Полуостровът
остава едно от най-опасните места за политици на планетата Убийството на сръбския
премиер Зоран Джинджич, което потресе света, е просто брънка в кървавата балканска
верига. Показните политически екзекуции на Балканите имат дълга история. По
покушенията на VIP персони полуостровът държи печален световен рекорд. Може
би по елиминации на неудобни политици единствено Ватикана ни е достоен съперник.
Поредицата с насилствените смърти на политици в размирния ни регион е поучителна и печална.
Кървавата история на покушенията през 20-и век започва с отстраняването на сръбския крал Александър Обренович, убит показно от офицерите си. Поръчители на атентата са представители на другата сръбска династия, Карагеоргевичите. Същата печална участ три десетилетия по-късно сполита и този клан. Крал Александър Карагеоргевич е застрелян в Марсилия от българина Владимир Черноземски през 1934 г. Убийството е поръчано и финансирано от унгарския държавен глава Хорти. Целта е дестабилизация на Югославия, при която Будапеща да успее да си върне част от земите на бившата Австро-унгарска империя. Хорти брои 5 млн. за атентата, чиято подготовка е перфектна. В черния списък е и Черна гора. Крал Данило е убит през 1905 г. от недоволни от жестокото му управление негови приближени.
Безспорен фаворит за приза най-оригинално убийство е това на гръцкия крал Александър I. В него са използвани похватите на стария византийски двор. При разходка в любимия му атински парк той е нападнат от бясна маймуна, пусната от политическите му противници. Жестоко нахапан, кралят е откаран в болница, където умира в жестоки мъки.
Достойно са представени във фаталната листа и турските съседи. Според слуховете с хитри атентати са отстранени султаните Абдул Меджид, Абдел Хамид и Мехмед VI. Истината около покушенията си остава затворена в дебелите зидове на дворците. Турският премиер Таалат бей е застрелян показно в берлински ресторант през 1922 г. Извършителят на убийството е арменец. Пред съда той обяснява, че екзекуцията на Таалат е отмъщение за арменските кланета, които беят разпоредил през 1915 г. Само година по-късно при загадъчен атентат загива и друг турски премиер, Енвер бей, съперник на реформатора Ататюрк. Според една от версиите Енвер е ликвидиран от чекистите.
Достойно присъствие с листата на VIP атентатите има и северната ни съседка. Фашистката Желязна гвардия убива жестоко в букурещкия затвор 40 видни румънски политици демократи, сред които неколцина бивши премиери. През същата 1939г. гвардията екзекутира и премиера Арман Калинеску. Вожд на Железните е любимецът на Хитлер на Балканите Корнелиу Кордеану, обявен за най-жестокия румънски палач. И неговата съдба обаче е печална - възмездието го застига през 1940 г.
За разлика от останалите соцсателити, които се разделиха мирно с миналото, революцията на съседите през зимата на 1989-а бе белязана с два височайши трупа - този на дългогодишния държавен глава Николае Чаушеску и на съпругата му Елена. След скалъпен блицпроцес, който продължи няколко часа, господарят на Румъния в продължение на няколко десетилетия бе застрелян в заден букурещки двор. Диктаторът е отстранен по кучешки в декемврийския студ. Окончателната присъда остава на историята.
На 3 октомври 1995 година в центъра на Скопие бе нарешетена колата, в която пътува президентът Киро Глигоров. Полумъртъв, държавният глава е откаран в болницата. Въпреки създадената спецкомисия от топченгета неуспелите екзекутори не са открити. Дни след покушението македонският вестник "Дневник" набеди българи за съучастници в престъплението. BG връзката така и не беше доказана. Истинският рекордьор по VIP трупове обаче е остатъчна Югославия, където за няколко години войната стана професия, а войниците - герои.
Кървава баня се разигра на 16 януари 2000 г. във фоайето на най-луксозния белградски хотел "Интернационал". Три куршума от картечница "Хеклер и Кох" пратиха в небитието Желко Ражнятович - Аркан, най-богатия и опасен сърбин. Ранена е съпругата на Аркан, фолкпримата Цеца. Аркан е некоронован сръбски крал, приписват му 200 убийства на мюсюлмани в Босна и Херцеговина. През 1997 г. трибуналът в Хага осъжда Аркан за жестоки етнически чистки.
Две седмици след Аркан на 8 февруари 2000 г. в ресторант Рад в центъра на Белград е буквално нарешетен с калашник военният министър на СР Югославия Павле Булатович. 17 куршума са извадени от тялото му.
Следващият труп е на премиера Зоран Джинджич, най-прозападно настроения сръбски политик. Реформатора, който се беше зарекъл да вкара нова Югославия в НАТО и ЕС. Човека, изиграл най-важна роля за предаването на Слободан Милошевич на трибунала в Хага. Пред Джинджич в момента стоеше дилемата - да издейства покана за програмата Партньорство за мир, като предаде в Хага още двама известни лидери - Радован Караджич и генерал Ратко Младич.
На практика съм осъден на смърт, пророкува в интервю Джинджич точно три години преди да го уцели снайперисткият куршум.
