"Към
кучето трябва да се подхожда единствено с ласки и лакомства. Само така се възпитават
умения и характер. Може понякога да повишиш тон на по-инатлиите, но в никакъв
случай да не посягаш, защото кучетата не забравят". Такива приказки реди
Сашо Гочев докато ме развежда из първия и единствен засега в региона развъдник
за немско овчарско куче. Стопанисва го заедно със сина си Марин. Кучешката ферма,
сякаш сгушена в зеленината на двора на едно от сливенските предприятия, посреща
мъжа с радостен лай. Освен разпространението на породата, в базата си "Елит"
Сашо е устроил и единствените в региона училище и хотел за четириноги. Тук стопаните
им не само могат да оставят любимците си за обучение, но и да им намерят сигурен
и спокоен приют, докато отсъстват от града за няколко дни. Освен отделния бокс
с всички удобства, на всеки от своите питомци Сашо отделя специално внимание,
така че от разглезените домашни любимци да излязат след време добре обучени
и предани помощници и пазачи. Откакто се помни Сашо Гочев все с кучета се е
занимавал. Винаги край него има по няколко немски овчарки. Идеята да превърне любовта си към кучетата от тази порода в бизнес, му дошла от времето, когато бил войник. Служил в единствената у нас школа за подготовка на служебни стражеви и работни кучета в Берковица. Оттам ставало разпределянето им по граници, митници, полиция. И оттогава страстта към кучетата не го оставила. Преди време докато работил в Русия си купил две превъзходни немски овчарки - Росита и Джуна. Другите говорели: "Побъркан българин - да даде 700 долара за едно куче!", но той не обръщал внимание. Докарал овчарките в България и с тях сложил началото на развъдника си. Днес е събрал всякаква литература за четириногите и с часове може да разказва за тях. А с питомците си е печелил немалко награди от киноложки изложби в страната.
Немската овчарка е "Мерцедес"-а сред кучетата - отговаря Сашо на въпроса ми защо точно към тази порода е насочил предпочитанията си. И увлечен от страстта си, разкрива някои любопитни факти. Породата била създадена през 1899 г от Марк фон Стефаниц. Оттогава започнало и подобряването й, за да се превърне немската овчарка днес в куче с универсално приложение, способно да изпълнява всякакви заповеди. Днес то се използва за пазач на стадата, за откриване на пострадали при земетресения, лавини и други бедствия, по митниците за откриване на наркотици, като следово куче, водач на слепи... А любителите на киното със сигурност ще се съгласят, че от немската овчарка стават дори великолепни актьори.
Първият
частен развъдник за немска овчарка съществува вече трета година. В момента негови
обитатели са 8 женски кучета и мъжкаря Ерос - все от любимата на Сашо Гочев
порода. Най-старата - Ара, вече кара 11-та си година и всъщност се пада пра-пра-баба
на двумесечната Веста. С немските овчарки от известно време дели хляб и ласки
и столичанката Архая - порода българско овчарско куче, дошла от развъдника "Горан"
в София. Няма я само любимката на Сашо - Росита . Една от двете, донесени от
Русия овчарки била покосена от внезапна смърт преди няколко месеца, вероятно
от подхвърлена отрова. Отишла си за часове пред безпомощния поглед на стопанина
си. "Гробът й е ей-там - сочи Сашо към полянка извън оградата на развъдника,
без да крие голямата си болка от загубата. Росита била куче с дълго и забележително
родословие - нейният пра-прадядо Уран фон Вилщайгерланд бил двукратен световен
шампион сред породата, а прадядо й - Джек фон Норикум - световен шампион за
1993г. Самата тя още от малка показала, че е достойна потомка от дедите си -
класирала се първа на три киноложки изложби в Сливен, а в класа на 9-12-месечните
в Пловдив и Бургас заела вторите места. Росита била невероятно куче. Дисциплинирана
да изпълнява командите, с нея често правели показно пред гостите. "Случвало
се е да й дам команда "на място", за да покажа пред посетители на
какво учим питомците в приюта. Веднъж, улисан в разговори с тях, съм забравял
за нея. След 4-5 часа, вече на път за дома, се сещам, че съм пропуснал да я
освободя. Връщам се, а кучето не е и помръднало. Такава беше. Където и да бяхме,
кажа ли й:"Отивай си", знам, че ще я намеря у дома, щом се прибера.
