Мироопазващият кмет

От близо седмица сливенското село Селиминово е с нов кмет - Янко Янков. Викат му на шега "мироопазващият кмет", но не само защото е бил сред първите български рейнджъри в Камбоджа.
Роден е преди 48 години в същото село. Като типичен представител на зодия "Дева" обича реда. Въпреки че на зодиакалния знак не е присъща борбеност и поемане на рискове, и по майчина, и по бащина линия Янков произхожда от борбени фамилии. Макар да е попски род, баща му лежал 6 години в Белене. Дядото по майчина линия пък е участник в юнските събития от 1923 г. и не е пропуснал война от Балканската до Втората световна. Като фамилна гордост се пази и до днес сребърният кръст за храброст, който е получил при атаката на Одрин.
След средното си образование Янко Янков решил да се запише във военно училище, но в донаборната характеристика го заклеймили като син на престъпник и не бил допуснат до изпити. След казармата продължил опитите и този път помогнало миналото на майчиния му род. Трима нейни братовчеди били навремето партизани.
Военната кариера на селиминовския кмет минава в Сливен. Бил командир на взвод, на рота, а след като завършил Военната академия, и на батальон. Седем години работил в щаба на армията и щаба на корпуса. Бил зам. командир на първия български батальон от мироопазващи войски в Камбоджа. Субективното отношение и завистта на ръководни кадри в армията го накарали да се пенсионира по собствено желание през 2001 г. с чин полковник. След уволнението е в отдел "Охрана и сигурност" в Общинската охранителна фирма. Казва, че никога при него нещата не се получават лесно и каквото прави, го прави с много труд. Но пък трудностите го амбицират и не се огъва. Основният принцип във взаимоотношенията на Янков с хората е "Не прави на другите това, което не искаш на теб да ти се случи".
Какво ви накара да се кандидатирате за кмет на родното си село?
- Тук съм роден и всяко нещо ми е мило. Искам да помогна на селото си, защото то има потенциал да си върне славата на най-добрия производител на праскови в региона.
Какво трябва да знаем за Селиминово?
- Селото е кръстено на българския възрожденец Д-р Иван Селимински. Преди време е било надолу в полето, но Тунджа го е заливала няколко пъти и хората са се изместили на сегашното място. Това е най-голямото село в Долината на прасковите. 1515 са официално регистрираните му жители. Навремето някои хора не си дали нивите, за да прокарат през тях ж. п. линия и да построят гара. Затова гарата е в Гавраилово и фабриката е построена там.
Хората ни са работни. Разказвали са ми, че след Междусъюзническата и Първата световна война местни хора- участници във военните действия донесли от района на Гърция прасковено дръвче. Било екзотика за селото, но намерило благоприятна почва. Към 1932 година започва създаването на цели градини с праскови и от Селиминово плодът се разпространява по цялото поречие на Тунджа. Фактически от нашето село е тръгнала Долината на прасковите, която включва селата Чинтулово, Малко Чочовен, Гавраилово, Селиминово, Бинкос, Струпец, като влизат и части от землищата на Злати войвода, Ковачите и Речица.
Кои са основните проблеми, с които очаквате да се сблъскате?
- Основният проблем идва от това, че близо една трета от населението е от малцинствата. Нямат средства за препитание и се занимават с дребни кражби, правят поразии, които тормозят останалите хора. А те живеят от полето и като им счупят едно дръвче или откраднат плодовете, които са произвели, от какво да живеят? Но така или иначе живеем на едно място и трябва да намерим баланс.
Селото има потенциал. Преди време около 80-90 на сто от продукцията отиваше за износ, а в момента на практика съществува едва 1/5 от това, което беше по-рано. Върнахме се 50 години назад. Всичко се обработваше машинно, сега хората се блъскат с магаренцето. . . Селото има и много социални проблеми. На хората им трябва организатор, който да ги сплоти, да не се получават дребни ежби на битова основа.
Как успяхте да спечелите доверието на хората. Какво им обещахте?
- Обещах ред, законност, просперитет. Това ще бъде мотото, с което ще ръководя. Хората ме познават, израснал съм от дете пред очите им. Те просто си избраха организатор и водач. Знаят ме като непримирим човек, пред който няма компромиси. Щом има нарушения на закона, трябва да се понесат последствията.
Кой ще е първият проблем, с който смятате да се захванете?
- Първо трябва да се решат най-неотложните въпроси, сред които са и посегателствата над частната собственост. Имам няколко идеи, ще преценя кое е най-удачното и това ще направя. Звучи малко нескромно, но самият факт, че аз станах кмет, като че ли спря от няколко дни посегателствата. Оказа се, че и предупреждението върши работа. При положение, че се спазват Закона за частната собственост, Закона за опазване на селскостопанската продукция, хората сами ще започнат да работят повече. Защото сега половината земи пустеят.
Основната ми задача е да направя така, че цялата земя край селото да се обработва. Досега част от посевите се окосяваха и се даваха на животните за фураж.
Искам да направя и улиците в циганската махла и по възможност канализация. Ще се постарая до пролетта да стане, защото това е най-голямата язва на селото и е възможно оттам да пламне някоя епидемия.
Как ще накарате хората да обработват пустеещите земи? Очаквате в селото да дойдат бизнесмени, които да вземат земята под аренда ли?
- Не! Щом имат сигурна защита и охрана на полските имоти, хората сами ще започнат да ги работят. Надявам се да заработим по програми на САПАРД, защото до момента в селото няма нито един разработен проект. А селското стопанство е основното. Много може да се постигне на базата на това, което става в нашето село - праскови, череши, лозя. На голия баир, който се вижда от кметството, преди време имаше 1200 дка череши, но бяха изсечени от цигани.
Голяма ли е безработицата в селото?
- Абсолютна. За разкриване на работни места в момента е трудно, но ще проуча всички възможности. Може впоследствие да направим тук шивашки цех или нещо друго. Сега основната ни насоченост е към земята. Природо-климатичните условия показват с какво трябва да се занимаваме.
Били сте 9 месеца в Камбоджа. Какво е общото и различното между тамошните селяни и българските?
- Общото е трудолюбието. Различното - религията. Будистите са по-малко свадливи, обаче за сметка на това са потайни и както ти се усмихват, така могат да ти забият ножа. Може да има при нас дразги, но не сме злобни и подли.
Какво ще си пожелаете за новия пост?
- На мен и всички - здраве. Щом се спазват законите и има ред, другото хората го имат и работата ще тръгне.