По
време на царуването на император Максимиан (ІV в.) живяла в град Александрия
една девойка от царски род на име Екатерина. Майка й била християнка, но скривала
вярата си, понеже по това време жестоко гонели християните. Екатерина била девойка
с рядка мъдрост и красота. Богати князе искали ръката на красивата Екатерина, но тя отказвала на всички. В околностите на града се криел един пустинник, човек със светъл ум и праведен живот. Той бил духовен баща на Екатеринината майка. При него тя завела и едничката си дъщеря, за да й даде добри съвети. Като видял мъдростта на девойката, старецът решил да я обърне към познанието на истинския Бог и й казал:
- Аз зная един чуден Момък, Който те превъзхожда във всичко; красотата Му е по-светла от слънчевото сияние; премъдростта Му управлява целия свят; богатството Му се дели постоянно, но от това не намалява; благородството Му е неизказано; няма подобен Нему! Екатерина се смутила:
- А чий син е този момък, когото ти тъй хвалиш? - попитала девойката.
- Той няма баща на земята - казал пустинникът. - Той се е родил по чудесен начин от пресвета и пречиста Дева. Тя останала безсмъртна по душа и тяло и е възнесена на Небето, където ангелите й се покланят като на царица.
Старецът й казал още, че тя ще види Момъка, ако изпълни Неговите повели. Той й дал една икона на пресвета Богородица с божествения Младенец и й заповядал да прекара нощта в молитва пред нея. Екатерина послушала стареца. Уморена, тя заспала молейки се и видяла чуден сън. Присънило й се, че Небесната Царица стои пред нея и държи на ръце Младенеца, от Когото излизат слънчеви лъчи. Но напразно Екатерина се стараела да Го погледне - Той отвръщал от нея Своя светъл лик. Божията Майка Го карала да погледне девойката, но Младенецът отговорил, че тя е безобразна, безумна и бедна, поради което не иска да я погледне.
Чудният сън поразил девойката. Щом се съмнало, тя отишла при стареца, поискала съвет и помощ. Старецът подробно й разказал за истинската вяра. Девойката скоро разбрала истината, повярвала и приела от стареца светото кръщение. Върнала се у дома и заспала уморена. В съня си пак видяла Божията майка, но сега божественият Младенец кротко и милостиво погледнал девойката.
- Сега тя е толкова богата и премъдра, колкото по-рано бе бедна и неразумна. Искам тя да бъде Моя нетленна невяста. Младенецът й надянал чуден пръстен и й казал: "Не търси земен годеник!"
В това време в Александрия пристигнал беззаконният цар - гонител на християните. Изпратил глашатаи да свикат народа на езически празник. Когато започнало жертвоприношението в храма, Екатерина отишла, поклонила се на царя и казала: "Не те ли е срам, царю, да се молиш на идоли! Познайте истинния, безначалния и безкрайния Бог! Чрез Него царете царуват и светът стои. Той не обича жертви, но иска ние да живеем по Неговите заповеди".
Царят се разгневил и заповядал да я предадат на смърт. Вички плачели и жалели за Екатерина. Войник отсякъл главата на светата девойка. Това станало около 305 г. Преданието разказва, че ангели взели тялото й и го отнесли на Синайската планина.
След повече от два века подир смъртта на мъченицата, монасите от Синайската обител намерили главата и едната й ръка, и пренесли тия свети мощи в храма, който се намира в тяхния манастир.
В мнoго райони на България празникът на светицата е и в чест на болестта шарка и на болестта бяс. Този ден също е и на света Екатерина, покровителка на майките.
Жените приготвят пресни питки и намазани с мед ги раздават на близките хора - за предпазване от шарката, за здраве, благополучие и за света Катерина. Някъде захранват и кучетата с тази пита, за да не ги хваща бясът. Именничките посрещат гости в домовете си. В обредността на този празник хората "инстинктивно" търсят противодействие и закрила срещу злите сили и го намират в християнския пантеон.
Така житната жертва, омилостивяваща шарката и бяса, е предназначена и за св. Екатерина, която по традицията на женските персонажи в християнството защитава майчинството, плодовитостта, децата и здравето на хората. Практически схващанията и обичайните практики се допълват взаимно, образувайки единната сплав на празника.