Беше много докачлива - скарам ли й се, обижда се също като човек" - припомня
си с тъга в гласа собственикът на кучешкото училище. И добавя с издайническа
влага в очите: "Синджирът й още стои и съм казал - като се роди куче като
нея, тогава ще го сложа." Заради голямата си привързаност към Росита и
безспорните й качества стопанинът на развъдника се старае да поддържа родовата
й линия и макар че много нейни кутрета са пръснати из цялата страна и дори зад
граница, всичките му четириноги са все нейни потомци. 
Освен да разпространяват
породата, хората от "Елит" изпълняват и друга, не по-малко трудна
задача - да обучават кучета. И макар че е лято, не могат да се оплачат от липса
на клиенти. Услугите им търсят предимно бизнесмени - от Сливен, Ямбол, Карнобат,
Нова Загора, дори от София. Някои искат да си вземат куче-пазач за склада, други
- да им обучат любимеца да пази къщата или вилата. "Обучавали сме за пазачи
ротвайлери, добермани, боксери, американски стаффоршир, дори ризеншнауцер -
една от най-дсобрите за тази цел породи. През училището ни са минавали кутрета,
за които са плащани по 3-4 хиляди марки. По принцип всяко куче подлежи на обучение,
но не е лесно, защото ни коства много нерви"- казва опитният инструктор.
Кучетата често идвали разглезени от стопаните си. А озовали се в клетката след
фотьойлите, диваните и спалните, са нужни дни, за да свикнат. И за самите четириноги не е лесно - сменят обстановка, храна, режим, тъжат за стопаните си. Малките се заиграват, но при големите всеки гледа да надделее над другия и в началото дразгите са големи. А и със стопаните не е лесно - някои водят кучетата си в училището с гумени зайчета, мечета и всякакви други играчки. Носят им куп вафлички, солети и какви ли още не глезотии. Говорят си с кучето като с дете и предявяват всевъзможни претенции. Една клиентка предупредила, че кучето й е свикнало да спи на спалня, друга - че любимецът й обича да гледа телевизия. "Обясняваме им, че това не е детска градина и че кучетата са дошли тук, за да се научат на нещо, а не да се глезят, но хората не винаги разбират и продължават да възприемат любимеца си като човек. Такова куче вече има изградени навици и е много трудно да се възпита." - казва опитният инструктор. Но и не крие тайната на успеха си с четириногите - тя е в търпението, любовта към животните и във факта, че кучетата се приемат за обучение докато са млади и по-лесно схващат. Хората от училището за четириноги се стремят всичко това да е налице, затова дори и възпитаниците с играчките след 2-3 месеца престой си тръгват с напълно заслужени дипломи за завършен курс на обучение. Основата, която получават питомците в кучешкото училище, е равносилна на обучение до четвърти клас. След това обаче стопаните , улисани в ангажименти, не трябва да забравят четириногите си приятели, а да доусъвършенстват уменията им, казва Сашо. Що се отнася до командите, на които могат да бъдат приучени в школото, най-предпочитани са 10-12: да върви без повод, да пази, да не взима храна без разрешение, плътно да стои до стопанина си и т.н. В "Елит" не тренират единствено кучета за бой. "Как ще го гледаш от кутре и в един момент ще го пуснеш да го разкъсат пред очите ти" - негодува Сашо срещу психологията на участниците в подобни борби и залагания. И отбелязва за наше успокоение, че хитовото доскоро забавление се среща все по-рядко. Но затова пък необичайните желания на клиентите, свързани с кучешкото обучение, нямат край. Една дама например поискала любимецът й да бъде преобразен едва ли не в героя от телевизионния сериал "Комисаря Рекс".
Най-странната команда, която поискали от хората в кучешкото училище, била да научат една овчарка да изпълнява "Умри за шефа". Зевзеци от съседен град , които явно искали да си правят шоу с кучето си, настояли то да се приучи при подаване на командата да ляга по гръб с вдигнати лапи и изплезен език и да се прави на умряло. Видяли го в някакъв филм и им харесало.
За бъдещето на това, с което се е заел, Сашо Гочев е настроен оптимистично. Има една мечта - да доразвие бизнеса си и създаде повече комфорт за гостите си. Видял преди време в Ростов на Дон, а после и в София, специални полигони за кучета. Сега мечтае да направи такъв и в Сливен - с всички необходими препятствия, пътеки, греди, тунели, лабиринти, люлки и т.н.. А край полигона - да отвори Клуб на домашния любимец с барче, където стопаните на четириногите да се събират, да обменят опит и се консултират със специалисти. Щом кучето все по-широко навлиза в бита ни, значи и ние трябва да сме готови да приемем повече информация за него, за да сме си по-полезни взаимно.