - с тях… Много е хубаво да работиш с деца! Особено, когато виждаш, че у тях е заложен талант. Ние трябва да направим така, че той да разцъфти и да радва хората.

Анастасия Рафаилова